Пилето

Сънят ми е едно цяло. Той се прекъсва през деня, но аз не помня прекъсванията. От друга страна, колкото и да се мъча, не мога да си спомня началото на съновиденията си. Убеден съм, че винаги съм съществувал в тях и че те нямат начало.

Когато влизам в птичарника, не се чувствувам необичайно. Зная, че аз съм онзи в птичарника от съновиденията. Зная, че ми предстои работа и птичетата очакват от мен да я свърша. Аз съм Пилето, момчето, благодарение на което всичко това съществува. Без мен не би имало нищо. Моето място е в птичарника, аз съм част от него.

Наблюдавам канарчетата и мисля. Едната ми половина иска да проникне в същината на нещата, а другата само чака да види какво ще стане. Вземам молив и къс хартия. Написвам бележка до себе си и я оставям на пода на птичарника. Доколко събитията през деня са свързани със съновиденията ми? Мога ли по този начин да установя връзка със самия себе си?

Тази нощ съм сам в птичарника. Той е празен, както е в действителност. Сънят се е изравнил с действителността. Чувам мъжките да шумят в кафезите за разплод — точно както е в действителност. Спускам се долу да си хапна малко яйчено пюре и листа от глухарче. Виждам листчето на пода.

„Пилето е птица, то е Пилето“

Точно това бях написал. Хвръквам на най-горната пръчка. Чувствувам се страхотно изолиран; изолиран съм дори от останалите канарчета. Цвъртя, зова ги, но те не ми отговарят. Зова Алфонсо. Нищо! Самотен съм. Но мога да летя.

Упражнявам се да летя и се мъча да разбера какво точно е летенето. Когато правех моделите си, ръководил съм се, изглежда, от погрешна представа. Летенето не е като плуването. То не се свежда само до това да замахваш надолу, да улавяш въздуха под крилете си и да се отблъскваш. Имаш усещането, че те вдигат отгоре, че се издигаш в празно пространство. Освен това маховите пера се обръщат, отхвърлят въздуха назад, тъй че ти отиваш напред. В моделите ми нямаше нищо, което да поддържа движението напред. Не е достатъчно само да изнесеш крилете си напред и после да ги изтеглиш назад. Маховите пера действуват като перката на самолет.

Престрашавам се да погледна тялото си. Да, аз съм птица. Съвсем приличам на канарче. Приличам на Пилето. Облитам цялата клетка. Опитвам се да наблюдавам собствения си летеж. Изпитвам възхитително чувство, много по-хубаво, отколкото бях очаквал. Поглеждам навън и пак ми се приисква да летя на свобода. Има толкова много места, до които искам да отлетя. Колко естествено е да летиш и колко неестествено — да няма до къде да прехвръкнеш.

На другия ден се замислям за бележката. Фактически тя нищо не доказва, понеже отнапред знаех какво е написано. То е било в главата ми, когато съм започнал да сънувам — значи, видял съм нещо, което вече съм знаел.

След като нахранвам канарчетата и проверявам гнездата, вземам пет хартийки и написвам различни бележки. Обръщам ги наопаки и ги разбърквам хубавичко. Вземам една наслуки и я оставям на пода на клетката с написаното отгоре, без обаче да го погледна. Освен това оставям в празната клетка малко семе, яйчено пюре и вода. Това не е много логично, защото в съновиденията, щом мъжките са тук, винаги се намира храна — въпреки че клетката е празна от две седмици и аз не съм оставял нищо за ядене. Но сънят вече се е изравнил с действителността, та не ми се ще да се излагам на опасността от гладна смърт. Подозирам, че сънят може да обхване няколко дни, макар и в една нощ.

В съня си тази нощ отново съм сам. На пода се валя бележката. Спускам се долу да я прочета. Виждам на листчето и петте бележки. Отивам да хапна малко яйчено пюре и да глътна капчица вода. После отново поглеждам листчето. Този път на него няма нищо.

Започвам да разбирам какво става. Намирам се на някакъв предел: от една страна, изчаквам събитията такива, каквито са, от друга, се мъча да ги създавам. Съновиденията са си мои и са по-реални от всичко, но въпросът се свежда главно до това, какво искам. А обикновено аз не зная какво искам, тъй че ми е трудно да управлявам съновиденията. Освен това някои неща, които са ставали извън съня, се намъкват в него неканени. Така аз не мога да предизвикам в съня събитие, без някакво подобно събитие да е станало в действителност. Все още не мога да си изясня всичко, но важното е, че не се плаша.

След това нравя така, че да говоря на птичките в кафезите за разплод. Досега не се е случвало да им говоря от голямата клетка или пък да ги наблюдавам оттук, та се налага да поискам това да стане. Познавам птичките, зная къде се намират, разговарял съм преди с тях. Слепям тези неща, за да стане действието.

Разговарям първо с Алфонсо, после с Пилето. Разговорът с нея е много приятен. Познавам я толкова добре, а пък досега не съм имал възможност да разговарям с нея. Тя много се радва на новите си рожби и е доволна, че се намирам в съня. Впрочем не каза „в съня“, а „при нас“. Разговарям и с всички други канарчета. От наблюденията с бинокъла познавам вътрешността на всеки кафез и зная кое птиче в кой кафез живее. Ето защо зная точно с кои разговарям, при все че не ги виждам. Сега не се чувствувам толкова самотен.

Друго, което ме отличава от птиците, е това, че каквото и да гледам, гледам го фронтално, с двете очи. Не мога да го правя като птиците, с едно око. Ако не гледам тялото си, чувствувам се във всяко отношение като човек, като Пилето.

Сутринта, преди да тръгна на училище, отидох да сложа ново яйчено пюре и да проверя едно-друго. Погледнах листчето, което все още лежеше на пода: на него бе написано само едно нещо. Яйченото пюре стоеше недокоснато. Цял ден в училище мисля за това. Излиза, че сънувам познати неща. Затова съм Пилето; най-добре познавам Пилето. Чудя се дали не съм от женски пол. Пилето е женско, но аз бях в клетката с мъжките. Искам да разбера какво съм. Не че искам да стана мъжко или женско, ще ми се само да знам истинското положение.