Пилето

Ще ми е нужно много време, за да приема, че Алфонсо Колумбато не е нищо друго освен парче движеща се плът с много засукана електронна система за управление. Но и трудно ще ми бъде да възприема отново себе си като нещо отделно, различно.

— И какво значение има всичко това? Никакво. Тъй или инак, изход няма. Я се погледни! Или ще си останеш такъв и тогава ще те хранят и ще се грижат за тебе цял живот, или ще се оправиш и отново ще влезеш в човешкия род. Ако си останеш с тоя твой ужким пилешки мозък, те и за това са се погрижили, ще те впишат в графа „Загуби“ на някой финансов отчет. Ако дойдеш на себе си и речеш да продължиш образованието си, да се хванеш на работа или отново да отглеждаш канарчета, пак няма значение. Всичко е измислено предварително. Ще те завинтят, където трябва, преди да се усетиш.

Дори да прегризеш вратните си вени — стига да можеш, — те и за това си имат система, ще попълнят там разните му формуляри и прочие; но няма да ги изненадаш, готови са и за такова нещо. Аз дори не мога да кажа кои са те, сигурно всички останали хора, пък и самите ние.

Млъквам. Какъв смисъл има да говоря повече? Исках само Пилето да разбере, че тоя свят е калпав не само в неговите очи. Като знае, че и аз съм с него, че той не е единственият, който мисли така, може пък това да му помогне.

— Слушай, Пиле, другата седмица ще ми правят още една операция на лицето. Това значи, че трябва да те оставя. Ще стоя тук още ден-два. Остана ли повече, сигурно ще ме залостят в някоя от тия стаи. Оня гадник Уайс ще ме пипне. Знам ли го как ще постъпи, ако успее да проникне в главата ми?

Пази се от него, Пиле, той е много хитро копеле. Влиза ти в гарда, когато най-малко очакваш. Той си те е заплюл най-малко за един доклад пред следващия симпозиум на психиатрите. Затова не иска да те излекува, а предпочита да останеш в това състояние. Твоето преимущество е, че той не знае, че си пиле. Разбере ли какво си, тепърва ще има да патиш. Сигурно ще поръча специално за теб огромна клетка с пръчките му, с хранилките му и всичко. Ще изнамери и някогашния ти пернат костюм и ще те експедира на симпозиума — със самолет, за сметка на армията. Ще те тури в клетката и ще изнесе доклад за „момчето птица“. Когато няма да си му нужен повече, ще те продаде най-вероятно на някой цирк.

Представям си. Фанфарите екват и на арената излиза слон, цял в пайети, който тегли каручка. Каручката е боядисана в червено и черно. Отгоре й — златна клетка. Оркестърът свири „Това е само птица в златна клетка“ и ето те и тебе, докаросан с пернат костюм, само че този път от канарени пера. Десет хиляди канарчета са били обезперени, за да се направи тоя костюм. Ти подскачаш от пръчка на пръчка, цвъртиш, а може и да изчуруликаш няколко песнички на публиката. На арената има огромно гнездо, ти скачаш в него и започваш да мътиш няколкото яйца, големи колкото медицински топки. На финала от някое от тия яйца се излюпва джуджето смешник, облечено като птичка, и те хлопва по главата с гумена змия. И за награда получаваш колкото щеш семе.

Привършвам, а Пилето се смее да, смее се.

— Знаеш ли, Пиле, твоята старата взе, че наистина изпрати ония топки. Това беше мое хрумване; не се сърдиш, нали? Подхвърлих на Уайс, че топките може да помогнат да дойдеш на себе си. Сега вече не зная какво да му казвам. Той ще вземе да събере Пилето плюс топките и кой знае какъв сбор ще получи.

Представяш ли си? Пазила е тия топки толкова години. Реналди казва, че били плесенясали, значи, трябва да ги е държала заровени някъде. Не е изключено да ги е заравяла на онова място, дето търсихме съкровището. И може да е била там преди нас и да ги е изровила. Това обяснява защо там имаше хлътнатина.

Пилето ме гледа съсредоточено. В погледа му се чете: ти си луд бе! И започвам да вярвам, че е прав в това отношение. Представям си как след две седмици пращат него в моята болница. Аз клеча там гол-голеничък и замерям с лайна всеки, който се приближи до мен. Той седи наблизо с капак от боклукчийска кофа в ръка, който му служи за щит, и ми разправя как сме отглеждали гълъби, как сме избягали в Уайлдуд, как сме се пързаляли с кънки и всякакви такива глупости.

Оо-о, това ще е нещо знаменито! Да се отприщиш и да престанеш да се правиш на такъв-онакъв; да се отпушиш напълно, да ревеш, да виеш, да надаваш тарзански викове, да прескачаш зидове или да ги пробиваш, да плюеш на всеки, да пикаеш на всеки, който посмее да се доближи! Господи, какво по-хубаво от това! И защо още не съм го направил? Страдах достатъчно и ако реша, мога да го направя. Никой не може копче да ми каже.