Пилето

В съня и четирите яйца на Перта се излюпват. Три от малките са тъмни, а едно жълто. Перта казва, че жълтото е женско, а тъмните — мъжки. Аз още не мога да ги разпознавам; и сигурно никога няма да се науча — поне като птица. Наяве се излюпват и яйцата в гнездото на дървото; значи, Перта все пак не е безплодна. Това ме успокоява. Канарчетата в кафезите се въдят като бесни. Осем люпила по пет всяко. Когато дойде време да ги извадя от кафезите, ще ги сложа всичките в клетката за женските, та клетката за мъжките да остане за летците. Тя също се пълни с малки. Летците вият гнездата си от материал, който събират навън. По цял ден те ту влизат, ту излизат от птичарника, като гълъби. Дръпнал съм жичките, за да не, им пречат. Няма опасност да се вмъкне котка, защото отворът е много малък, а дъсчицата — много нависоко.

Не зная какво ще правя, когато малки започнат да летят из клетката. Въпросът е дали да оставя входа отворен. Те няма да са Обучени да идват при мен, когато им подсвирвам, и изобщо да се прибират в птичарника. Дали родителите им ще ги научат? Дали ще разберат, че храна могат да намерят само в клетката? Решавам да рискувам и да оставя входа отворен. Докато родителите им ги хранят, те ще се връщат в клетката. По този начин ще добият и навика. А като започнат да си лющят сами семето, ще видя какво може да се направи Дали е възможно да летят на воля и въпреки това да си останат част от голямото семейство в птичарника?

Животът в моя сън е като вълшебен сън. Аз летя, пея и помагам при храненето на малките. Когато идва време да излязат от гнездото, уча ги да летят. Да ги учиш да летят на открито е не по-малко удоволствие, отколкото да летиш сам. То е най-хубавата страна на моите съновидения. Перта е щастлива и старателно лежи върху най-малките. Те са на една седмица. Обикалям с първите всички любими места. С нас летят и някои от миналогодишните ми дечица, особено мъжките, които не са свързани с новото гнездо. Те са нещо между братя и чичовци на новите и ми помагат при обучението. Страхотно нещо е да си едновременно баща и дядо. А се чувствувам и като брат на собствените си деца. Жалко, че хората толкова много остаряват, докато станат дядовци и баби.

Жълтичкото женско, което сви гнездо извън клетката, също си има малки. Три, струва ми се. Не мога да видя гнездото на Перта, понеже е много нависоко. Дори нямаше да знам, че нейните са се излюпили, ако не бях ги чул да цвърчат за храна. В съня гнездо извън клетката сме свили само ние с Перта, други няма.

Моите канарчета много леко се приспособиха към живота сред природата, което е доказателство, че канарчето е запазило много от естествените си качества, след като векове наред е живяло в клетка и след като поколения наред е било кръстосвано с други видове птички. Мисля си, че ако канарчетата ми се научат да намират храна, сигурно ще могат да си живеят самостоятелно, без моя помощ.

Малките от гнездото над покрива тъкмо Започваха да се изправят на крака и да подават глави от гнездото, когато един ден забелязах на покрива на верандата да дебне един проскубан котарак. Не бях сигурен дали може да скочи от покрива на верандата на покрива на къщата, но за всеки случай хвърлих по него няколко камъка, за да го прогоня. Малките в това гнездо ще бъдат застрашени от истинска опасност, когато започнат да летят и да пърхат по земята. Как да попреча на тоя котарак да влиза в двора?

В клетката за женските вече има шейсет и две малки, а се пълнят и нови гнезда. Май ще се навъдят повече канарчета, отколкото миналата година, и то без да се броят малките на летците. Сметките за храна нарастват застрашително, но пари има достатъчно. Само казвам на баща ми колко ми трябват и той ми дава.

Малките на летците сами влизат и излизат от птичарника. Явно всичко е в ред. Вечер се прибират да ядат и да спят в птичарника. Повечето от майките мътят втори път, а мъжките летят с малките. Някои от новородените мъжки вече се опитват да пеят. Бащите им все още се отзовават, когато им подсвирна, но малките изобщо не ми обръщат внимание. Възхитително, те са толкова свободни! Нищо не ги задържа в клетката. Женските не излитат много, защото си имат работа в гнездата. Женското, което сви гнездо на дървото над къщата, все още идва при мен, щом му подсвирна. Кацне за малко на пръста ми, клъвне нещичко и пак отлети в гнездото. Колко добросъвестно се отнасят птичките към своите малки!

Новородените приличат доста на диви птици. Те не знаят какво е да си живял затворен в клетка. Летят по-надалеч от останалите и повече се събират на рояци. У родителите им, изглежда, не е останал този инстинкт, докато малките се събират на рояци като гълъбите. Те са и по-плашливи и току се скупчват по върховете на дърветата.

Всички канарчета започват да ядат от храната, която оставям навън за Перта и за новородените женски. Решавам да прибера тази храна вътре. Нямам друго средство освен храната, за да ги накарам да се прибират вечер в клетките. След като нахраня вечер канарчетата в кафезите, спускам жичките на външния вход. По този начин влязат ли птичките да ядат, после не могат да излязат. Така успявам горе-долу и да ги броя. Ако се не лъжа, вече имам около двайсет новородени летци. Тяхното възпроизводство е нищо в сравнение с възпроизводството в кафезите. Има доста загуби. Преди всичко не махам яйцата след снасянето им. А това означава едва три-четири птичета на гнездо.

Малките летци се отнасят към мен почти като към враг и това никак не ми харесва. Та те са ми, кажи-речи, внуци, а пък не ме познават. Моят сън е изграден на тях, но те са съвсем откъснати от него; те са почти диви птици.