Пир за врани

Събуди се задъхана в тъмното, одеялото бе увито около врата й. Церсей го дръпна толкова яростно, че то се разпра, вдигна се рязко и задиша дълбоко. „Сън — каза си. — Само един стар сън и усукана завивка“.

Таена и тази нощ бе останала с малката кралица, тъй че до нея спеше Доркас. Кралицата грубо я разтърси за рамото.

— Събуди се и намери Пицел. Предполагам, че ще е с лорд Джилс. Доведи ми го веднага.

Още полусънена, Доркас се измъкна от ложето, заситни из тъмната стая за дрехите си и босите й пети зашумоляха по килимите.

Век по-късно Великият майстер най-сетне се дотътри и застана пред нея със сведена глава, мигаше с натежали клепачи и се мъчеше да надвие прозявката. Изглеждаше все едно, че тежката майстерска верига на сбръчкания му врат ще го смъкне на пода. Пицел беше стар, откакто Церсей го помнеше, но навремето у него имаше и величие: пищно облечен, достолепен, изключително вежлив. Огромната бяла брада му беше придавала осанка на мъдрец. Тирион обаче бе обръснал брадата му, а порасналото отново изглеждаше жалко — няколко проскубани туфи тънки бели косми, които едва скриваха отпуснатата розова плът на гушата под брадичката. „Никакъв мъж не е, жалка развалина. Черните килии му отнеха всичката сила, която имаше. И бръсначът на Дяволчето“.

— На колко си години? — изведнъж попита Церсей.

— На осемдесет и четири, ако съизволи ваше величество.

— С някой по-млад щях да съизволя повече.

Езикът му пробяга по устните.

— Бях само на четиридесет и две, когато ме призова Конклавът. Кает бе на осемдесет, когато го избраха, а Елендор на близо деветдесет. Бремето на поста ги съкруши и двамата умряха година след като ги издигнаха. После дойде Мерион, едва на шейсет и шест, но той умря от простуда на път за Кралски чертог. След това крал Егон помоли Цитаделата да пратят някой по-млад. Той беше първият крал, комуто служих.

„А Томен ще е последният“.

— Трябва ми отвара. Нещо, което да ми помогне да спя.

— Чаша вино преди лягане често…

— Пия вино, безмозъчен идиот такъв. Искам нещо по-силно. Нещо, което да ми попречи да сънувам.

— Вие… Ваше величество не иска да сънува?

— Какво казах току-що? И ушите ли са ти отслабнали като кура? Можеш ли да ми направиш такава отвара, или трябва да заповядам на лорд Кибърн да поправи поредния ти провал?

— Не. Не е нужно да въвличате този… да въвличате Кибърн. Сън без сънища. Ще получите отварата.

— Добре. Можеш да си вървиш. — Но щом се обърна към вратата, тя го повика отново. — Още нещо. Какво учи Цитаделата за пророчествата? Може ли бъдното, да се предрече?

Старецът се поколеба. Едната сбръчкана ръка заопипва слепешката по гърдите му, сякаш за да подръпне липсващата брада.

— Може ли бъдното да се предрече? — повтори замислено. — Навярно. В старите книги съществуват определени заклинания… но ваше величество би могла да попита „Трябва ли бъдещето да се предрича?“ А на това съм длъжен да отговоря: Не. Някои врати е по-добре да си останат затворени.

— Гледай да затвориш моята на излизане. — Трябваше да се досети, че ще й даде отговор, безполезен като него самия.

На заранта закуси с Томен. Момчето изглеждаше доста примирено — явно камшиците, изядени от Пейт, си бяха свършили работата. Ядоха пържени яйца, пържени хлебчета, бекон и кървавочервени портокали, дошли наскоро с кораб от Дорн. Синът й беше с котенцата си. Докато ги гледаше как се боричкат в краката му, Церсей се почувства малко по-добре. „Косъм няма да падне от главата на Томен, докато съм жива“. Готова беше да избие половината лордове във Веетерос и цялото простолюдие, ако се наложеше, само да го опази.

— Иди с Джослин — каза на момчето, щом се нахраниха. После повика Кибърн.

— Лейди Фалайс още ли е жива?

— Жива е, да. Може би не съвсем… във форма.

— Разбирам. — Церсей помисли за миг. — Този Брон… не мога да твърдя, че ми допада особено мисълта, че имаме враг толкова близо. Силата му произтича изцяло от Лолис. Ако можехме да извадим по-голямата й сестра…

— Уви. Опасявам се, че лейди Фалайс вече не е в състояние да управлява Стоукуорт. Дори да се храни сама. Научих доста от нея, ще споделя с радост, но уроците не бяха съвсем без цена. Надявам се, че не съм надвишил указанията на ваше величество.

— Не си. — Каквото и да беше възнамерявала, беше късно. Нямаше смисъл да се задълбочава в такива неща. „По-добре да умре — каза си. — Бездруго няма да иска да живее без съпруга си. Колкото и да беше тъп, тази глупачка явно го обичаше“. — Има още нещо. Сънувах ужасен сън.

— Всички страдаме от това от време на време.

— Този сън засягаше една вещица, която посетих като дете.

— Горска вещица ли? Повечето от тях са безвредни същества. Разбират по малко от билки и акушерство, но иначе…