Пир за врани

Делегацията от Вярата се оглавяваше от стария й приятел септон Рейнард. През града го бяха придружили шестима от Синовете на Воина — с него правеха седем, свято и благоприятно число. Новият Върховен септон — или „Върховен врабец“, както го нарече Лунното момче — правеше всичко на седмици. Рицарите носеха оръжейни колани с ивици в седемте цвята на Вярата. Кристали красяха ефесите на мечовете им и гребените на шлемовете. За защита носеха кайтшилди — дълги триъгълни и заоблени отгоре щитове, чийто стил беше забравен от Завоеванието насам, с герб, невиждан в Седемте кралства от столетия: меч със седемте цвята на дъгата на черно поле. Близо стотина рицари вече бяха врекли живота и меча си на Синовете на Воина, твърдеше Кибърн, и с всеки изминал ден ставаха повече. „Впиянчени с вяра, цялата им пасмина. Кой можеше да допусне, че ще се намерят толкова много като тях в кралството?“

Повечето бяха мъже от домашната гвардия на лордове или странстващи рицари, но шепа от тях бяха със знатно потекло: по-млади синове, дребни лордове, старци, пожелали да изкупят греховете си. А сред тях — и Лансел. Церсей бе помислила, че Кибърн се шегува, когато й съобщи, че побърканият й братовчед е зарязал замък, земи и жена и е дошъл в града, за да се включи в Знатния и могъщ орден на Синовете на Воина, но ето, че и той беше сред тия благочестиви глупци.

Това никак не се хареса на Церсей. Още по-малко — войнствеността и неблагодарността на Върховния врабец.

— Къде е Върховният септон? — попита тя строго. — Бях поканила него.

Септон Рейнард отвърна с извинителен тон:

— Негова върховна святост ме прати на свое място и ми нареди да предам на ваше величество, че Седмината са го призовали да срази порока.

— Как? Като проповядва целомъдрие по Улицата на коприната? Да не си въобразява, че като се помоли над курви, ще ги превърне отново в девици?

— Нашите тела са сътворени от Бащата и Майката, за да можем да съчетаваме мъжкото с женското и да имаме законородени деца — отвърна Рейнард. — Срамно и грешно е жени да продават свещените си части за пари.

Благочестивата мисъл щеше да прозвучи по-убедително, ако не беше публично известно, че септон Рейнард си има специални приятелки във всеки бардак по Улицата на коприната. Несъмнено бе решил, че да повтаря цвърченето на Върховния врабец е за предпочитане пред търкането на подове.

— Не си позволявайте да ме поучавате — отвърна му тя. — Съдържателите на градските бардаци започват да се оплакват, и с пълно право.

— Ако говорят грешници, защо трябва праведните да слушат?

— Тези грешници захранват кралската хазна — отвърна рязко кралицата — и техните петаци помагат да плащам на моите златни плащове и да строя галери, с които да пазя бреговете ни. А и търговията трябва да се вземе предвид. Ако в Кралски чертог нямаше курвенски бардаци, корабите щяха да ходят до Дъскъндейл или Града на гларуса. Негова върховна святост ми обеща мир по улиците ми. Курварството помага за опазването на този мир. Мъжете от простолюдието, лишени от курви, са склонни към насилие. Оттук насетне нека Негова върховна святост да си води молитвите в септата, където им е мястото.

Кралицата бе очаквала, че ще изслуша и лорд Джилс, но вместо него се появи Великият майстер Пицел, с посивяло и угрижено лице, и й съобщи, че Росби е твърде немощен, за да остави леглото.

— Тъжно ми е да го кажа, но се боя, че лорд Джилс скоро ще трябва да се събере с благородните си предци. Дано Бащата да го съди справедливо.

„Ако Росби умре, Мейс Тирел и малката кралица отново ще се опитат да ми наложат Гарс Грамадния“.

— Лорд Джилс има тази кашлица от години и тя така и не го уби досега. Кашляше си през половината управление на Робърт и през цялото на Джофри. Ако умира сега, може да е само защото някой иска да умре.

Великият майстер Пицел примига невярващо.

— Ваше величество? К-кой би искал лорд Джилс да умре?

— Наследникът му вероятно. — „Или малката кралица“. — Жена, която е презрял някога. — „Марджери и Мейс, и Кралицата на тръните, защо не? Джилс стои на пътя им“. — Някой стар враг. Или нов. Вие.

Старецът пребледня.

— Ваше величество се шегува. Аз… аз давах очистително на негово благородие, пусках му кръв, слагах му лапи и му давах запарки… инхалациите му носят малко облекчение, а отварата от сладък сън помага срещу тежките пристъпи на кашлицата, но се боя, че вече изхвърля парчета от белия си дроб с кръвта.

— Както и да е. Ще се върнете при лорд Джилс и ще го уведомите, че няма разрешението ми да умре.

— Както благоволи ваше величество. — Пицел се поклони сковано.

Имаше още, и още, и още, всеки молител бе по-досаден от предишния. А вечерта, когато и последният най-сетне си отиде, докато вечеряше със сина си, Церсей каза:

— Томен, когато си казваш молитвите преди лягане, кажи на Майката и на Бащата, че си благодарен, че още си дете. Да си крал е тежка работа. Уверявам те, няма да ти хареса. Кълват те като ято освирепели врани. Всяка иска да откъсне парче от плътта ти.