Пир за врани

— О, още не съжаляваш. Но ще съжалиш. — „Би трябвало да заповядам да го удушат. Да зяпне за дъх, докато лицето му не почернее, като на милия ми син“. Думите бяха на устните й.

— Невинна грешка. Джуджетата толкова си приличат и… Ваше величество ще забележи, той няма нос…

— Няма нос, защото сте му го отрязали.

— Не! — Потта, избила на челото му, издаде лъжата.

— Да. — В тона на Церсей се прокрадна отровна сладост. — За това поне ви е стигнал умът. Последният глупак се опита да ме убеди, че странстващ маг направил носа му да порасте отново. Все пак струва ми се, че дължите нос на това джудже. Домът Ланистър плаща дълговете си, вие също ще си платите вашия. Сир Мерин, отведете този мошеник при Кибърн.

Сир Мерин Трант хвана тирошеца под мишница и го повлече навън. Щом излязоха, Церсей се обърна към Озмунд Черно котле.

— Сир Озмунд, махнете това нещо от очите ми и ми доведете другите трима, които твърдят, че знаят за Дяволчето.

— Да, ваше величество.

Колкото и да беше тъжно, тримата уж осведомители не се оказаха по-полезни от тирошеца. Един каза, че Дяволчето се криел в курвенски бардак в Староград и задоволявал мъже с устата си. Ставаше за шутовска игра, но Церсей не го повярва нито за миг. Вторият твърдеше, че видял джуджето на представление на глумци в Браавос. Третият уверяваше, че Тирион станал отшелник, живеел на някакъв обладан от духове хълм. Кралицата отвърна на всеки от тях с едно и също.

— Ако бъдете така добри да заведете някой от моите храбри рицари при това джудже, ще бъдете щедро възнаградени — обеща им. — Стига наистина да е джуджето. Ако не… е, моите рицари не търпят измамници, нито глупци, които ги пращат да гонят сенки. Човек може да си загуби езика. — Веднага след това и тримата изведнъж загубиха вяра и признаха, че може да са видели друго джудже.

Досега Церсей изобщо не беше подозирала, че съществуват толкова много джуджета.

— Де не би целият свят да се е залял с тези извратени малки чудовища? — проплака, докато пъдеха третия осведомител. — Колко от тях може да има?

— По-малко, отколкото бяха — отвърна лейди Мериуедър. — Ще бъда ли удостоена с честта да придружа ваше величество до Тронната зала?

— Стига да можеш да понесеш досадата — отвърна Церсей. — Робърт беше глупак за много неща, но в едно беше прав. Уморителна работа е да управляваш кралство.

— Това, че виждам Нейно величество уморена от грижи, ме натъжава. Аз казвам да избягаме, да се позабавляваме и да оставим на Кралската ръка да изслуша тези досадни петиции. Бихме могли да се предрешим като слугинчета и да прекараме един ден сред простолюдието, да чуем какво говорят след падането на Драконов камък. Зная странноприемницата, в която свири Синият бард, когато не пее на малката кралица, и едно кътче в града, където магьосник превръща желязо в злато, вода във вино и момичета в момчета. Може би ще пожелае да направи заклинанията си и над нас двете. Няма ли да е забавно на Нейно величество да бъде мъж за една нощ?

„Ако бях мъж, щях да съм Джайм — помисли кралицата. — Ако бях мъж, щях да управлявам това кралство от свое име, не вместо Томен“.

— Само ако ти останеш жена. — Знаеше, че точно това иска да чуе Таена. — Много лукаво същество си, че ме изкушаваш така, но що за кралица щях да съм, ако оставех кралството си в треперещите ръце на Харис Суифт?

Таена нацупи устни.

— Ваше величество е твърде усърдна.

— Да — призна Церсей. — И до края на този ден сигурно ще съжаля. — Пъхна ръка под мишницата на лейди Мериуедър. — Хайде.

Джалабхар Ксхо бе първият с петиция за този ден, както се полагаше на ранга му на принц в изгнание. Колкото и пищен да изглеждаше в пъстрия си плащ от пера, беше дошъл само за да проси. Церсей го остави да изложи молбата си за мъже и оръжие, с които да си върне долината Червено цвете, след което отвърна:

— Негово величество води своята война, принц Джалабхар. Точно сега не разполага с мъже, които да задели за вашата. Следващата година може би. — Това Робърт му го казваше винаги. Следващата година щеше да му каже никога, но не и днес. Драконов камък беше неин.

Лорд Халайн от Гилдията на алхимиците се представи, за да помоли да се разреши на пиромантите му да измътят всяко драконово яйце, което може да се намери на Драконов камък, след като островът вече отново е в кралски ръце.

— Ако бяха останали такива яйца, Станис щеше да ги продаде, за да си плати бунта — отвърна му кралицата. Въздържа се да каже, че планът е безумен. Откакто бе умрял последният дракон на Таргариен, всички подобни опити свършваха със смърт, провал или опозоряване.

После дойдоха търговци да помолят Тронът да се застъпи за тях пред Желязната банка на Браавос. Браавошите явно настояваха да получат големите си дългове и отказваха всякакви нови заеми. „Трябва ни наша банка“, реши Церсей. „Златната банка на Ланиспорт“. Може би след като тронът на Томен бъдеше укрепен, щеше да го направи. Засега можеше само да отвърне на търговците да си платят дължимото на браавошките лихвари.