Пир за врани

Ако майстер Емон не беше умрял, Сам можеше да го попита какво да прави. Ако Джон Сняг беше на борда или дори Пип или Грен, можеше да се обърне към тях. Но сега имаше само Ксондо. „Ксондо няма да разбере какво му казвам. А и да разбере, ще ми каже пак да наеба момичето“. „Ебане“ беше първата дума на Общата реч, която Ксондо бе научил, и много я харесваше.

Имаше късмет, че „Канеленият вятър“ бе толкова голям. На борда на „Черна птица“ Джили щеше да го спипа по всяко време. Кораби-лебеди, така наричаха в Седемте кралства големите съдове на Летните острови, заради издутите им бели платна и заради статуите на носовете им, които често изобразяваха птици. Колкото и големи да бяха, яздеха по вълните с грация, с каквато никой друг кораб не можеше да се сравни. При хубав вятър „Канеленият вятър“ можеше да надпревари всяка галера, макар да беше безпомощен при безветрие. Но пък предлагаше много места, където да се скрие един страхливец.

Към края на вахтата Ксондо го хвана за яката.

— Черен Сам идва с Ксондо — изръмжа му, повлече го след себе си по палубата и го тупна в краката на Коджа Мо.

Далече, ниско на север, се виждаше тънка мъгла. Коджа посочи натам.

— Това е брегът на Дорн. Пясък, камъни и скорпиони, без хубаво място за котва на стотици левги. Можеш да доплуваш дотам, ако искаш, и да продължиш пеш до Староград. Ще трябва да прекосиш пустинята, да изкачиш няколко планини и да преплуваш Торентайн. Или да идеш при Джили.

— Ти не разбираш. Снощи ние…

— …почетохте своя мъртъв и боговете, които са ви създали двамата. Ксондо направи същото. Аз гледах детето, иначе аз щях да съм с него. Всички вас вестерошите ви е срам от любовта. Няма срамно в правенето на любов. Ако вашите септони казват, че има, вашите седем богове трябва да са демони. На островите не сме толкова глупави. Нашите богове са ни дали крака, с които да бягаме, носове, с които да миришем, ръце, с които да пипаме и усещаме. Кой безумен бог ще даде на човек очи и ще му каже да ги държи завинаги затворени и никога да не види цялата красота на света? Само някой бог чудовище, демон на мрака. — Коджа пъхна ръката си между краката на Сам. — Боговете и това са ти дали не случайно, за… как беше думата ви на вестерошки?

— Ебане — предложи услужливо Ксондо.

— Да, за ебане. За даване на удоволствие и за правене на деца. Нищо срамно няма в това.

Сам се отдръпна от нея.

— Аз дадох клетва. Няма да взема жена и да създам деца. Казах думите.

— Тя знае какви думи си казал. В някои отношения е дете, но не е сляпа. Знае, че носиш черното и защо отиваш в Староград. Знае, че не може да те задържи. Иска те само за още мъничко, и толкова. Загубила е баща си и съпруга си, майка си и сестрите си, дома си, целия си свят. Единственото, което има, си ти и бебето. Тъй че иди при нея или плувай.

Сам погледна отчаяно към далечната мъгла. Знаеше, че никога няма да може да доплува до брега. Отиде при Джили.

— Онова, което направихме… ако можех да те взема за жена, щях да предпочета тебе пред всяка принцеса или знатна девица, но не мога. Все още съм врана. Казах думите, Джили. Отидох с Джон в леса и казах думите пред дървото на сърцето.

— Дърветата ни гледат отгоре — прошепна Джили и изтри сълзите от лицето му. — В горите те виждат всичко… но тук няма дървета. Само вода, Сам. Само вода.

ЦЕРСЕЙ

Денят бе студен, сив и мокър. Цялата сутрин валя, а дори когато спря следобеда, облаците не се разсеяха. Слънце така и не видяха. Такова окаяно време се оказа достатъчно, за да обезкуражи дори малката кралица. Вместо да излезе за езда с нейните кокошки и антуража им от гвардейци и обожатели, прекара целия ден в Девичия свод с квачките й, да слушат пеенето на Синия бард.

Денят не мина по-добре за самата Церсей, поне до вечерта. Когато сивото небе взе да почернява, й съобщиха, че „Сладката Церсей“ се е завърнала от морето с вечерния прилив и че Аурейн Водите е отвън и моли за аудиенция.

Кралицата се разпореди да го пуснат веднага. Още щом влезе, разбра, че й носи добри вести.

— Ваше величество — заяви той с широка усмивка, — Драконов камък е ваш.

— Великолепно! — Хвана го за ръцете и го целуна по бузите. — Зная, че Томен също ще е доволен. Това означава, че ще можем да освободим флотата на лорд Редвин и да изтласкаме железните от Щитовете.

С всеки нов гарван новините от Предела като че ли ставаха все по-мрачни. Железнородените явно не се бяха задоволили с новоспечелените си камънаци. Връхлитаха със сила нагоре по Мандър и бяха стигнали дори дотам да нападнат Арбор и по-малките обкръжаващи го островчета. Редвин бяха задържали в родните си води само десетина бойни кораба и всички те бяха надвити, пленени или потопени. А вече имаше и съобщения, че онзи безумец, който се наричаше Юрон Вранско око, изпраща дълги кораби дори нагоре по Шепнещия звук към Староград.

— Лорд Пакстър събираше провизии за пътуването си към дома, когато „Сладката Церсей“ отплава — докладва лорд Води. — Допускам, че ядрото на флотата му вече е в открито море.