Пир за врани

— Или тя можеше да го изгори. Червената жена. — Дори тук, на хиляда левги от Вала, Джили отбягваше да изрича името на лейди Мелисандра. — Искаше кралска кръв за огньовете си. Вал го знаеше. Лорд Сняг също. Затова ме накараха да отнеса бебето на Дала и да оставя моето на негово място. Майстер Емон заспа и не се събуди, но ако беше останал, тя щеше да го изгори.

„Той пак ще изгори — помисли отчаяно Сам, — само че сега трябва да го направя аз“. Таргариените винаги даваха мъртвите си на пламъците. Кухуру Мо не можеше да разреши погребална клада на борда на „Канеленият вятър“, тъй че тялото на Емон бе пъхнато в буре с ром от боровинки да се съхрани, докато корабът стигне в Староград.

— Нощта преди да умре ме попита може ли да подържи бебето — продължи Джили. — Беше ме страх, че може да го изпусне, но го държа здраво. Люшкаше го и му изтананика песен, а момченцето на Дала посегна и го докосна по лицето. Както му дръпна устната, помислих, че може да го заболи, но старецът само се засмя. — Погали Сам по ръката. — Можем да наречем малкия Майстер, ако ти харесва. Като порасне достатъчно, не сега. Можем.

— „Майстер“ не е име. Можеш обаче да го наречеш Емон. Джили помисли.

— Дала го роди по време на битка, докато мечовете пееха около нея. Да. Това трябва да е името му. Емон Родения в битка. Емон Стоманена песен.

„Име, което и милорд баща ми може да хареса. Име на воин“. Та нали момчето беше син на Манс Райдър и внук на Крастър. Нямаше в себе си страхливата кръв на Сам.

— Да. Наречи го така.

— Като стане на две — каза тя. — Не преди това.

— Къде е момчето? — сети се да попита Сам. С рома и покрай скръбта едва сега забеляза, че бебето не е с Джили.

— При Коджа. Помолих я да го подържи малко.

— О.

Коджа Мо беше дъщерята на капитана, по-висока от Сам и тънка като копие, с черна гладка кожа като излъскан гагат. Командваше червените стрелци на кораба и опъваше двойно извит лък от златно сърце, с който можеше да изпрати стрела на четиристотин разтега. Когато пиратите ги бяха нападнали в Каменни стъпала, стрелите на Коджа убиха цяла дузина, докато всички стрели на Сам изпопадаха във водата. Единственото, което Коджа Мо обичаше повече от лъка си, бе да друса момченцето на Дала на коляното си и да му пее на Лятната реч. Принцът на диваците беше станал любимец на всички жени в екипажа, а Джили като че ли бе готова да им го довери повече, отколкото на който и да било мъж.

— Много мило от нейна страна — отрони Сам.

— И аз отначало се плашех от нея — отвърна Джили. — Беше толкова черна, а зъбите й толкова големи и бели, че се боях да не е някакъв звяр или чудовище, но не е. Добра е. Харесва ми.

— Знам.

През повечето й живот единственият мъж, когото бе познавала, беше ужасяващият Крастър. Останалото от света й беше женско. „Мъжете я плашат, но жените — не“. Това можеше да го разбере. В Черен хълм той също бе предпочитал компанията на момичета. Сестрите му бяха добри с него и макар другите момичета понякога да му се подиграваха, жестоките думи се преглъщаха по-лесно от пердаха, който получаваше от другите момчета в замъка. Дори сега, на кораба, Сам се чувстваше по-удобно с Коджа Мо, отколкото с баща й, макар че това можеше да е защото тя говореше Общата реч, а той — не.

— И теб те харесвам, Сам — прошепна Джили. — И това питие ми харесва. Вкусът му е като огън.

„Да. Питие за дракони“. Чашите им бяха празни, затова той отиде до бурето и ги напълни. Слънцето бе слязло ниско на запад, издуто три пъти повече от обичайната си големина. Ръждивата му светлина правеше лицето на Джили зачервено и пламнало. Пиха по чаша за Коджа Мо, още по една за момчето на Дала и друга за момчето на Джили на Вала. После не им остана нищо, освен да пийнат по две за Емон от дома Таргариен.

— Дано Бащата го съди справедливо. — Сам подсмръкна.

Когато свършиха и с майстер Емон, слънцето вече почти беше залязло. Само една дълга тънка червена резка още светеше на хоризонта, като рана от сеч през небето. Джили каза, че от пиенето корабът й се върти, тъй че Сам й помогна да слезе по стълбата до женския отсек при корабния нос.

Точно до вратата на каютата беше окачен фенер и той си чукна главата на влизане.

— Оу — каза Сам, а Джили:

— Удари ли се? Я да видя.

Наведе се…

…и го целуна по устата.