Пир за врани

— Сладкият сън е най-нежната от отровите — каза й бездомничето, докато стриваше една от тях с чукалото в хаванчето. — Няколко зрънца забавят разтуптяно сърце и карат човек да се чувства спокоен и силен. Една щипка ще ти даде дълбок нощен сън без кошмари. Три щипки ще направят този сън да не свърши. Вкусът е много сладък, затова най-добре се използва в сладкиши и вино, подсладено с мед. Виж, сладостта може да се помирише. — Даде й да смръкне, а после я прати по стълбите да намери една червена стъкленица. — Тази отрова е по-жестока, но без вкус и мирис, затова се скрива по-лесно. Сълзите на Лис я наричат. Разтворена във вино или вода разяжда червата и корема на човек и убива като болест. Помириши. — Аря подуши и не усети нищо. Бездомничето остави Сълзите настрана и отвори каменен съд с дебели стени. — Тази паста е подправена с кръв на базилиск. Придава апетитен мирис на печеното месо, но изядеш ли го, причинява ужасна лудост, на хора и на животни. Мишка лъв ще нападне, щом вкуси кръв на базилиск.

Аря прехапа устна.

— На кучета ще подейства ли?

— На всяко животно с топла кръв. — Бездомничето я зашлеви. Тя вдигна ръка към страната си, по-скоро изненадана, отколкото защото я заболя.

— Защо ме удари?

— Аря от дома Старк е тази, дето си хапе устната, когато мисли. Ти Аря от дома Старк ли си?

— Аз съм никоя. — Беше се ядосала. — А ти коя си?

Не очакваше бездомничето да отвърне, ала тя го направи.

— Родих се единственото дете на един древен дом, наследничка на благородния ми баща. Майка ми умряла, нямам спомен за нея. Когато станах на шест, татко се ожени пак. Новата му жена се държеше добре с мен, докато не роди своя дъщеря. Тогава й се прииска да умра, за да може нейната кръв да наследи богатството на баща ми. Трябваше да потърси благоволението на Многоликия бог, но не можеше да понесе жертвата, която щеше да й поиска. Затова реши да ме отрови сама. Отровата ме направи такава, каквато ме виждаш сега, но не умрях. Когато лечителите от Къщата на Червените ръце казаха на баща ми какво е направила, той дойде тук и направи жертва, предложи цялото си богатство и мен. Онзи с Многото лица чу молитвата. Доведоха ме да служа в храма, а жената на баща ми получи дара Му.

Аря я изгледа напрегнато.

— Това истина ли е?

— Има истина в него.

— Но и лъжи също?

— Има неистина и има преувеличение.

Беше наблюдавала внимателно лицето на бездомничето, докато й разказваше историята си, но то не издаде нищо.

— Многоликият бог е взел две трети от богатството на баща ти, не всичкото.

— Точно така. Това беше преувеличението ми.

Аря се ухили, усети, че се хили, и се щипна по бузата. „Управлявай лицето си — каза си. — Усмивката е мой слуга, ще идва, когато аз заповядам“.

— Коя част беше лъжата?

— Никоя. Излъгах за лъжата.

— Нима? Или лъжеш сега?

Но преди бездомничето да успее да отвърне, милият човек пристъпи усмихнат в стаята.

— Върнала си се при нас.

— Луната е черна.

— Да. Кои нови три неща научи, дето не знаеше, когато ни напусна последния път?

„Знам трийсет нови неща“, едва не отвърна тя.

— Три пръста на Малкия Нарбо не се свиват. Решил е да става гребец.

— Добре е да се знае това. Какво друго?

Тя превъртя в главата си последния ден.

— Куенс и Алакво са се били и не могат да играят, но мисля, че пак ще почнат.

— Мислиш ли, или знаеш?

— Само мисля — длъжна бе да признае, макар да беше сигурна. Глумците трябваше да ядат като всички, а Куенс и Алакво не бяха достатъчно добри за „Синия фенер“.

— Точно така — рече милият човек. — А третото нещо?

Този път не се поколеба.

— Дареон е мъртъв. Черният певец, дето спеше в „Щастлив пристан“. Всъщност е дезертьор от Нощния страж. Някой му е срязал гърлото и го е бутнал в канала, но са запазили ботушите му.

— Добри ботуши трудно се намират.

— Точно така. — Помъчи се да запази лицето си гладко.

— Кой може да е направил това, чудя се?

— Аря от дома Старк. — Гледаше очите му, устата, мускулите на челюстта.

— Онова момиче ли? Мислех, че е напуснало Браавос. Ти коя си?

— Никоя.

— Лъжеш. — Той се обърна към бездомничето. — Гърлото ми е пресъхнало. Бъди така добра и донеси чаша вино за мен, и топло мляко за нашата приятелка Аря, която се върна при нас така неочаквано.

Аря много се беше чудила какво ще й отвърне милият човек, щом му каже за Дареон. Може би щеше да се ядоса, или пък щеше да се зарадва, че е дала на певеца дара на Многоликия бог. Този разговор го беше превъртяла в ума си поне сто пъти, като глумец на представление. Но така и не бе помислила за топло мляко.

Щом млякото дойде, Аря го изпи. Беше малко загоряло и нагарчаше:

— Сега иди си легни, дете — каза милият човек. — Утре трябва да служиш.

Тази нощ тя отново сънува, че е вълк, но беше различно от другите сънища. В този сън си нямаше глутница. Бродеше сама, скачаше от покрив на покрив, стъпваше безшумно покрай брега на някакъв канал и се прокрадваше като сянка в мъглата.

Когато на заранта се събуди, беше сляпа.

САМУЕЛ