Пир за врани

— Стриди, раци и миди — викаше. — Стриди, раци и миди. Повечето раци продаде на хамалите, които разтоварваха голямата гемия с вино от Арбор, а другите на мъжете, дето поправяха мирската търговска галера, разбита от бурите.

По-надолу по кейовете се натъкна на Таганаро, опрял гръб на един пилон до Касо, Краля на тюлените. Той си купи няколко миди, а Касо изджавка и се остави да му стисне плавника.

— Идваш да работиш при мен, Кет — подкани я Таганаро, докато изсмукваше мидите от черупките. Търсеше си нов ортак, откакто Пияната дъщеря намушка с ножа си ръката на Малкия Нарбо. — Давам ти повече от Бруско, а и няма да миришеш като риба.

— Касо ми харесва миризмата — отвърна тя. Кралят на тюлените джафна, като в съгласие. — Ръката на Нарбо не е ли по-добре?

— Три пръста не се свиват — оплака се Таганаро, докато нагъваше мидите. — Каква полза от джебчия, като не може да си свива пръстите? Нарбо беше добър с джобовете. Не толкова с курвите.

— Мери казва същото. — Кет се натъжи. Малкия Нарбо й харесваше, нищо, че беше крадец. — Какво ще прави?

— Щял да хване греблото, вика. Смята, че два пръста ще стигат за това, а Морският господар винаги търси гребци. Викам му: „Нарбо, недей. Онова море е по-студено от девица и по-жестоко от курва. По-добре си отрежи ръката и проси“. Касо знае, че съм прав. Нали, Касо?

Тюленът изджафка и Кет се усмихна. Хвърли му една мида, преди да си тръгне.

Денят беше почти на свършване. Кет стигна до Щастливия пристан, от другата страна на уличката, където бе закотвен Корабът. Някои от глумците седяха горе на мостика, подаваха си мях вино от ръка на ръка, но като видяха количката на Кет, слязоха да си вземат стриди. Тя ги попита как им е тръгнало със „Седемте пияни гребци“. Джос Намръщения поклати глава.

— Куенс най-после хвана Алакво да спи със Слои. Сбиха се с глумски мечове и двамата ни оставиха. Тая нощ май ще сме само петима пияни гребци.

— Бройката с гребците ще гледаме да я покрием с пиянството — заяви Мирмело. — Аз поне вече ставам за тая работа.

— Малкия Нарбо иска да стане гребец — каза им Кет. — Ако го вземете, ставате шестима.

— Ти по-добре иди при Мери — отвърна й Джос. — Знаеш колко се вкисва, като остане без стридите си.

Но когато се шмугна в бардака, Кет завари Мери да седи в гостната, стиснала очи и заслушана в свирнята на Дареон с лютнята. Ина също беше там, заплиташе хубавата златна коса на Лана. „Пак глупава любовна песен“. Лана винаги молеше певеца да й свири глупава любовна песен. Беше най-младата от курвите, само на четиринайсет. Мери искаше за нея тройно повече, отколкото за другите момичета.

Ядоса се, като видя Дареон. Въртеше нагло очи към Лана, докато пръстите му шареха по струните на лютнята. Курвите го наричаха Черния певец, но в него вече едва ли имаше нещо черно. С парите, които му носеше пеенето, враната се беше превърнала в паун. Днес се беше натруфил в плюшено пурпурно наметало, обшито с катерича кожа, риза на бели и люлякови ивици и пъстри бричове като на градски катил, но и копринено наметало си имаше, и друго, от тъмночервено кадифе, обшито със златоткан плат. Единственото черно по него бяха ботушите. Кет го беше чувала да казва на Лана, че всичко друго черно го хвърлил в един канал. „Писна ми от черното“, беше казал.

„Той е мъж на Нощния страж“, помисли тя, докато Дареон пееше за някаква глупава дама, която се хвърлила от една глупава кула, защото умрял глупавият й принц. „Дамата е трябвало да убие онези, които са го убили. А певецът трябва да е на Вала“. Когато Дареон се появи в Щастлив пристан, Аря за малко не го помоли да я отведе със себе си на Източен страж, но го чу да казва на Бетани, че никога няма да се върне.

— Корави легла, солена треска и безкрайни стражи, това е Валът — беше казал. — Пък и в Източен страж няма такива красавици като тебе. Как изобщо мога да те оставя? — Същото го беше казал и на Лана, чула беше Кет, и на една от другите курви при „Котетата“, че даже и на Славейчето в нощта, когато свири в Къщата на седемте лампи.

„Жалко, че не бях тук в нощта, когато дебелият го е ударил“. Курвите на Мери още се смееха за това. Ина разправяше, че дебелото момче се изчервявало всеки път, щом го докоснела, но когато почнала белята, се наложило Мери да заповяда да го измъкнат навън и да го хвърлят в канала.

Кет тъкмо мислеше за дебелото момче и как го беше спасила от Теро и Орбело, когато до нея се появи Моряшката жена.

— Хубава песен пее — тихо промълви тя на Общата реч на Вестерос. — Боговете го обичат, за да му дадат такъв глас, а и толкова красиво лице.