Пир за врани

— Може да не съм виждала камила — казваше им, — но познавам камилска путка само като ми замирише.

Понякога, много рядко, това можеше да ядоса някого, но стигнеше ли се до това, тя си имаше тънкия нож. Пазеше си го много остър, а и знаеше как да борави с него. Рого Червения й беше показал един следобед на Щастливия пристан, докато чакаше Лана да се освободи. Научи я как да го крие в ръкава си и да го хлъзга бързо навън, щом й потрябва, и как да среже кесия толкова гладко и бързо, че монетите да се изсипят, преди собственикът им да усети липсата. Беше добре да се знае, в това и милият човек се съгласи — особено нощем, когато се развихреха уличните разбойници и плъховете от покривите.

Кет и приятели си беше намерила по кейовете: хамали и глумци, въжари и кърпачи на платна, кръчмари, продавачи на ейл, хлебари и просяци, и курви. Купуваха си от нея миди и стриди, разправяха й верни неща за Браавос и лъжи за своя живот и се смееха как говори, щом се опиташе да им заговори на браавошки. Никога не си позволяваше това да я притесни. Само им показваше кукиш и им казваше на всички, че са камилски путки, а те почваха да реват от смях. Гилоро Дотари я научи на петдесет песни, а брат му Гилемо й показа най-добрите места за лов на змиорки. Глумците от „Кораба“ и показаха стойката на героя и я научиха на речи от „Песента за Ройн“, „Двете жени на Завоевателя“ и „Похотливата дама на търговеца“. Куил, дребният мъж с тъжните очи, който измисляше всички мръсни фарсове за „Кораба“, предложи да я научи как да целува като жена, но Таганаро го фрасна с една треска в лицето и сложи край на това. Косомо Факира я научи на хитрини с ловка ръка. Той можеше да гълта мишки и да ги вади от ушите й.

— Магия е — казваше й.

— Не е — отвръщаше Кет. — Мишката беше в ръкава ти през цялото време. Видях я как мърдаше.

„Миди, раци, стриди“ — бяха вълшебните думи на Кет и като всички вълшебни думи, можеха да я отведат почти навсякъде. Качвала се беше на кораби от Лис и Староград, и от Пристана на Ибен, и беше продавала стриди на самата палуба. В някои дни подкарваше количката си покрай кулите на могъщите да предложи сварени миди на стражите при портите им. Веднъж се качи да си продава улова на стъпалата на Двореца на Истината, а когато друг продавач се опита да я прогони, му обърна количката и стридите му се разпиляха по калдъръма. Митничари си купуваха от нея и веслари от Удавения град, чиито хлътнали куполи и кули надничаха над зелените води на лагуната. Веднъж, когато Брея се задържа в леглото заради лунната си кръв, Кет подкара количката си из Пурпурния пристан да продава раци и стриди на гребците от баржата за удоволствие на Морския господар, покрита от носа до кърмата с усмихнати лица. В други дни тръгваше покрай сладководната река до Лунното езеро. Продаваше на надути улични разбойници, натруфени в пъстроцветен сатен, и на тъмничари и юстициари в наметала в убитокафяво и сиво. Но винаги се връщаше в Пристана на Рагман.

— Миди, раци, стриди — викаше момичето и буташе количката си покрай кейовете. — Рапани, омари, скариди. — По петите й, привлечена от гласа й, се помъкваше мръсна оранжева котка. По-нататък се появяваше втора — тъжно проскубано сиво същество с увиснала опашка. Котките обичаха миризмата на Кет. В някои дни след нея се проточваше цяла дузина, до залез-слънце. От време на време момичето им хвърляше по някоя стрида и гледаше да види коя ще я отмъкне и ще се изниже. Най-големите котараци рядко печелеха, беше забелязала; най-често наградата се падаше на някое по-дребно, по-бързо животно, слабо, зло и гладно. „Като мен“, казваше си. Любимецът й беше един стар проскубан котарак със сдъвкано ухо, който й напомняше за друга една котка, която беше гонила около Червената цитадела. „Не, онова беше друго момиче, не съм аз“.

Два от корабите, които вчера бяха тук, ги нямаше, забеляза Кет. Затова пък на кейовете имаше нови пет: малка търговска гемия, наречена „Наглата маймунка“, огромен китоловен кораб от Ибен, който вонеше на катран, кръв и китова мас, два разнебитени съда от Пентос и една дълга зелена галера от Стар Волантис. Кет спираше под всеки мостик и викаше високо: „Миди, раци, стриди“, веднъж на търговския говор и още веднъж — на Общата реч на Вестерос. Един на китоловеца я изруга толкова гръмко, че подплаши котките, а един от пентошките гребци я попита колко иска за мидата между краката си, но при другите кораби извади повече късмет. Моряк от зелената галера изгълта шепа стриди и й разказа как капитана им го убили лисенски пирати, като се опитали да вземат кораба им на абордаж при Каменните стъпала.

— Саан беше, кучият му син, със „Сина на старицата“ и големия му „Валириан“. Размина ни се, ама за малко.

„Наглата маймунка“ се оказа от Града на гларуса, с екипаж от Вестерос, и се зарадваха, че ще могат да си поговорят с някого на Общата реч. Един попита как момиче от Кралски чертог се е докарало да продава миди по пристаните на Браавос, тъй че й се наложи да си разкаже версията.