Пир за врани

— Това е стаята на баща ми — отвърна Тъли. — Той управляваше Речните земи оттук, мъдро и добре. Обичаше да седи до прозореца. Щом вдигнеше глава от работата си, можеше да гледа реката. Когато очите му се уморяха, караше Кет да му чете. Двамата с Кутрето веднъж построихме замък от дървени кубчета ей там, до вратата. Никога няма да разбереш колко ми призлява, като те виждам в тази стая, Кралеубиецо. Никога няма да разбереш колко те презирам.

За това грешеше.

— Бил съм презиран от по-добри мъже от тебе, Едмур. — Джайм повика стражата. — Отведете негово благородие в кулата и се погрижете за храната му.

Лордът на Речен пад излезе мълчаливо. На другия ден щеше да тръгне на запад. Сир Форли Престър щеше да командва ескорта му: сто мъже, включително двайсет рицари. „По-добре да ги удвоя. Лорд Берик може да се опита да освободи Едмур, преди да стигнат Златния зъб“. Джайм не искаше за трети път да пленява Тъли.

Върна се на стола на Хостър Тъли, издърпа картата на Тризъбеца и я оглади със златната си длан. „Къде бих отишъл, ако бях Черната риба?“

— Ваше благородие? — Стражът застана на отворената врата. — Лейди Уестърлинг и дъщеря й са отвън, както заповядахте.

Джайм избута картата настрана.

— Доведете ги.

„Добре, че поне момичето не изчезна“. Джейни Уестърлинг беше кралицата на Роб Старк, момичето, което му струваше всичко. С вълк в корема си можеше да се окаже по-опасна и от Черната риба.

Не изглеждаше опасна. Беше тънко и жилаво момиче, на не повече от петнайсет-шестнайсет години, по-скоро непохватно, отколкото изящно. Имаше тесни бедра, гърди не по-големи от ябълки, лешникови къдрици и меки кафяви очи на кошута. „Достатъчно хубава като за дете, но не и момиче, заради което да изгубиш кралство“, реши Джайм. Лицето й беше пълничко, а на челото имаше драскотина, полускрита под кичур кафява коса.

— Какво е станало? — попита той.

Момичето извърна глава.

— Нищо й няма — увери го майка й, жена със строго лице и рокля от зелено кадифе. На дългата й шия висеше наниз от златни раковини. — Не искаше да ми даде коронката, която й даде бунтовникът, а когато посегнах да я взема, това упорито дете се сбори с мен.

— Беше си моя — изхлипа Джейни. — Нямаше право. Роб я направи за мен. Аз го обичах!

Майка й понечи да я зашлеви, но Джайм пристъпи между двете и я спря.

— Седнете, и двете. — Момичето се сви в стола си като уплашено животинче, но майка й седна сковано, с вдигната глава. — Ще желаете ли вино?

Момичето не отвърна.

— Не, благодаря — каза майка й.

— Както желаете. — Джайм се обърна към дъщерята. — Съжалявам за загубата ви. Момчето имаше кураж, признавам му го. Трябва обаче да ви задам един въпрос. Носите ли дете от него, милейди?

Джейни скочи от стола и побягна към вратата, но стражът я хвана за ръката.

— Не носи — отвърна лейди Сибел, докато дъщеря й се мъчеше да се отскубне. — Погрижих се за това, както ми заповяда лорд баща ви.

Джайм кимна. Тивин Ланистър не беше човек, който ще пренебрегне такива подробности.

— Пуснете момичето. Засега приключих с нея. — И докато Джейни излизаше разхлипана, се обърна към майка й. — Домът Уестърлинг има прошката си, а брат ви Ролф е лорд на Кастамийр. Какво друго очаквате от нас?

— Лорд баща ви обеща достойни бракове за Джейни и по-малката й сестра. Лордове или наследници, закле ми се, не по-малки синове, нито домашни рицари.

„Лордове или наследници. Естествено“. Уестърлинг бяха стар и горд дом, но самата лейди Сибел беше по род от Спайсър, с потекло на надскочили положението си търговци. Баба й беше някаква полупобъркана вещица от Изтока, доколкото помнеше. А Уестърлинг бяха обеднели. По-млади синове бе най-доброто, на което можеха да се надяват дъщерите на Сибел Спайсър при обичайния ход на нещата, но едно хубаво гърне с ланистърско злато щеше да направи дори вдовица на мъртъв бунтовник привлекателна за доста лордове.

— Ще получите браковете си — каза Джайм, — но Джейни трябва да изчака още две години, преди отново да се омъжи. — Ако момичето вземеше скоро друг съпруг и заченеше от него, щяха да плъзнат слухове, че бащата е Младият вълк.

— Имам и двама сина също така — припомни му лейди Уестърлинг. — Ролам е с мен, но Рейнард беше рицар и отиде с бунтовниците на Близнаците. Ако знаех какво има да става там, изобщо нямаше да му го позволя. — В гласа й се долови упрек. — Рейнард изобщо не знаеше за… споразумението с лорд баща ви. Може да е пленник в Близнаците.

„Или може да е мъртъв“. Уолдър Фрей също едва ли знаеше за споразумението.

— Ще проуча. Ако сир Рейналд все още е пленник, може да ви го откупим.

— Спомена се също така и за негов брак. Жена от Скалата на Кастърли. Лорд баща ви каза, че ще го уреди.

„Дори от гроба ръката на лорд Тивин ни движи всички“.

— Знам. Джой е незаконната дъщеря на покойния ми чичо Герион. Може да се уреди годеж, стига това да е желанието ви, но бракът трябва да изчака. Джой е само на девет.

— Незаконна дъщеря? — Лейди Сибел все едно беше захапала лимон. — Искате един Уестърлинг да се ожени за копелдачка?