Пир за врани

— Беше в двора, когато хората ни дойдоха да убият вълчището — обясни Уолдър Реки. — Уейлън му поиска меча и той го даде кротко, но когато стрелците удариха с арбалетите по вълка, грабна брадвата на Уейлън и скъса мрежата, която бяха хвърлили върху звяра. Улучиха го със стрела в рамото и с още една в корема, но успя да стигне до дървения мост и да се хвърли в реката.

— Остави диря от кръв по стъпалата — каза Едвин.

— Намерихте ли трупа му?

— Хиляда трупа намерихме. Като изкарат няколко дни в реката, всички си приличат.

— Чувал съм същото и за обесените — подхвърли Джайм, преди да излезе.

На другата сутрин от лагера на Фрей не беше останало почти нищо освен мухи, конска тор и бесилката на сир Риман — издигаше се самотна до Повален камък. Братовчед му Давен поиска да разбере какво ще се прави с нея, както и с обсадните машини, които бе построил, овни, кули и требушети. Предложи да довлекат всичко до Гарваново дърво и да го използват там. Джайм му каза да запали всичко, като почне с бесилката.

— С лорд Титос смятам да се справя лично. Няма да ми трябва обсадна кула.

Давен се ухили.

— Двубой ли, братовчед? Не изглежда честно, Титос е побелял старец.

„Поболял старец с две ръце“.

Вечерта със сир Илин се биха три часа. Този път беше добре. Ако беше наистина, Пейн щеше да го убие само два пъти. Пет-шест беше по-обичайното, а понякога ставаше и по-лошо.

— Ако продължа така още година, ще съм добър като Пек — заяви Джайм, а сир Илин отвърна с грак да покаже, че му е смешно. — Хайде да пийнем от хубавото червено вино на Хостър Тъли.

Виното се бе превърнало в част от нощния им ритуал. Сир Илин беше идеалната компания за пиене. Не прекъсваше, не възразяваше, не се оплакваше, не молеше за услуги и не разказваше дълги безсмислени истории. Само пиеше и слушаше.

— Би трябвало да отрежа езиците на всичките си приятели — каза Джайм, докато пълнеше чашите, — а и на роднините ми също. Безмълвна Церсей ще е още по-сладка. Макар че ще ми липсва езикът й, когато се целуваме. — Отпи. Виното бе тъмночервено, сладко и тежко. Стопляше го. — Не помня кога започнахме да се целуваме. Отначало беше невинно. После вече не. — Остави чашата. — Тирион веднъж ми каза, че повечето курви не искали да се целуват. Ще те наебат до скъсване, така каза, но няма да те целунат. Как мислиш, сестра ми целува ли Черно котле?

Сир Илин не отговори.

— Не смятам, че е редно да убия свой Заклет брат. Трябва просто да го скопя и да го пратя на Вала. Това са направили с Лукамор Похотливия. Сир Озмунд, разбира се, няма да приеме леко скопяването. А и братята му трябва да се вземат предвид. Братята може да са опасни. След като Егон Недостойния осъдил на смърт сир Терънс Тойн затова, че спал с метресата му, братята на Тойн направили всичко, за да го убият. „Всичкото“ им не било кой знае колко добро, благодарение на Драконовия рицар, но не е минало без опит. Пише го в Бялата книга. Всичко е написано там — освен какво да правя с Церсей.

Сир Илин прокара пръст по гърлото си.

— Не. Томен изгуби брат си и мъжа, когото смяташе за свой баща. Ако убия и майка му, ще ме намрази… а и сладката му съпруга ще намери начин да обърне омразата в изгода на Планински рай.

Сир Илин се усмихна по начин, който не допадна на Джайм. „Грозна усмивка. Грозна душа“.

— Много говориш.

На другия ден сир Дермот от Дъждовен лес се върна в замъка с празни ръце. Когато Джайм го попита какво е намерил, отвърна:

— Вълци. Стотици. — Беше загубил двама часови заради тях. Вълците дошли в тъмното и ги разкъсали. — Въоръжени мъже в броня, но зверовете нямат страх от тях. Преди да издъхне, Джейт каза, че глутницата я водела вълчица с чудовищна големина. Вълчище, ако му чуете приказките. Вълците и между коневръзите нахълтаха. Убиха любимия ми жребец проклетите гадове.

— Кръг огньове около лагера е можел да ги задържи — каза Джайм и се зачуди. Възможно ли беше вълчището на сир Дермот да е същият звяр, който бе нападнал Джофри при кръстопътя?

Вълци или не, сир Дермот взе свежи коне и още хора и на другата заран тръгна отново да търси Бриндън Тъли. Същия следобед лордовете на Тризъбеца дойдоха при Джайм да го помолят за разрешение да се върнат по земите си. Даде им го. Лорд Пайпър поиска да научи за сина си Марк.

— Всички пленници ще бъдат върнати срещу откуп — обеща Джайм. Речните лордове си тръгнаха, но лорд Карил Ванс се задържа.

— Лорд Джайм, трябва да идете до Гарваново дърво. Докато Джонос е при портите му, Титос изобщо няма да се предаде, но знам, че пред вас ще склони глава.

Джайм му благодари за съвета.

Силния глиган искаше да се върне в Дари, както бе обещал, и да се бие с разбойниците.

— Обходихме половината проклето кралство, и за какво? За да може Едмур Тъли да се напикае в бричовете си? Няма да има песен за това. Искам да се бия. Искам Хрътката, Джайм. Него или Пограничния лорд.