Питър Пан

Дори пиратите бяха поразени и изплашени от тези думи.

Тогава Свирчо изкрещя неистово:

— Ще постъпя както иска майка ми. Как ще постъпиш ти, Нибз?

— Както иска майка ми. Как ще постъпиш ти, Близнак?

— Както иска майка ми. Джон, как? …

Но Хук се овладя и гласът му се възвърна.

— Завържете я! — изкряска той. Смий започна да я връзва за мачтата.

— Слушай, миличко — пошепна той, — аз ще те спася, ако обещаеш да ми станеш майка.

Но дори на Смий тя отказа да даде такова обещание.

— По-скоро бих искала изобщо да нямам деца — отвърна тя презрително.

За жалост, трябва да кажем, че нито едно от момчетата не гледаше към нея, докато Смий я връзваше за мачтата; очите на всички бяха вперени в дъската, по която след малко трябваше да тръгнат. Вече не можеха да се надяват, че ще могат да стъпят мъжествено на нея, защото бяха загубили способността си да мислят; можеха само да гледат втренчено и да треперят.

Хук им се усмихна със стиснати зъби и направи стъпка към Уенди. Искаше да обърне главата й така, че да гледа как момчетата вървят по дъската един след друг. Но той не успя да стигне до нея, и никога не чу вика, който се надяваше да изтръгне от нея. Той чу нещо съвсем различно: страшното тик-так на крокодила.

Всички го чуха — и пирати, и момчета, и Уенди — и всички глави в миг се обърнаха в една посока; но не към водата, откъдето идеше звукът, а към Хук. Всички знаеха, че това, което ще се случи, засяга само него и че от действуващи лица те се бяха превърнали в зрители.

Страшно бе да се види как внезапно се промени Хук: той рухна на палубата и се сви на топка, сякаш някой му бе прерязал всички стави.

Звукът равномерно се приближаваше, предшествуван от ужасната мисъл „кракодилът ей сега ще се изкачи на кораба“.

Дори желязната кука бе увиснала неподвижно, сякаш знаеше, че не е част от това, което крокодилът търси. Така страхотно изоставен от всички, всеки друг човек би легнал със затворени очи на мястото, където бе паднал, но гигантският ум на Хук още работеше и воден от него, той пропълзя на колене по палубата, колкото може по-далеч от звука. Пиратите почтително му отвориха път и той заговори, едва когато стигна до фалшборта.

— Скрийте ме! — извика дрезгаво той.

Те се събраха около него, отвърнали очи от онова страшно чудовище, което щеше да се изкачи на палубата. Дори не помислиха да се бият — самата съдба бе срещу тях.

Едва когато пиратите скриха Хук, любопитството на момчетата ги накара да изтичат до борда на кораба, за да видят как крокодилът се изкачва на палубата. Тогава дойде най-голямата изненада през тази Нощ на нощите: не крокодилът им идваше на помощ, а Питър.

Той им направи знак да мълчат, защото всеки радостен вик щеше да породи съмнение, и продължи своето тик-так, тик-так.

15. „ТОЗИ ПЪТ ИЛИ ХУК, ИЛИ АЗ“

Странни неща се случват на всички ни в живота и минава известно време, без да забележим, че те са се случили. Да вземем един пример: изведнъж откриваме, че не чуваме с едното ухо — не знаем от колко време, — но да речем, от половин час. Точно това се случи на Питър в тази нощ. Ние го видяхме за последен път, когато той се промъкваше през гората на острова, сложил пръст на устата си и стиснал камата в другата ръка. Той видя крокодила, който пресече пътя му, и след малко се сети, че не бе чул часовника да цъка. Отначало това му се стори странно, но скоро правилно заключи, че пружинката му се е развила докрай.

Без да помисли какво може да чувства едно животно, лишено изведнъж от най-близкия си другар, Питър веднага започна да се пита как би могъл да се възползува от нещастието на крокодила. Реши да цъка като часовник, за да мислят дивите зверове, че крокодилът се приближава и да го оставят да мине, без да го нападнат. Той цъкаше великолепно, обаче се яви една непредвидена последица: както другите животни, крокодилът също чу цъкането и тръгна след него. Той го следваше неотстъпно, но дали с цел да си възвърне онова, което бе изгубил, или като приятел, вярвайки, че той сам издава този звук, никога няма да научим със сигурност, тъй като подобно на всички онези, които робуват на някоя натрапчива идея, той беше глупаво животно.

Питър благополучно стигна до брега и продължи да върви, без да спира. Краката му навлязоха във водата, сякаш не усещаха, че сега се движат в друга среда. Така минават от суша във вода много животни, но не съм чувал човек да минава така. Докато плуваше, в главата му се въртеше само една мисъл: този път или Хук, или аз. Той бе цъкал толкова дълго, че сега продължаваше да цъка несъзнателно. Ако си бе дал сметка за това, той щеше да спре да издава този звук, защото макар и мисълта да се изкачи на палубата на кораба с помощта на този трик да беше остроумна, тя не му бе хрумнала досега.

Напротив, той си мислеше, че се е изкатерил на кораба тихо като мишка; затова се смая, като видя пиратите да се свиват пред него, а Хук да се крие сред тях тъй жалък, сякаш бе чул истинския крокодил.