Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)

— Точно така. И можем да ги помолим за сътрудничество — каквото и да е, по всяко време. Но това е дълг, какъвто събираме само в краен случай. Директорката на космическите им служби е уведомена за присъствието ми тук и знае, че агенцията й може да получи съобщение от мен. Тя е много зает служител и не мисля, че ще й хареса да я безпокоят по такъв начин. Независимо дали иска или не, капитанът ще ни сътрудничи.

Не им се наложи да чакат дълго. Капитанът се втурна на мостика, намръщен като градоносен облак и спря точно пред Карвър, който не изглеждаше ни най-малко разтревожен от заплашителното му присъствие.

— Кой сте Вие, Карвър? Какво ви дава правото да издавате такива заповеди?

— Самият факт, че сте получили заповедите, не Ви ли дава достатъчно информация?

— Не. Космическият правилник гласи, че аз съм единственият, който може да издава заповеди на този кораб. И сега този правилник е нарушен. Авторитетът ми също е нарушен. Какво ще стане, ако реша да не се подчиня на тези нови инструкции?

— Бихте могъл да го направите. Но когато се върнете у дома, можете да откриете, че ви очакват малки неприятности.

— Неприятности? — Капитанът мрачно се усмихна. — Ще ме изхвърлят. Завинаги.

— В такъв случай любопитството Ви може да се окаже доста скъпо. Повярвайте ми, Капитане, не искам да Ви причиня вреда. Но е изключително важно да направим това отклонение. Ще ви кажа колкото мога. Това е операция на Фонкулт. Когато се върнете у дома, можете да попитате началниците си, които издадоха тази заповед, какво означава това име. Те са тези, които ще решат колко трябва да знаете. Всичко, което мога да ви кажа е, че причината за отклонението не е никак маловажна. Вече са изгубени няколко живота и несъмнено други ще бъдат изложени на голям риск. Това достатъчно ли е за любопитството Ви?

Капитанът силно удари дланта си с юмрук.

— Не — каза той. — Не е достатъчно. Но явно ще трябва да се задоволя с толкова засега. Ще направя отклонението. Но не искам да Ви виждам отново на моя кораб. Никога. Няма да позволя такова нещо втори път.

— Ще уважим това желание, капитане. Съжалявам, че ми се наложи да прибягвам до такива мерки точно сега.

— Изчезвайте оттук. Ще бъдете уведомени за времето на прехвърлянето.

— Май не си създадохте приятел тук — каза Лия, когато тежката врата се затръшна зад тях.

Карвър сви рамене, твърде изтощен, за да отговори.

— Отивам в кабината си — каза той. — Ще се видим при прехвърлянето.

Всякакво удоволствие от пътуването беше изчезнало за Лиа и Брайън. Те отново прегледаха записа и слушаха гласа на Хартиг — отново и отново, толкова често, че го научиха наизуст. Брайън посещаваше гимнастическия салон на кораба без да си дава сметка, че вдигането на тежести и тренировките му за издръжливост създават у инструктора комплекс за малоценност. Лиа се опитваше да почива и да запази енергията си. Не знаеше с какво ще се срещнат на Селм–2, но записите недвусмислено показваха, че опасността е голяма. Очакването ставаше все по-непоносимо и съобщението за дебаркиране им донесе облекчение. Капитанът не се появи нито веднъж по време на прехвърлянето им на кораба на Фонкулт.

— И сега какво? — попита Брайън, след като тримата излязоха от капсулата и се озоваха във въздушния шлюз.

— Всичко зависи от вас — отговори Карвър. — Това си е ваша задача. Сега вече вие издавате заповедите.

— Къде сме?

— В орбита около Селм–2.

— Искам да я видя.

— Има пункт за наблюдение на горната палуба. Оттук. Там ще се срещнем с Командира на проекта.

Корабът беше голям и всички на него бяха заети. Минаха през машинните работилници и складовете, често отдръпвайки се от пътя на претоварените робокари. Когато стигнаха в залата за наблюдение, там все още нямаше никой. Спряха на прозрачния под и се взряха надолу в пространството. Там лежеше синята сфера на планетата, наполовина в сянка, осветена от яростния огън на звездата Селм, слънцето на този уединен свят. Брайън я погледна със свиреп поглед.

— Оттук изглежда като всяка друга планета. Какво толкова е привлякло интереса върху нея?

— Всичко започна като рутинно изследване — каквото си и беше в началото. Обикновена компютърна проверка в записите отпреди Разпадането откри списък на кораби, излетели към различни планети от някогашната Земна Империя. Повечето от тези светове бяха познати, но, естествено, имаше и няколко нови за нас. Координатите им бяха предадени на Планиз за контакт и идентификация. И тъй като наблюденията от космоса не откриха градове или някакви видими колонии на тази планета, тя остана последна в списъка за изследване. Не бяха забелязани и излъчвания в комуникационните честоти.

— Значи никакви хора или каквито и да било следи от цивилизация, освен няколкото напуснати бойни полета?

— Да, и точно това ни се стори най-интригуващо. Гробището на бойни машини, близо до което се приземиха Марсил и Хартиг, е най-голямото на планетата. Но има още много.

— Война без войници. Къде са хората? Под земята?