— Вероятно. Точно това ще трябва да откриете — след едно много предпазливо кацане. Физически планетата се оказа доста привлекателна. Белите полярни шапки, които виждате, са от лед и сняг. Има и един наистина огромен океан. Има острови и островни вериги, плюс един единствен голям континент ей там. В момента е наполовина в нощ. Теренът му е неравен и с много долини, обкръжени от планински вериги. Във вътрешността му има огромни зелени ливади и гористи хълмове. Много езера, включително онова голямо езеро в центъра — истинско вътрешно море. В момента там е изгрев и виждате отблясъците на слънцето във водата. Ще получите записи за всичко това.
— Какъв е климатът?
— Идеален. Най-малкото в равнините около голямото езеро. В планините става малко хладно, но по ниските места е топло и приятно.
— Чудесно. Първото, от което се нуждаем, е транспорт. Какво имаме на разположение?
— Ръководителят на проекта ще се погрижи за това. Предлагам ви да използвате един от спасителните катери. Това са компактни и мощни кораби, в които обаче има достатъчно място за всякаква екипировка, която може да ви потрябва. А са и много добре въоръжени. Техниците ще се погрижат да оборудват вашия с най-модерните оръжия и защитни средства, които имаме на разположение.
Брайън вдигна вежди в отговор.
— Оръжията не помогнаха кой знае колко на Хартиг.
— В такъв случай ние можем да се поучим от опита му.
— Не използвайте думата „ние“ толкова свободно — каза Лиа. — Освен ако имате намерение да ни придружите долу.
— Извинете. Ще получите въоръжението, от което се нуждаете — каквото и да е то. Всичко, което искате да носите със себе си, или да инсталирате на кораба. Изборът на екипировката е ваш.
— Дайте ми списък на наличностите — каза Брайън.
— Аз ще се погрижа за това — каза един глас зад тях. Те се обърнаха и видяха висок мъж със сива коса, който явно беше влязъл по време на разговора им. Той изпрати кратка заповед по комуникатора на колана си. — Казвам се Кларт, Ръководител на проекта. Моя отговорност е не само да ви давам съвети, но и да следя за стриктното изпълнение на заповедите ви. Ако погледнете екрана на терминала до вас, ще видите азбучен списък на всичко, което имаме в складовете си.
Списъкът беше дълъг и прецизен. Брайън и Лиа седнаха пред терминала и започнаха внимателно да го преглеждат, като докосваха на екрана категориите, които ги интересуваха. Разпечатката на списъка от необходими вещи започна да се натрупва на голям куп до тях. Брайън взе хартиената купчина и погледна към планетата под тях.
— Взех решение — каза той. — И се надявам Лиа да се съгласи с мен. Корабът ще бъде тежко брониран и оборудван с най-смъртоносните оръжия, които имаме на разположение. Ще вземем също и всяка машина или устройство, които могат да ни бъдат полезни на планетата. И тогава, когато сме вече напълно екипирани, аз ще сляза на планетата сам, без никакви машини или метални устройства. Ако се наложи — и невъоръжен. Лиа, не мислиш ли, че това е най-добрата тактика при създалите се обстоятелства?
Безмълвният й ужасѐн поглед беше единственият отговор.
Четири
Денят преди десанта
— Веднага ще ви извадя списък с препоръки за оръжия — каза Кларт, въвеждайки серия от команди в личния си терминал. Спокойствието му показваше, че вече никога не ще може да бъде изненадан от нещо, което някой разузнавач е казал или направил.
— Брайън Брад, ти си се побъркал! Нормален човек не може да твърди подобно нещо. Карвър, погрижете се да бъде заключен веднага.
— Лиа е права — кимна Карвър. — Не можете да се разхождате невъоръжен в такава ситуация, на смъртоносна планета като тази. Би било самоубийство.
— Така ли?… Да не би машините и оръжията да са помогнали на двамата, които отидоха преди мен? Марсил просто изчезна, но вече лесно можем да си представим. И със сигурност знаем какво направи с Хартиг онази бойна машина. Ако нямате нищо против, аз не смятам да свърша като тях. И търся начин за оцеляване, а не за самоубийство. Преди да взимате решения, бих искал да се замислите над два прости факта. Спомняте ли си как умря Хартиг? Бойната машина се насочи право към него, водена от радиосигнала или от метала в оръжието му. Откри го и го унищожи. Прав ли съм?
— Засега — обади се Лиа. — Това първия факт ли е?
— Да. Хартиг бе открит и унищожен. Факт номер две — това са животните. Може би ще си спомните, че Хартиг ги описа, почти веднага след кацането. Да се отдалечават, скачайки.
— И какъв е смисълът на тези две парченца информация? — попита Карвър.
— Очевидно е — обади се Лиа. — Животните си виреят необезпокоявани от бойните машини. А Хартиг бе убит. Така, че нашето диво момче ще се престори на животно и ще пообиколи, докато надуши нещо важно.
— Това е лудост! — избухна Карвър. — Не мога да го разреша.
— Но не можете и да го спрете. Вашата отговорност приключи, когато ни доставихте на този кораб. Сега аз командвам операцията. Лиа остава в орбита с кораба. Аз ще се спусна сам.