Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)

— Не, от пластийл. Форма на силикона, която силно напомня стъкло, но е по-здрава от порядъка на сто пъти, тъй като молекулите са преориентирани така, че да формират структурата на един единствен гигантски кристал. Практически е нечуплив, а острието му никога не се притъпява. Тъй като е от силикон, като пясъка, то би трябвало да изглежда като пясък за всеки детектор. Затова поемам риска да го взема със себе си.

Лиа тихо наблюдаваше как Брайън прибира оръжието си, а след това се протяга като голяма котка. Можеше да види движението на мускулите под тъканта на дрехите му и усети, че силата му е много повече от просто физическа.

— Имам чувството, че можеш да се справиш — каза тя. — И се съмнявам, че някой друг би могъл, поне някой от нашата галактика. Разбира се, мисля и, че цялата тази работа си е чиста лудост, въпреки, че това е може би най-добрата ни възможност да разберем какво става долу.

Реакциите му бяха твърде бързи — едно от нещата, с които тя така и не свикна. Намираше се в прегръдките му преди още да е осъзнала, че е помръднал. Чувстваше силата на ръцете му като стомана обвита с плът. Той бързо я целуна и се отдръпна.

— Благодаря ти. С твоята вяра и разбиране съм много по-силен. Да отиваме на катера.

Нямаше никаква церемония по случай заминаването им. Докато Лиа проверяваше екипировката, Брайън говореше с главния навигатор, който изчисли и въведе в компютъра на малкия кораб координатите на няколко различни орбити. Когато подготовката бе завършена и всичко бе проверено, те затвориха люка. Веднага щом прие сигнала им за готовност, компютърът стартира програмата, която ги отдели от кораба-майка. Няколко газови струи извъртяха катера, а после се включиха и главните двигатели, за да го изведат в нужната орбита. Селм–2 започна да нараства на екрана пред тях.

— Уплашена си — каза Брайън, покривайки малката й студена ръка със своята.

— Сигурно не е нужно да си емпат, за да го усетиш — потрепера тя и се сгуши в него. — Операцията може би изглеждаше добре на хартия, но колкото повече се приближаваме към тази планета, от която никой не се завръща, толкова по-разтревожена се чувствам. Двама професионалисти, и двамата контактни експерти, са били убити там долу. И е много вероятно същото да се случи и с нас.

— Не мисля. Ние сме много по-добре подготвени. И точно тяхната саможертва осигури информацията, необходима за оцеляването ни. Няма за какво да се тревожим. Опитай се да се отпуснеш, да запазиш енергията и ресурсите си за момента, в който ще бъдат нужни. Сега трябва да се установим на ниска орбита и да направим пълно проучване преди да потърсим място за кацане. Дотогава не ни грози никаква опасност.

Компютърът се обади, превръщайки думите му в лъжа:

— Под наблюдение е атмосферен летателен апарат. Курсът му ще мине под нашия. Да го покажа ли?

— Да.

На екрана се появи малка точица, която бавно се придвижваше отляво надясно.

— Увеличи изображението.

Движещата се точица се превърна в тънка метална стрела с обтегнати назад крила.

— Каква е скоростта му? — попита Брайън и отговорът незабавно се изписа на екрана — две цяло и шест пъти скоростта на звука. — Съвременен свръхзвуков дизайн, продукт на високи технологии. При тази скорост би имал ограничено гориво. Ако го наблюдаваме, може би ще успеем да видим къде ще кацне…

— … и можем да получим добър шанс да разберем какво става на тази планета — довърши Лиа.

— Точно така.

Образът на самолета вдигна едното си крило и рязко се гмурна надолу. В същия момент компютърът проговори:

— От изобразявания самолет се излъчва цифров радиосигнал. Записвам го.

Внезапно изображението на екрана изчезна в огнена експлозия.

— Какво причини експлозията? — попита Брайън.

— Ракета земя-въздух. Засякох я точно преди експлозията.

Брайън мрачно кимна.

— Сигурно самолетът също я е засякъл и е направил опит за спасителна маневра.

— А радиосигналът? Възможно ли е екипажът да го е изпратил?

— Разбира се, че да! Ако е бил разузнавателен самолет, сигурно си е имал някаква причина да се намира в този район. Когато са забелязали ракетата, едновременно с маневрата са изпратили и рапорт до базата си. И освен ако греша — това сега е отговорът. — Брайън посочи следата, която внезапно се появи на екрана. — Балистична ракета, най-вероятно изпратена към противовъздушната база долу. Войната продължава. И вече знаем още две места, на които не искаме да отидем.

— Целта на ракетата под нас, точно където току-що се появи огромна експлозия, а също и мястото, откъдето бе изпратена балистичната ракета, която направи цялата тази поразия.

— Точно така. Преди да сме узнали какво става на планетата, ще се опитаме да стоим колкото е възможно по-далеч от всякакви военни зони. Да видим сега ще успеем ли да видим някое от животните, описани от Хартиг. Можем да сме сигурни, че те са достатъчно далеч от всякакви битки или движещи се машини. Побягнаха, когато кацна корабът на Хартиг и предполагам, че се стараят да избягват всичко механично.