Плът

Даде си сметка, че бе очаквала Силия да е тук. Подкрепата на приятелката й щеше да й е добре дошла. От друга страна си представяше реакцията на Силия. „Не щеш да го правиш, момиче. Не си такава. Знам, че те боли, но нищо няма да промениш като се предложиш на първия, който ти се усмихне. Повярвай ми — ще съжаляваш!“

И какво, ако съжалявам?

Просто искаш да му го върнеш, помисли си тя. Падаш до неговото равнище.

Може би най-добре е да изпия една-две бири и да си вървя вкъщи.

Кого се опитваш да метнеш?

Добре де. Ще видим какво ще излезе. Някакви възражения?

Мъжът пред нея се отмести. Беше ред на Алисън.

— Халба бира. Не. По-добре — кана.

Постави сакчето си на тезгяха и изрови портмонето от чантата, докато изпълняваха поръчката й. Плати, нахлузи дръжката на сакчето през врата, за да са свободни ръцете й, взе каната и заскрежената халба и се обърна.

Придвижването през тълпата бе истинско изпитание. Алисън кимаше, усмихваше се, казваше „Здрасти“ на хора, които познаваше, и „Извинявайте“ на непознати, промушваше се между тях, стараеше се да не разлее техните или своето питиета и накрая намери свободна маса в предната част на заведението. Беше малка кръгла маса е два стола. Тя остави нещата си и седна с лице към тълпата.

Едва напълни халбата и отпи, когато забеляза нервно усмихнат мъж да се насочва към нея.

Е, не ми отне много време, помисли си тя.

Сърцето й заби по-бързо, докато той се приближаваше. Беше го виждала из университетското градче, но не знаеше името му. Беше висок и слаб, с момчешко лице и едва забележими мустачки.

За да не си личи, че проявява интерес, Алисън сведе поглед към чашата си.

Не съм сигурна дали искам да го направя, помисли си тя.

— Извинявай… — започна той.

Тя го погледна. Усмихна се и го поздрави:

— Здравей.

Той потупа свободния стол.

— Седи ли някой тук?

Тя поклати глава.

— Мога ли да го взема?

Чувствайки се доста глупаво, тя кимна.

— Благодаря — каза той.

Алисън го наблюдаваше как отнася стола до близката маса, където се настани сред приятелите си. Знаеше, че се е изчервила.

— Чудесно — промърмори тя.

Единственото, което той искаше, бе проклетият стол.

А сега, като останах без него, ако някой се излъже да дойде все пак, няма да има къде да седне.

Най-добре е да се омитам оттук.

Не мога да оставя толкова бира.

Дай каната на някой. Направи подарък.

Излей я на главата на този глупак.

Вместо това тя изпи съдържанието на халбата, напълни я отново и се предупреди да не се налива. Цялата работа и така и така не е кой знае колко сигурна, та остава и да се напия, помисли си тя. Карай по-спокойно.

Бавно отпи.

В далечния край на салона, от другата страна на дансинга, от тавана висеше огромен телевизионен екран. Показваше музикални видеоклипове. Звукът бе толкова висок, че ако си близо до високоговорителите, може да те подлуди.

Шумът като че ли никога не пречеше на Евън. Нея я влудяваше, но тя търпеше, и то неведнъж, само и само той да е щастлив. Той обичаше да я гледа как танцува — все я гледаше, сякаш искаше да се пресегне и да разкъса дрехите й.

Защо, по дяволите, мисля за него?

Ами ако цъфне тук?

Алисън погледна към входа.

Какво ще стане, ако се появи с Морган, унищожителката на органи, и ме завари да седя тук сама като кукувица? Чудничко щеше да се получи, няма що.

Ето още една причина да се маха.

Тя отново напълни халбата.

По-добре да се успокои.

Алисън погледна отново към видеоекрана. Плешива жена, препасана през кръста и гърдите с леопардова кожа, се извиваше и гърчеше под звуците на музиката. Кожата й беше блестящо синя (същият цвят като нощницата ми, помисли си Алисън. Онази нощница, в която лекето Евън никога няма да ме види.). Около крака на виещата се „синя“ жена имаше змия. Главата на влечугото изчезна зад бедрото й и се появи отново при слабините. Змията се плъзна по-нагоре като опашката й се придвижваше по бедрото, а дебелото й тяло се търкаше в леопардовата кожа. Жената очевидно потреперваше от страст.

Господи, помисли си Алисън.

Тя отпи от бирата, без да може да откъсне поглед от екрана.

Змията продължи да се вие по голото тяло на жената и се качваше все по-нагоре и по-нагоре. Главата се появи под мишницата на жената. Влечугото бавно се придвижи по гърдите на танцьорката. Опашката все още се плъзгаше по лявата гърда, когато главата на животното се появи до шията на жената. Танцьорката се огъваше и триеше с ръце корема си (вместо там, където наистина би искала — ала продуцентите очевидно се страхуваха от прекаляване, — помисли си Алисън). После извърна глава и поднесе на змията издадените си напред устни.

— Извинявай.

Алисън подскочи.

Млад мъж стоеше пред масата й. Изненада се, че не го бе забелязала да се приближава.

— Съжалявам, ако те стреснах.

— Няма нищо.

— Страхотен клип, нали?

Тя усети как се изчервява. Устата й пресъхна. Отпи от бирата.

— Малко са попрекалили — тихо рече тя.

— С някого ли си?

— Не.

— Може ли да се присъединя към теб?

Алисън не го беше виждала. Изглеждаше по-зрял от повечето студенти и по-добре облечен — с панталони и бял пуловер. Вместо бира държеше коктейл — вероятно мартини.

Реши, че е студент по право.