Плът

— Харесвам всичките Макдоналд — продължи тя. — Макдоналд, Джон Д.; Макдоналд, Грегъри; Макдоналд, Рос; Макдоналд, Роналд.

— А аз харесвам как ти стоят белите бикини.

— Вечерята готова ли е?

— Ей сега ще проверя. Да ти напълня ли отново чашата, докато ме чакаш?

— Не искам, благодаря.

— Добре. С вечерята ще пием шампанско. Нали така обещах, помниш ли?

Той остави празната си чаша на масата и се надигна. Вървеше бавно, сякаш внимаваше да не залитне.

Алисън се зачуди колко питиета е обърнал, преди да дойде тя.

Не се тревожи за това, каза си тя. Важното е ти да не се намотаеш.

Облегна се назад на дивана и въздъхна.

Дотук — добре, реши тя.

Отново въздъхна. Приятно й беше да въздиша. Усещаше се размързеливена и лекомислена. Голям товар се бе стоварил от плещите й. Отново бе с Евън и всичко вървеше гладко.

Доста гладко.

Прекалено старание положи да си ме представя по бикини.

Кой може да го вини за това?

Лекичко се изсмя и затвори очи.

— Ей, Спящата красавица.

Тя отвори очи. Стаята бе тъмна, ако се изключи светлината на свещта. Свещта бе на масата в къта за ядене. На масата имаше храна.

Евън стоеше над нея.

— Знам, че по традиция принцът събужда принцесата с целувка. Аз обаче проявих забележително самообладание и не се възползвах от безпомощното ти състояние.

Алисън се надигна.

— Колко време спах?

— О, може би час.

— Леле — струваше й се невероятно. — Извинявай.

— Няма нужда да се извиняваш. Красива си, когато спиш. А също и когато си будна.

— Надявам се, че вечерята не е изстинала.

— Ни най-малко. Току-що стана.

— Имам ли време да отида до тоалетната?

— Разбира се.

Отправи се в тъмното по късото коридорче към банята. Макар да се срамуваше от заспиването си дрямката я бе освежила. Запали лампата. Използва тоалетната. На мивката напълни шепите си със студена вода и отпи. Разгледа се внимателно в огледалото. Очите й бяха леко зачервени. Косата й стоеше добре. Средното копче на блузата й се бе разкопчало. Закопча го, изми ръцете си и излезе.

Лампата в кухнята светеше. От енчиладите в чинията й се вдигаше пара и те изглеждаха чудесно. Евън издърпа стола, за да може тя да седне. Напълни й чашата с шампанско. Преди да седне, той загаси лампата.

— Помниш ли нашата вечеря със спагети? — попита той. — Беше облечена в хубавата си бяла блуза. Твърдеше, че не искаш да я накапеш, и затова я свали.

— Евън!

— Беше толкова красива на светлината на свещта. Помня златистата ти кожа, тъмните ти зърна.

— Престани!

— Извинявай — промърмори той.

Наведе глава, разряза енчиладата с вилица и започна да се храни.

Алисън усети, че е загубила апетита си, но все пак взе хапка. Трудно й бе да преглътне и се наложи да прокара храната с шампанско.

Известно време и двамата мълчаха.

Гадно е така, помисли си тя. Какво толкова лошо каза той? Онази вечер бяха изкарали чудесно. Не е престъпление да се сеща човек за нея или да я споменава.

— Хубав специалитет — похвали го тя.

Той вдигна глава.

— Опитай със сметана отгоре.

— Точно това ще направя — тя загреба с лъжица от сметаната и поля енчиладите. — И добре направих, че си свалих тогава блузата. Цялата се намърлях онази вечер.

Видя, че Евън се усмихва.

— Мисля, че го направи нарочно.

— Да — съгласи се тя. — В края на краищата не съм мърда.

— Наистина не си.

Продължиха да се хранят. Сега вече яденето имаше чудесен вкус. Хладната сметана придаваше пикантност на енчиладите. Тя пак отпи от шампанското и Евън й допълни чашата.

— Наистина си страхотен готвач — отбеляза Алисън.

— Знам да правя няколко специалитета. Един от тях е шоколадов мус, но мисля да го запазим за по-късно. За да имаме време да смелим всичко това.

— Защо не се поразходим, след като свършим — предложи Алисън.

— Може — отвърна той незаангажиращо. Не звучеше ентусиазиран от идеята. — Взех на видеокасета „Да имаш и да нямаш“, защото си помислих, че ще ти е приятно да го видиш. Хемингуей. С Богарт и Бакол.

— Би ми било много приятно — отвърна Алисън. — Не съм го гледала от години.

— И аз си помислих, че може да ти хареса.

Ще го пусне и ще се настани на дивана до нея. След време ще я прегърне.

И ще сме там, където бяхме в четвъртък преди срещата в аудиторията „Бенет“. Преди ултиматума, преди Трейси Морган, преди цветята и писмото.

А може да не е чак толкова лоша идеята, реши Алисън. Защо да се съпротивлявам? Какъв смисъл има?

Но тогава за какво бяха последните три дни, ако сега ще се предадеш? Нищо няма да си научила.

Напротив. Ще си научила, че независимо от всичко, което става, всичко се свежда до чукането.

А не е редно да е така, да го вземат дяволите.

Тя бутна вилицата под последната хапка в чинията.

Времето ти изтича, моето момиче.

Сдъвка я. Преглътна. Изпи остатъка от шампанското.

Евън вдигна бутилката.

— Ще я довършим ли?

— Не, благодаря.

Изля съдържанието в чашата си и бързо го изпи.

— Бих пийнала кафе, ако имаш.

— Разбира се. Никакъв проблем.