Плът

След това се извърна. Евън бе на колене. Докато разхлабваше колана, Алисън измъкна ръце от ръкавите на блузата.

Погледна се. Сутиенът й висеше като леко завързано шалче в долната част на гърдите. Започна да смъква презрамката през лявото си рамо и видя червено петно върху бялата прозрачна материя на едната чашка.

Взря се в червеното петно. Приличаше на петно от лютеницата, в която бяха топвали чипса преди вечеря.

Вероятно съм се покапала…

Но само сутиена е изцапан.

След като се събуди, в банята откри, че средното копче на блузата е разкопчано.

След като се събуди.

Гол от кръста до коленете, Евън вдигаше плетената си риза, за да я изхлузи през главата. Дрехата криеше лицето му. Алисън го удари с юмрук в корема. Чу го как шумно издиша. Сви се надве. Алисън скочи от дивана точно навреме, за да не бъде похлупена от тялото му.

Бързо нахлузи обувките.

Зад гърба й Евън се мъчеше да си поеме дъх.

— Лайнар такъв! — просъска тя. Разтреперена от бяс тя напъха сутиена в чантата си. — Мръсен лайнар! Опипвал си ме, докато спя! — тя се извърна с лице към него. Той бе на колене, опрял чело на дивана. — Направо вониш! — продължаваше тя, докато напъхваше ръка в ръкава на блузата. — Каква гадост!

— Съжалявам — едва успя да отрони той.

— Гнусен копелдак.

Тя търсеше отвора на другия ръкав, напъха вътре ръка и метна чантата през рамо. С треперещи пръсти се опита да закопчае блузата, докато бързаше към вратата.

— Алисън!

Рязко отвори вратата и се обърна към Евън. Все още бе до дивана с навирен нагоре задник.

— Моля те. Не си отивай!

Тя прекрачи прага и затръшна вратата.

Двадесет и девета глава

Добре го цапардосах, повтаряше си Алисън, докато бързаше по тротоара. Наистина добре го цапардосах.

О, да. Добре го цапардоса. Известно време може да го боли стомахът, дори да е натъртен, но до сутринта почти нищо няма да му има. Ще е като нов, а ти?

Как е могъл да направи подобно нещо?

Как съм могла да го проспя?

Вероятно е напъхал ръка, за едно бързо опипване, нищо повече.

Да, да. Поопипване тук, поопипване там.

Ако беше изчистил проклетата лютеница от ръката си, въобще нямаше да узная. Какво по дяволите е правил нагъвал е, докато ме опипва ли?

Алисън чу шум от кола. Фарове осветиха пътя вляво от нея. Движейки се близо до бордюра, колата бавно тръгна успоредно с нея.

— Извинявай! — провикна се Евън през десния прозорец. — Моля те! Не бихме ли могли поне да поговорим?

Тя продължи да върви.

Колата на Евън я последва.

— Дай поне да те откарам до вкъщи. Не е редно да приключим по този начин.

— Съвсем редно е.

— Нищо не съм направил!

— Нима? — Алисън стъпи на тревата и се отдалечи от тротоара. Евън спря колата. Тя мина пред запалените фарове и отиде до неговата врата. Прозорецът беше смъкнат. Хвана се за дръжката и се взря в него. — Не си направил нищо, така ли? А какво ще кажеш дето си ме опипвал по гърдите? И Бог знае какво друго си опипвал!

— Не знаех, че спиш, по дяволите! Върнах се от кухнята, седнах до теб и ти ме погледна. Отвори очи, когато се настаних до теб и сякаш ми казваше, че всичко е наред. Тогава те прегърнах през раменете. Не ме отблъсна, така че си помислих, че ти харесва. Мислех, че всичко отново е наред. Тогава чак пъхнах ръка под блузата. Не знаех, че спиш. Не се държеше като заспала. За Бога, та ти дори простена, когато… те докоснах.

— Не ти вярвам! — промърмори Алисън. Но гневът й се бе превърнал в объркване.

Ами ако казва истината?

Сведе глава. Имаше нужда да се държи за колата, за да не падне.

— Мислех, че си будна. Никога нямаше да го направя, ако не смятах, че си будна.

— Какво точно направи?

— Наистина ли нищо не си спомняш?

— Направи ли нещо друго, освен… да погалиш гърдите ми?

— Да.

Алисън простена.

— На теб като че ли ти хареса.

— Господи!

— Дишаше тежко, извиваше се…

— Господи, нищо…

— И тогава изведнъж изхърка. Не можех да повярвам. Искам да кажа, бях шокиран. Не вярвах, че си спала през цялото време, но си помислих — ами ако наистина спи! Искам да кажа, ако се събудиш внезапно и ме свариш върху теб? Затова закопчах блузата колкото се може по-бързо и реших да се преструвам, че нищо не се бе случило, освен ако ти първа не заговориш. Нещо, което ти не направи.

— Значи просто щеше да си остане твоята малка тайна.

— Виновен съм, Алисън.

— Да, точно така.

— Щях да ти кажа какво е станало, но по-късно. Мислех, че след като се сдобрим, няма причина да не ти кажа. Ами че то дори можеше да ти се стори смешно.

— Как ли пък не.

— Разбира се, че си разстроена. Мога да си представя как се чувстваш. Но погледни от друга страна: ако не бе забелязала лютеницата на сутиена, сега щяхме да се любим. Нали така?

— Сигурно — призна тя.

— Затова, стореното от мен… не е чак толкова лошо. Просто го направих в неподходящо време. Ако беше станало преди миналия четвъртък или след тази вечер, нямаше дори да е тема за разискване.

— И убийството не е тема за разискване, ако изстреляш куршум в главата на някого, след като той вече е мъртъв.

— Защо намесваш тук убийството?

— Илюстрирам с примера въпроса за времето.