Под кожата ми

— Господин Пауъл, очарована съм от позволението ви да пресъздадем абсолвентската галавечер. От тук нататък, разбира се, ни е необходима готовността за сътрудничество на доведената ви дъщеря и нейните приятелки. Ще ми помогнете ли да ги убедя да участват?

— С удоволствие, но не мога да говоря от тяхно име.

— Останахте ли близки с доведената си дъщеря след смъртта на вашата съпруга?

— Не, независимо от желанието ми. Бях и още съм силно привързан към Клеър. Живя тук от тринайсетата до двайсет и първата си година. Смъртта на майка й беше ужасен шок за нея. Не знам доколко сте я проучвали, но майка й и баща й така и никога не са сключили брак. Изоставил ги, когато Бетси забременяла с Клеър. Бетси изпълнявала малки роли на Бродуей, а когато не била ангажирана със спектакъл, работела като разпоредителка по театрите там. До моята поява са живели бедно. — И добави: — Бетси беше красива. Едва ли е било трудно да се омъжи за някого, но след преживяното с бащата на Клеър съзнавам, че се е страхувала.

— Разбирам я — кимна Лори.

— И аз. Понеже нямах деца, винаги съм гледал на Клеър като на собствена дъщеря. Огорчих се, когато се изнесе толкова скоро след смъртта на Бетси. Но у нас двамата се натрупа прекалено много тъга, за да я държим под един покрив, и тя го долавяше. Сигурно знаете, че живее в Чикаго и е социален работник там. Така и не се омъжи.

— А никога ли не е идвала отново тук?

— Не. Нещо повече — не приемаше предложенията ми за щедра финансова помощ. Връщаше писмата ми разкъсани.

— Защо, мислите, го е правила? — поинтересува се Лори.

— Силно ревнуваше заради взаимоотношенията ми с майка й. Не забравяйте — в продължение на тринайсет години са живели сами.

— Как мислите: ще откаже ли да участва в предаването?

— Не, няма. Доста често ентусиазирани репортери пишат за случая. Някои цитират Клеър или момичетата. Звучат, сякаш са се наговорили: и четирите изпитват чувството, че хората ги гледат с любопитство и имат куп въпроси към тях. Ще искат да сложат край на това.

— Възнамеряваме да предложим на всяка по петдесет хиляди долара за участие в предаването — сподели Лори.

— Наясно съм с положението им. Всичките се нуждаят от пари. За да сте сигурна, че ще приемат, ви упълномощавам да им съобщите готовността ми да им дам по четвърт милион долара, за да ви сътрудничат.

— Наистина ли бихте го направили?! — смая се Лори.

— Да, и ми кажете кого другиго бихте искали да интервюирате за предаването си.

— Вашата икономка, естествено — добави Лори веднага.

— Дайте й петдесет хиляди, както и на останалите, а аз ще добавя още толкова. Непременно ще я убедя да участва. Не е необходимо да й се плаща колкото на другите. На седемдесет и осем съм, имам три байпаса. Съзнавам, че подобно на момичетата, съм заподозрян, или казано с други думи — „заинтересовано лице“. Преди да умра, искам да седна в съдебна зала и да чуя, че убиецът на Бетси ще лежи в затвора.

— Никакъв ли шум не чухте откъм стаята й онази нощ?

— Не. Вероятно знаете, че използвахме отделни помещения. Общата ни всекидневна беше по средата, а спалните ни — от двете страни. Признавам: спя дълбоко и хъркам силно. След като си пожелахме лека нощ, се оттеглих в спалнята си.

Вечерта Лори изчака Тими да потъне дълбоко в книгата си за Хари Потър и едва тогава разказа на баща си за срещата с Пауъл.

— Рано е да се съди, но долових искрени нотки в тона на Пауъл — сподели Лори. — Предложението му да плати на момичетата по четвърт милион долара е чудесно.

— По четвърт милион долара плюс вашия хонорар — напомни Лио. — А Пауъл смята, че парите ще са добре дошли и на четирите жени, така ли?

— Да. — Лори долови отбранителните нотки в гласа си.

— Пауъл помагал ли е на някоя от тях през годините? Не изключвам доведената му дъщеря.

— Даде да се разбере, че не го е правил.

— Според мен трябва да проучиш нещата по-дълбоко. Кой знае какъв е истинският му мотив, за да предлага толкова много пари.

Неизменна черта на Лио бе да се интересува от мотивите на хората: у него говореше ченгето. И бащата и дядото.

След тези думи реши да допие кафето си и да се прибира. „Нервите ми са прекалено изопнати — помисли си той, — а това не е от полза нито за Лори, нито за Тими. И не се провикнах особено красиво след онзи с ролерите. Имах право: можеше да нарани някого, но всъщност ме изплаши начинът, по който мина край Тими. Ако държеше пистолет или нож, нямаше да съумея да защитя детето от атаката достатъчно бързо, независимо че ръката на Тими беше в моята.“

Лио беше наясно с мрачната действителност: щом убиец набележи някого, никаква закрила или бдителност не са в състояние да попречат на намерението му да се добере до мишената.

4.

Клеър Бонър се настани на маса в бара, който предлагаше морски дарове, на хотел „Брейкърс“ в Палм Бийч. С очи, вперени в океана, наблюдаваше разсеяно как вълните се разбиват в подпорната стена точно под бара. Слънцето грееше, но вятърът беше по-силен от очакваното за Флорида в началото на пролетта.