Подводни течения

Привлекателен мъж слезе по стълбите сам няколко минути по-късно. Беше на възраст около трийсет и пет години, рус и широкоплещест. Той пресече фоайето по посока на изхода. Болд го последва.

Само след няколко минути, когато този мъж влезе в Райнер Банк Тауър, Болд не беше изненадан. Той се изкачи до колата, свърза се с диспечера и после тръгна. Сърцето му биеше учестено, може би от изкачването, както му се искаше да вярва.

5

Приятелят на Черил Крой, Крег Маркет, работеше като месар в един безистен, на пет пресечки от Четиридесет и пета улица. Болд пристигна в един и петнайсет след обяд и го намери върху товаро-разтоварната площадка точно в момента, когато палеше цигара. Беше Марлборо. Болд забеляза, докато се представяше. Можеше вече да зачеркне това в своя списък. Младият мъж кимна, но не подаде ръка. Болд беше неприятно впечатлен от кървавите петна върху престилката.

— Аз вече говорих с вашите момчета, нали? — оплака се Маркет.

Болд изясни своята роля в следствието и нуждата да чуе някои неща от първа ръка.

— Разбирате ли ме? — И завършвайки обяснението, добави: — В такива случаи като този, жертвите са всичко, с което разполагаме. Те трябва да ни кажат кой е извършителят.

— Това е малко грубо, нали? — изсъска Маркет.

— Виждам, че разбирате идеята! — Болд влезе в същия тон.

В това отношение той не би могъл да изключи никого от подозрение, дори любовника. По физически данни Маркет не съвпадаше с профила на Научния център — изглеждаше здрав и силен — но като месар чирак, по естеството на работата си беше свикнал да гледа кръв и освен това не изглеждаше да обича много полицията.

Той се обърна и изгледа косо Болд с изкривените си зачервени очи.

— Ако вашите тъпи ченгета бяха арестували истинския убиец, сега цялата работа би била съвсем различна. Черил не бягаше вече за здраве заради убийствата. Беше станала предпазлива. Направи дяволски много за това. Но тя се отпусна, след като убиецът беше застрелян в съда. Отдъхна си всеки един, както и целият град, а сега вижте как се преобърнаха нещата. Дрисльовци! — Той изглеждаше по-млад, отколкото предполагаше Болд първоначално.

— В петък през нощта вие сте я видели за последен път жива, нали? — Болд запита, нарочно избягвайки всякакви усложнения заради неговия тон.

— Да, петък! Точно!

— Вечеряхте в „Гидо“?

— Ядохме пай в „Гидо“, върнахме се в нейната къща и гледахме известно време телевизия.

— Нещо необичайно да се е случило, докато сте били в „Гидо“? Странни момчета, нещо подобно?

— Вие смятате, че тези момчета ловуват в ресторантите?

— Ще свършим по-бързо, ако аз задавам въпросите! — изкоментира Болд. — На нас двамата ни предстои още много работа. — Основният маниер на Болд се различаваше — той беше този, който водеше интервюто. С момчета като Маркет — а той беше видял много такива — предпочиташе да пресече всякакви глупости още в началото и да приключи бързо. Представата за това момче, стоварващо касапския нож върху суровото месо, не звучеше добре.

— Нищо необикновено! — отговори Маркет, докато палеше втора цигара Марлборо.

— Кога започнахте да се виждате с Крой?

— Отпреди два месеца. Срещнахме се в къщата на един приятел към средата на лятото. Аз невинаги съм бил месаря, вие знаете. Работех в Боинг допреди осемнайсет месеца, в монтажния състав. Освободиха ме заедно с хиляда и двеста други. Не можах да намеря такава работа, освен в южен Кол. Отидох там, но трябваше да се върна обратно. Като вегетарианка Черил не обичаше моята нова работа. — Той погледна престилката си. — Политиците имат наглостта да говорят, че икономиката отново е здрава. Какво, по дяволите, знаят те?

— Как тя прекарваше времето си, когато не е била с вас? Знаете ли нещо по този въпрос?

— Нещо, да! Работата й заемаше по-голямата част от времето. Този адвокат й вадеше душата. Шейсет работни часа седмично понякога. Правеше нещо със своите приятелки, пазаруваше, нещо от тоя род. Завърши готварски курс…

— Спомнете си къде!

— В университета. Едно от вечерните занятия за хора, които са завършили.

Болд си отбеляза.

— Тя четеше малко. Обичаше филми. Беше съвсем нормална, толкова нормална, колкото и всяка друга, която някога сте срещали. Ние добре си живеехме. Хванете нейния убиец и аз ще спестя на държавата разходите за съдебния процес.

— Би било по-разумно да не правите такива изявления, господин Маркет! Това няма да ви се удаде никъде. Разбирате ли?

— Да, сигурно. Разбрах го! — Той дръпна продължително от цигарата.

— Използваше ли тя възможностите около Грийн Лейк? Например пътеката за бягане, или нещо подобно?

— Естествено. Всеки, който живее наблизо, ползва това нещо. Ние се разхождахме там, нещо такова.

— Беше ли тя, или и двамата сте били заедно на езерото миналата седмица?

— Сигурен съм, че тя — да! Бягаше за здраве всеки ден.

— Искам да помислите върху това много внимателно.

— Казах ви, че съм сигурен.

— Винаги ли пазаруваше тя в едни и същи магазини? — запита Болд, като имаше предвид книгата, която намери под леглото.