Подводни течения

— Миналите няколко месеца пазаруваше тук винаги, когато съм бил на смяна. Не зная. Имаше и два магазина близо до нейната къща. В малката бакалия горе, на „Грийнууд“; купуваше сладолед, такива работи. Вие знаете как става това. Пазаруваше в съседни магазини като всички.

— Аз правя досие по хода на работата. Когато го завърша, бих искал да го прегледате и да го допълните, ако има нещо особено. Все ще намерите малко свободно време. Нали нямате нищо против?

— Аз съм за залавянето на престъпника, също като всеки друг. Искате да допълня нещо, ще го направя.

— Тя е купила нова книга в събота. Имате ли представа къде я е купила?

Маркет повдигна рамене и дръпна силно от цигарата.

— Не мога да ви кажа. Както ви казах, тя не обичаше да чете.

— Помислете малко повече върху това, моля ви, Маркет! Къде може да е купила книгата? Някакво специално място?

— Аз мисля.

— Много е важно! — добави Болд.

— Чувам ви. Мисля! — Той всмукна дълбоко от цигарата и поклати отрицателно глава. — Не зная! Бих казал тук. Но тя не идва тук миналата събота.

— Сигурен ли сте?

— Сигурен съм! — Ново всмукване. Дълбока въздишка. — Впрочем не зная, в аптека, може би? Вие сте полицаят. Тя пазарува нещо друго в събота.

— Така ли? — Болд си отбеляза това. — Разбирате ли, вие ми дадохте нова идея.

— Фу! Не преувеличавайте, господин детектив.

Болд сви устни.

— Вие знаете какво би могла да направи тя? Нещо, което предпочита да прави в края на седмицата?

Маркет поклати глава и издиша голямо валмо дим.

— Слушайте, аз бях при нея в петък през нощта. Трябваше да бъда тук в осем в събота. Имахме определена среща през нощта. — Той се обърна с лице към Болд, с натрапващата се кървава престилка. — Какво ще кажете за това?

Болд погледна настрана към някакъв кош с гниещи отпадъци, после се обърна отново към Маркет.

— Какво можете да ми кажете за нейния живот вкъщи? Нейните навици? Например дърпаше ли завесите през нощта?

— Да, сигурен съм!

— А прозорците? Имаше ли навика да ги оставя отворени? Намерихме два отворени на горния етаж.

— Къщата е малка. Става много горещо на горния етаж, когато работи отоплението. Тя доплащаше за отопление всеки месец. Нямаше съквартирант. Държеше задната стая, понеже искаше аз да й стана съквартирант. Както и да е, но за отоплението трябваше да се мисли. Трябваше да се отварят два прозореца, за да се балансира температурата в цялата къща. Долният етаж се нуждае от повече изолация.

— Затваряше ли тя прозорците при дъжд?

— Вие не бихте ли ги затваряли? Разбира се, че да! Чуйте! Тя пускаше отоплението от време на време. Да кажем, когато ме нямаше, тя трудно се справяше. Може би аз съм виновен за всичко това.

Интонацията в гласа на Маркет тревожеше Болд.

— Вие сте много напрегнат, нали? — попита той.

— Разбира се, че съм напрегнат! Вие сте полицай, нали така? Чуйте ме, лейтенант, последният път, когато бях с Черил, двамата бяхме в леглото и гледахме телевизия.

Болд не поправи грешката в званието.

— Следващото нещо, което узнах, беше от вестниците. — Маркет замълча, огледа угарката, после я смачка с върха на обувката си. — Преди две седмици тя ми предложи да се преместя при нея, както ви казах. Отказах. Тя знаеше, че нещата при мен не стояха добре във финансово отношение, а освен това аз не знаех какви са нейните мотиви. Не исках милостиня. Аз съм разведен. Жена ми изчезна, след като загубих работата си в Боинг. Харесвах Черил много, но не бях сигурен, че я обичам. Няма ангажименти. Мисля, че тя се чувстваше по същия начин. Работехме в това направление, проверявахме себе си. Но аз не можех да се преселя при нея. Нямаше да бъде хубаво и за двамата. Но ако бях?… — Той повдигна рамене отново. — По дяволите. Кой знае?

Болд почака малко, преди да постави следващия въпрос.

— Обличаше ли тя нощница за сън? Или някаква роба?

— Вие сте само сърце, ей, лейтенант! Зная, зная, вие имате работа да вършите. Не позволявате да се бавя. — Маркет издърпа последната цигара от пакета и я запали, преди да отговори. — Тя имаше нощница, но я държеше на закачалката в банята и, за да бъда откровен, не я употребяваше често. — Той се усмихна малко глупаво.

— Намерихме бутилка от мляко до нейното легло.

— Нейната закуска. Тя закусваше преди сън — бисквити и мляко — всяка нощ, по навик.

Думата „навик“ привлече вниманието на Болд.

— По кое време? Имаше ли определен час? — Болд забеляза някакво вълнение в собствения си глас.

— Преди лягане. Не зная. Защо?

— В кухнята ли закусваше или горе в стаята си?

— Имаше навика да си хрупка бисквити, знаете ли? Отхапе от бисквитата, пийне мляко — не бързаше. Горе в спалнята. А какво значение има това?

Болд откъсна изписания лист от бележника си и го подаде на Маркет.

— Попълнете каквото можете, моля? Ако го направите тази нощ, бихте ми помогнали много.

— Добре, няма проблеми.

— Позвънете ни. Някой от нас ще спре наоколо и ще дойде да го вземе.

— Какво толкова важно намирате в закуската, лейтенант?

— Сержант! — коригира го Болд и му подаде ръка.

Въпреки опита на Маркет да избърше ръката си с престилката, тя беше мазна и топла.