Подводни течения

Напълно разсеян, детективът отправи поглед надолу към първото бетонно стъпало и се наведе. Забеляза блестящо петънце да плува в една локвичка вода върху стъпалото. Наведе се още по-ниско и го докосна с върха на пръста, и то веднага прилепна към кожата. Като го приближи до очите си и напрегна поглед, откри какво представляваше — беше една-единствена червена власинка.

3

Лейтенант Филип Шосвиц имаше очи във форма на слънчогледови семенца и тъмни четинести мустаци, които му помагаха да прикрива редките си предни зъби. Беше в природата му да се движи бързо, нервно, винаги неспокоен, с хронически болки в рамото, поради което постоянно го масажираше, или оправяше косата си над челото. Болд седна на единствения свободен стол в тясното, но подредено служебно пространство на лейтенанта, ограничено от пет фута висока шумопоглъщаща обвивка и заобиколено от тъпо тракащи пишещи машини, които бълваха аритмични доклади някъде от другата страна. Когато Шосвиц тежеше двеста и петдесет паунда, беше ленив и летаргичен, но сега беше съвсем различен човек, напрегнат и неуморим. Болд го помнеше от ранните години, когато редовно двамата играеха своята седмина партия покер, дълго преди женитбите и ипотеките, когато заплатата на полицая изглеждаше съвсем прилична. Болд не беше играл покер от години.

— И така, как е Портланд? — попита лейтенантът със своя висок, плътен глас.

— Прекъснах.

— Тук Крамер се опита да завърти нещата, докато ви нямаше.

— Чух за това.

— Той ли ви каза? Изненадан съм. Беше много внимателен. Направи най-доброто, на което е способен, но за него това не беше много добре, нали? Правилно? Казах, че би трябвало да остави нещата, както са. Мисля, че знаеше отговора, преди да ме попита. Правилно? Трябваше да му окажа доверие да опита. — Шосвиц отдавна беше придобил досадния навик да употребява въпроса „Правилно?“ по средата на всеки разговор, като че чака отговор или се нуждае от потвърждаване. Видимата несигурност обаче беше не друго, а специфичен начин на изразяване. Подчертаваше неговата увереност, че винаги знае и винаги е прав.

Болд не се поддаваше на тази игра, дори не кимаше. След толкова години на реторични въпроси той просто не обръщаше внимание. Но пренебрегването на въпроса правеше Шосвиц още по-настойчив.

— И така, какво става? — попита Болд.

— Имам нужда от заместник-играч!

Шосвиц беше поклонник на бейзбола. Играта непрекъснато се вмъкваше в неговите разговори и Болд често се дразнеше от изтъркани клишета и безполезни статистики. Той чакаше.

— Ще бъда интервюиран. Корекция: ние ще бъдем интервюирани. Правилно? Един студент завършва журналистика в Университета и прави дипломна работа на тема, засягаща вредното вмешателство на пресата върху правно юридическата ни система. Той е имал предвид нещастието с Гари Харт като пример. В някаква степен изглежда, че се е добрал до случая с Йергенсен, а моите прекрасни приятели от отдел „Публична информация“ — каза той саркастично, — са го насочили да ме интервюира. Затова ще застанете до микрофона и ако изкривя нещо или нещо пропусна, ще ме коригирате и ще поправим записа. Аз ще следя същото за вас. По-сигурно е като сме двамата. Правилно?

— А защо не капитана?

— Той поиска да се дистанцира от случая Йергенсен. Разправиите продължават със същата интензивност. На границата сме. Бъдете благодарен и за малката услуга. Вие пропуснахте новините от миналата нощ. Не бяха много любезни. Ние трябва да изясним съвсем перфектно, че случаят Йергенсен е от ниско ниво и въобще не нещо, което да се поставя на бюрото на капитана. Една записка ще бъде достатъчна. Помнете, Лу, въжето е на врата ни. Това е седма игра — ние закъсняваме.

— Няма какво толкова да се каже на това момче, нали?

— Накъсо и любезно, тогава. Така ми харесва. Ако смятате, че ще можете да приключите интервюто учтиво, бъдете мой гост. — Шосвиц започна да разтрива рамото си, а на лицето му се изписа любопитство, когато погледна през рамото на Лу Болд. — Мисля, че той е вече тук! Ще отида за стол. Помнете, че сте мой експерт. Действайте като експерт. Правилно? И, за бога, подпъхнете си ризата. Изглеждате малко раздразнителен тези дни, Лу, моля ви!

Болд промърмори нещо и придвижи стола си, подготвяйки се за интервюто. Минута по-късно Джери Клайн беше вече седнал с бележник в ръка. Изглеждаше неспокоен. Болд беше доволен от това. Клайн отметна падналия на очите перчем със зацапани с мастило пръсти и започна: