Подводни течения

— Убийствата престанаха. Правилно? — каза Шосвиц. — Изведнъж ние повярвахме и с това дойде и реалната вреда за обществото. Правилно? Върнахме се към нашата работа. Преоценихме всичко, така че да вместим множество спешни разследвания.

Клайн попита:

— Действително ли Йергенсен плътно покриваше профила?

Болд погледна Шосвиц, който отговори с кимване.

— Както при всеки криминален случай, господин Клайн, почти е невъзможно да очакваме надеждни свидетели. До днешния ден все още не можем да свържем Йергенсен с нито едно от местопрестъпленията. Не можем обаче да докажем и някакво алиби за него. Фактически той крадеше в същия район, където ставаха убийствата. Пресата също наблегна на този факт. Използваше наркотици, което съвпада с описанието. Живееше сам. Данните сочеха, че е бил въдворяван.

— Боже господи!

— Така че вие можете да разберете нашата дилема. Човекът почти съвпада с профила. Местата, където бяха извършени убийствата, са изключително чисти, ако говорим за веществени доказателства, и, следователно, едно приписване е извънредно трудно. Пресата знаеше, че не можехме да му прикачим убийствата. Те си повтаряха факта, че всичко, което имахме за Йергенсен, беше една кражба с взлом, но и загатваха, че скоро един масов убиец може „да се изплъзне от лапите на правосъдието“ — цитира Болд. — Така постъпиха те.

— Което вбеси бащата на втората жертва! — продължи Шосвиц. — Той беше прочел за разпита в омнибуса — третия и последен разпит преди разглеждането в съда на този щат, и беше решил да приложи свое собствено правосъдие. Две седмици по-късно, в средата на септември, той дръпна спусъка и застреля Йергенсен в залата на съда. Със смъртта на Йергенсен убийствата престанаха, ние бяхме убедени, че Кръстатия убиец е умрял в залата.

— До вчера убедени! — добави Клайн.

— Да! — каза Шосвиц. — До вчера!

Малко по-късно Клайн си отиде. Шосвиц се отби до тоалетната. Болд донесе прясно кафе. Когато лейтенантът се и върна, Болд попита:

— И така, къде сме? Ще получа ли същия екип?

Като избегна пряк отговор, Шосвиц каза:

— Вие влязохте тук, донесохте ми цял списък: кучешки изпражнения, цигари „Марлборо“, син лак за нокти, дати на купените кофички йогурт, урина от тоалетната, бележка за книга, някаква проклета червена власинка, и при това ме питате къде сме! Аз искам да питам за същото.

— Кучешкото лайно е от съседския териер! — поясни Болд. Не се знае чии са цигарите. Нуждая се от хора за всичко това. Флакончето със син лак намерих в нейната спалня, то е пипано. Предадох пробата с урина в лабораторията. Казаха, че не може да се открие посетителя по засъхналата урина, освен ако лицето не пикае кръв по някаква причина. В момента я изследват. Но ние знаем, че урината е на мъж, защото беше намерена върху ръба на клозетната чиния. Лошо прицелване! — каза Болд, но не предизвика отговора на Шосвиц. — Ейб има при себе си книгата с бележката — изследва ги за отпечатъци. Но вие разбирате, че за да се извлече всичко ценно от това, ще са необходими страшно много хора. Искам да зная къде е закупена книгата. Искам да зная кой от нейните приятели — ако въобще е имала такива, е пушил Марлборо. Или имаме пред себе си някакъв зяпач, който обича да пуши, докато наблюдава. Ако е така, той е наблюдавал цели седмици и месеци, може би! Някои от угарките бяха наистина много стари. Куп въпроси, Фил, и те няма да получат отговор без голяма помощ. Искахте да ви помогна с Клайн. Сега на мен е нужна вашата помощ.

Лейтенантът размаха списъка. Те се бяха върнали към обичайната си работа, все едно че Клайн никога не беше идвал.

— Целият ни състав беше там. Нищо особено не направиха. Прав ли съм?

— Трябват ми повече хора.

— Какво бихте очаквали?

— Борба!

— Този път не! Капитанът е на наша страна. Както казах, той наистина иска да се изчисти този въпрос. Ще продължаваме да понасяме глупостите на пресата, докато не се разгърнем. Така ще вземем каквото ни трябва. Не ни достигат детективи. Знаем това и двамата. Казаха ми, че могат да ни заемат двойка оперативни служители — момичета от „Особени нападения“. Ще ги използваме за всички задачи от начало докрай. — Шосвиц помисли за момент и продължи. — Ще работим по същия начин, както по-рано: всичко минава през вашите сътрудници, сетне през мен. Ще работим прецизно и бавно, Лу. Без прибързване! Пресата все още има профила на Научния център, разбира се! Обстановката ще се нажежи, щом арестуваме заподозрени. Аз съм се уговорил за помощ от ФБР по осигуряване на безопасността в случай на нужда. Те ще помогнат, както винаги. Научният център е готов да осъвремени профила на убиеца, ако ние поискаме. Не са работили по него след номер три. Какво мислите вие по този въпрос?

— Въз основа на това, което току-що видяхме?

— Да!

— Аз ще напиша всичко и ще го предам на Дафи. Нека тя позвъни. Ако тя съзре нещо ново, нещо полезно, може би си струва да опитаме.

— Вие обаче не изглеждате много добре, прав ли съм?

— За втори път ми казвате това, лейтенант. Трябва ли да изглеждам много по-добре?