Покани ме да вляза

Оскар лежи на леглото си със сключени под главата ръце.

Отдолу има два кашона. В единия има пари, огромно количество банкноти, и две бутилки технически спирт, в другия — главоблъсканици.

Кашонът с дрехи остана там.

За да ги прикрие, Оскар е подпрял пред тях играта си хокей. Утре ще ги свали в мазето, ако има сили. Майка му гледа телевизия, вика му нещо — давали блока им. Достатъчно е да стане и да погледне през прозореца, за да види същото, но от друг ъгъл.

Оскар прехвърли кашончетата от балкона на Ели на своя още по светло, докато Ели се къпеше. Когато излезе от банята, раните по гърба му бяха заздравели, а той самият бе леко опиянен от алкохола в кръвта.

Лежаха заедно на леглото, прегърнати. Оскар разказа за случката в метрото. Ели отвърна:

— Съжалявам. Заради мен е всичко.

— Не. Няма нищо.

Мълчание. Дълго. После Ели попита деликатно:

— Ти би ли искал… да станеш като мен?

— Не… Да съм с теб — да, но…

— Естествено. Добре те разбирам.

Щом се здрачи, най-сетне станаха, облякоха се. Стояха прегърнати в хола, когато чуха резачката. Разбиваха бравата.

Изскочиха на балкона, прехвърлиха се през парапета, приземиха се доста меко в храстите долу.

Откъм апартамента се чу някой да казва:

— Какво, по дяволите…

Скриха се под балкона. Но вече нямаха време.

Ели извърна лице към Оскар и каза:

— Аз…

Замълча. После залепи целувка на устните му.

Оскар се взря за секунди в очите му. И видя… себе си. Но много по-добър, по-красив, по-силен, отколкото се възприемаше. Погледнат с любов.

За секунди.

Гласове в съседния апартамент.

Последното, което Ели направи, преди да станат, бе да откъсне листа с морзовата азбука. Сега в стаята, където бе лежал и му бе почуквал, трополят чужди крака.

Оскар допира длан до стената.

— Ели…

Вторник 10 ноември

Във вторник Оскар не отиде на училище. Лежеше в леглото си, заслушан в шума зад стената, чудеше се дали ще намерят нещо, което да ги насочи към него. Следобед настъпи тишина, все още не бяха дошли.

Той стана, облече се и влезе във входа на Ели. Вратата на апартамента беше запечатана. Докато стоеше и я гледаше, по стълбите се зададе полицай. Но за него той беше просто любопитно съседско момче.

Щом навън се смрачи, Оскар свали кашоните в мазето и ги покри със стар килим. После щеше да реши какво да прави с тях. Ако крадец се вмъкнеше в мазето им, със сигурност щеше да се зарадва.

Дълго седя в мрака долу, мислеше за Ели, за Томи, за онзи. Ели му разказа всичко — не бе искал така да стане.

Но Томи беше жив. Щеше да се оправи. Майка му бе разказала на неговата майка — утре го изписват.

Утре.

Утре Оскар отново щеше да отиде на училище.

При Йони, Томас, при…

Май ще трябва да му опресним уменията.

Студените корави пръсти на Йони, стиснали бузите му. За да отворят насила устата му.

Квичи като прасе.

Оскар сключи ръце, подпря лицето си на тях, загледа се в малкото възвишение, което образуваше килимът върху кашончетата. Стана, отметна го и отвори кашона с парите.

Хилядарки, стотачки в безпорядък и няколко пачки. Бръкна, извади едната пластмасова бутилка. После се качи в апартамента и взе кибрит.

Самотен прожектор пръскаше студена бяла светлина в двора на училището. Извън светлия му кръг се виждаха очертанията на спортната площадка. Масите за пинг-понг, толкова напукани, че на тях можеше да се играе само с топки за тенис, бяха затрупани с кишав сняг.

Няколко прозореца в училищната сграда светеха. Вечерни курсове. Заради тях беше отворен един от страничните входове.

Намери пътя до класната си стая през тъмните коридори. Постоя малко, загледан в чиновете. Сега, вечерта, стаята изглеждаше необикновена: сякаш беззвучно шепнещи призраци я използваха за своето обучение, каквото и да включваше то.

Отиде до чина на Йони, отвори капака и го заля отвътре със спирт. Чина на Томас също. За миг се спря пред чина на Мике. Отказа се. После отиде да седне на своя чин. Докато спиртът попие. Както се прави за разпалване на грил.

Аз съм призрак. Ууу… ууу…

Отвори капака на чина си, извади „Подпалвачката“, усмихна се на заглавието и я прибра в чантата си. Тетрадката, в която беше преписал един любим разказ. Любимата химикалка. Събра всичко в чантата. После стана, обиколи класната стая и се наслади на спокойствието. Да е сам тук.

Когато пак вдигна капака на чина на Йони, вътре миришеше на спирт. Той извади кибрита.

Не, чакай…

Отиде да вземе две големи дървени линии от полицата най-отзад. Подпря капака на чина с едната, а с другата и на чина на Томас. Иначе огънят щеше да угасне веднага щом го затвори.

Две гладни праисторически животни, зинали за храна. Дракони.

Той запали клечка, почака да се разпали. После я пусна.

Тя падна, жълта капка от ръката му, и…

ДУФФФ!

Мамк…

Очите му запариха, когато от чина се стрелна лилава опашка на комета и близна лицето му. Той отстъпи назад, мислеше, че ще гори като… като въглените за грил, но чинът направо се взриви, превърна се в огромен огън, който лумна към тавана.