Полет 800

— Нямам представа. Може някой от двамата да е пушил. Според Роксан не бяха пушили, обаче не му го казах. Освен това беше много удобно да заяви, че мъжът е изгорил касетата, вместо да я изтрие, защото изтритата лента може да се възстанови в лаборатория, а Тед не искаше да ми хрумне такава идея.

— Добре, изгорили са касетата — съгласих се. — И после?

— Отишли в Уестхамптън, където тя била оставила колата си. Мобифоните на двамата вече звънели, тъй като разни хора се опитвали да се свържат с тях заради катастрофата. И двамата били казали на съпрузите си, че са в района — той бил за риба, а тя щяла да пазарува в Ист Хамптън, после да вечеря със своя приятелка и да пренощува при нея.

— Неговата версия не е била лоша. Нейната би могла да направи всеки мъж подозрителен.

— Повечето съпрузи си имат доверие — осведоми ме господин Наш. — Ти нямаш ли доверие на Кейт, докато е в Танзания?

— Тед, ако още веднъж споменеш за Кейт, ще ти навра пистолета в гъза с дръжката напред.

Той се усмихна, но не отговори. Защо винаги успява да ме ядоса? После се върна към непосредствения въпрос.

— Всеки със своята кола се прибрал вкъщи и прекарали остатъка от вечерта със съпрузите си — гледали новините за катастрофата по телевизията.

— Трябва да е било интересна вечер — отбелязах аз. Наш ме погледна.

— Това е всичко. Както подозираха и предполагаха много хора, на плажа наистина е имало двама души, те наистина са били любовници и наистина неволно са заснели злополуката. Обаче в записа не е имало димящо оръжие, нито димяща ракета.

— Обаче го чувам от теб.

— Естествено аз ги подложих на детектор на лъжата и те издържаха теста.

— Чудесно. Искам да видя и резултатите от детектора освен техните писмени или записани показания, преди да разговарям с тях.

Тед от ЦРУ явно не обичаше да си има работа с полицейски детективи, понеже детективите държат да навързват свидетелствата логично, докато ЦРУ работи с абстракции, предположения и анализи, които са основните съставки на алабализмите.

— Двамата казаха цялата истина за действията си на плажа, а тъкмо там можеше да се очаква да излъжат, защото хората се срамуват, но те казаха точно какво са правили — търпеливо поясни Тед. — Когато ги разпитахме какво са видели със собствените си очи на плажа, те отново бяха откровени. Не е имало издигаща се светлина. Тестовете с детектора на лъжата ни свършиха почти същата работа като самия запис.

Не му вярвах съвсем, обаче отвърнах:

— Добре, да допуснем, че е така.

Той ме познаваше прекалено добре от предишния си живот.

— Съмнявам се, че си убеден.

— Убеден съм. Между другото, как открихте тая двойка?

— Беше ми по-лесно, отколкото на теб. Мъжът беше давал отпечатъци за постъпване на работа и ние имахме отпечатъците му от бутилката и чашата. Проверихме ги в база данните на ФБР и в понеделник сутрин му се обадихме в службата. Той на свой ред ни даде името на своята приятелка.

— Наистина е било лесно. Надявам се, че сте свалили отпечатъците му от регистрационния талон в „Бейвю“, за да направите връзката между плажа и хотела.

— Всъщност… не, не ги свалихме. Но ние не се опитвахме да съберем улики срещу него.

— Доколкото си спомням, унищожаването на улики е престъпление.

— Срещу боинга на ТУЕ не е извършено престъпление, затова свидетелствата не… Въпросът е, че двамата любовници просто са се оказали на неподходящо място в неподходящ момент. Не са видели нищо повече от другите двеста очевидци и на видеозаписа им не е имало нищо, което да представлява интерес за ЦРУ или ФБР. Детекторът на лъжата го потвърждава. Разпитах ги подробно, разпитваха ги и други, включително твоят колега от ФБР Лайъм Грифит. Всички са единодушни, че двамата казват истината. Можеш да разговаряш с Лайъм Грифит и той ще потвърди думите ми.

— Убеден съм. Но ще се уверя, след като лично разпитам двойката. Имаш ли лист и химикалка?

— Не можеш да разговаряш с тях.

— Защо? Да не ги е сполетяла злополука?

— Не бъди мелодраматичен. Не можеш да разговаряш с тях, защото им обещахме анонимност в замяна на тяхното съдействие и откровеност.

— Добре, и аз ще направя същото.

Тед Наш се замисли, навярно за инструкциите си по отношение на вашия предан слуга.

— Съвсем просто е, Тед — казах му. — Съобщаваш ми имената им, аз се срещам с тях, разговаряме и веднъж завинаги приключваме случая. Какъв е проблемът?

— Трябва да поискам разрешение.

— Добре. Обади ми се утре по мобифона. Остави ми съобщение.

— Може да стане чак в понеделник.

— Тогава да се срещнем в понеделник.

— Ще те известя. — Той бръкна в горния джоб на якето си за цигарите си, после разбра, че са мокри, и реши да не пуши.

— Затова се задъха — осведомих го. — Пушенето убива.

— Как е ченето ти?

— Добре. Намокрих го в солена вода заедно с главата ти.

— Когато забих коляно в ташаците ти, не усетих да има нещо. Биваше го, обаче мен ме бива повече.

— Мисля, че мокрият ти девически пояс те притегли към дъното.

— Майната ти.

Всичко това беше забавно, но не и продуктивно. Смених темата.