Полет 800

Затъркаляхме се към морето. Няколко вълни ни обляха, докато се боричкахме, и течението започна да ни влече навътре.

Всеки от нас се опитваше да намери опора на пясъка, за да нанесе силен удар, обаче аз не пусках пистолета в ръката на Тед и двамата бяхме вкопчени един в друг.

Всеки път щом си помислех за тях с Кейт, забивах глава в неговата и скоро се замаяхме. Той вече сигурно бе осъзнал, че го мразя до полуда и че не ме е грижа дали ще се удавим и двамата.

След около едноминутна борба бяхме нагълтали много солена вода и тежките дрехи на Наш го теглеха надолу. Аз бях в отлична форма — благодарение на Йемен — и знаех, че мога да го удавя, ако искам. И той го знаеше и изведнъж престана да се съпротивлява. Спогледахме се от трийсетина сантиметра разстояние.

— Добре… — изпъшка Тед, пусна глока и с плуване се отдалечи на няколко метра. Изправи се, направи още няколко крачки, обърна се и се пльосна на пясъка. Беше изгубил обувките си и сега бе бос и покрит с мокър пясък.

Изкатерих се на брега и застанах на около метър и половина от него. Задъхвах се. Солената вода пареше драскотината на челюстта ми, ташаците ме боляха от удара и главата ми пулсираше от якото блъскане. Иначе се чувствах бомба.

Трябваше му минута, за да стане. Дишаше тежко. Преви се надве и изкашля морска вода. Когато се изправи, забелязах, че от носа му тече кръв.

— Задник — поздрави ме за победата Наш.

— Стига де, Тед. Научи се да губиш. Не са ли те учили на спортсменство в оня лъскав университет, където си следвал?

— Майната ти. — Той избърса носа си с ръка. — Задник.

— Явно не са. — Извадих пълнителя, пъхнах го в джоба си, после изтеглих затвора и видях, че е успял да зареди патрон, въпреки че не беше натиснал спусъка, докато водехме малкия си спор. Изхвърлих патрона и затъкнах глока на пояса си.

— Можех да ти пръсна черепа най-малко шест пъти — заяви той.

— Е, щеше да стига и веднъж.

Тед се засмя, което го накара да се закашля, после избърса солта от очите си.

— Дай ми пистолета.

— Ела си го вземи.

Той се заклатушка към мен и протегна ръка за оръжието си. Хванах я и я стиснах.

— Добре се би.

Наш издърпа ръката си и ме бутна.

Все още се съпротивляваше и аз му се възхитих, обаче започваше да ми омръзва. Блъснах го силно.

— Никога повече не прави така, задник такъв.

Той се обърна и тръгна. Останах на мястото си. Тед се обърна и каза:

— Ела с мен, глупако.

Как можех да устоя на такава покана? Последвах го. Изкачихме се на същата дюна, на която през юли бяхме стояли с Кейт. Спряхме на върха.

— Ще ти кажа какво се е случило тук вечерта на седемнайсети юли деветдесет и шеста — обеща Тед.

Можеше да го направи и преди половин час и да ни спести къпането в океана. Обаче първо трябваше да бъдат решени други въпроси, които още не бяха окончателно уредени.

— Без лъжи — предупредих го.

— Истината ще те направи свободен — цитира господин Наш девиза на своята организация.

— Прилича на добра сделка.

— По-добра, отколкото съм склонен да ти предложа. Но изпълнявам заповеди.

— Откога?

— Виж кой го казва. — Той се вторачи в мен. — Ние имаме нещо общо, Кори. И двамата сме единаци. Обаче вършим работата по-добре от екипните играчи, с които работим, и политическите мухльовци, за които работим. Невинаги казваме истината, но я знаем и искаме. И аз съм единственият, който ще ти каже истината. И може би съм единственият, на когото ще повярваш.

— За миг си помислих, че си се променил.

— Няма да оскърбявам интелигентността ти с повече алабализми.

— Тед, още от момента, в който те видях за пръв път, и през цялото време на двете ни общи разследвания ти само ме баламосваш.

Той се усмихна.

— Ами да опитам пак.

Стори ми се, че долових двусмисленост, обаче отвърнах:

— Давай.

41

Тед Наш помълча, все още задъхан, после започна.

— Двамата напуснали хотел „Бейвю“ към седем часа, като взели със себе си одеяло. В колата имали хладилна чанта с вино и видеокамера с тринога.

— Да, всичко това ми е известно.

— Защото си разговарял с Кейт и си изровил сам някои неща. Още какво знаеш?

— Не съм тук, за да отговарям на въпроси.

— Кейт също е загазила, задето ти е говорила за това.

— Ами ти? И ти ли си загазил, защото преди пет години си се раздрънкал пред нея? Затова ли са те възкресили? Да замажеш онова, което си оплескал?

Известно време Наш само ме гледаше втренчено.

— Да речем, че съм най-подходящ да се справя с това изтичане на информация и да реша проблема — отвърна накрая.

— Както и да е. — Погледнах си часовника, който още работеше. — Казвай каквото имаш да казваш. Очаква ме дълъг път до Манхатън.

Тед изглеждаше ядосан, задето като че ли не проявявам интерес към алабализмите му.

— Обаче не знаеш, че след като правили секс върху одеялото — той посочи долчинката между дюните, — тя поискала да се изкъпят голи и да се снимат, затова той пренесъл камерата с триногата тук горе, настроил я на безкрайност и я насочил към брега, който от тази височина обхваща и голяма част от небето.

— Откъде знаеш?