Полет 800

— И без това нямаше да ти кажа — продължи Наш. — Джентълменът никога не се хвали с такива неща като теб и твоите дружки от полицията, когато се напиете и започнете да изреждате по име и образно да описвате всяка жена, която сте ебали. Като твоя глупав приятел Фанели.

За момента оставих тая обида без отговор и го попитах:

— Защо поиска да се срещнем? За да ми разкриеш чудотворното си възкресение ли? Или за да слушам инфантилните ти шеги? Това е жестоко, Тед. Дай ми пистолета си, за да се гръмна.

Тед Наш помълча, после запали нова цигара и издиша дима. Вятърът го отвя.

— Повиках те, защото причиняваш проблеми на моята организация, както и на своята. Вреш си носа там, където не трябва, и Йемен очевидно не те е научил на нищо.

— На какво трябваше да ме научи?

— Да се подчиняваш на заповеди.

— Това какво те интересува?

Той не отговори.

— Какво правиш в хотел „Бейвю“?

— На почивка съм, глупако.

— Не си. И престани с тия тъпотии. Опитай пак.

— На почивка съм, задник такъв.

И това име явно не му хареса, обаче не ме помоли да опитам пак. Погледна и ме и посочи небето.

— Онзи случай беше мой. Не твой. Нито на Кейт. Нито на Дик Карнс и на Мари Губитози. Мой. И сега е приключен. Трябва да го оставиш на мира, иначе, честно казано, господин Кори, може да те сполети злощастен край.

Малко се изненадах и смутих, че знае за Дик и Мари.

— Заплашваш ли ме? Веднъж вече го направи и това е повече, отколкото се е разминало на всеки друг.

Той изстреля фаса си в морето, обу си обувките, съблече си якето и отдолу се показа презраменен кобур с глок. После завърза ръкавите на якето на кръста си.

— Да се поразходим.

— Ти върви. И не спирай.

— Струва ми се, че си забравил кой командва парада. Обърнах се и тръгнах към мястото, където бях оставил колата си.

— Не искаш ли да знаеш какво се е случило тук с онази двойка? — извика подире ми Наш.

Махнах му с ръка през рамо. Ако искаше да стреля, вече щеше да го е направил. Не се съмнявах, че е способен да ме застреля в гърба, обаче имах чувството, че не са му разрешили, или ако бяха, че първо трябва да научи какво знам.

Не го чух да се приближава заради рева на прибоя, но го зърнах с периферното си зрение да ме следва на десетина крачки.

— Трябва да поговорим — каза той.

Продължих да вървя. Напред виждах първата къща извън парка.

Наш опита отново.

— По-добре да поговорим тук, неофициално. Иначе ще те разпитат в официална обстановка. Може да ти предявят обвинение. И на Кейт.

Обърнах се и се запътих към него.

— Не се приближавай — каза той.

— Ти си въоръженият.

— Така е. И не искам да използвам оръжието си.

Стигнах на метър и половина от него. Тед заотстъпва и извади глока си.

— Не ме принуждавай да го използвам.

Спрях.

— Извади пълнителя, Тед, изпразни затвора и прибери пистолета в кобура.

Той не се подчини, обаче и не стреля.

— Мъжете, на които им стиска, нямат нужда от пистолети, за да разговарят с други мъже — продължих аз. — Изпразни го и тогава ще поговорим.

Наш като че ли водеше вътрешна борба, после вдигна глока, извади пълнителя и го прибра в джоба си. Изтегли затвора и патронът тупна на пясъка. Тед пъхна оръжието в кобура и гневно се вторачи в мен.

— Хвърли ми пълнителя — настоях аз.

— Ела си го вземи.

Скъсих разстоянието помежду ни. Не се съмнявах, че ще ми окаже сериозна съпротива, ако го нападна.

— Пълнителят — напомних му.

— Ела си го вземи, главорез такъв.

— Стига, Тед. Не ме карай да те скъсвам от бой. Не съм се чукал от четирийсет дни и съм злобен.

— Радвам се, че Йемен ти е бил от полза. Един от моите колеги ми каза, че си се превърнал в затлъстял алкохолик.

Пистолетът му не беше зареден и трябваше да му отдам дължимото за куража. А може да имаше подкрепления и снайперистите да ме държаха на мушка. Погледнах назад към дюните, но не видях издайническата зелена светлина на оптични мерници. На неколкостотин метра в морето плаваше рибарска лодка, обаче може да не беше рибарска.

— Знам, че не ти стиска да ми държиш такъв тон без пистолета си, следователно имаш помагачи наблизо, какъвто си бъзлив скапаняк — казах му аз.

Той ме изненада с ляво кроше, което не предусетих, обаче успях навреме да отметна глава назад и Наш само ме одраска по ченето. Паднах по гръб на пясъка и той допусна грешката да се нахвърли отгоре ми. Забих и двата си крака в слънчевия му сплит, вдигнах го във въздуха и го преметнах през себе си. Завъртях се и се метнах към него, но Тед вече бе на крака и бързо отстъпваше, като вадеше пистолета от кобура и пълнителя от джоба си. Заех спринтьорска поза и се втурнах напред. Само че проклетият пясък беше прекалено мек и не успях да стигна, преди да зареди глока. Тъкмо изтегляше затвора, за да вкара патрон, когато го хванах за глезена и силно го дръпнах.

Той се строполи на плажа и аз се хвърлих отгоре му, като с лявата си ръка стиснах цевта на пистолета, а с дясната с широк замах го цапардосах по темето.

Това го зашемети, само че не достатъчно, за да му попречи да забие коляно в слабините ми и да ми изкара въздуха.