Полет 800

— Пистолетът ти е в дипломатическата поща — прекъсна ме мъжът. — И ако нямаш друг, тук има само един пистолет. Моят.

Също като лицето, гласът му ми бе ужасяващо познат. Тед Наш се беше завърнал от мъртвите.

40

Минаха няколко секунди, докато преодолея смайването си. Знаех, че никога няма да успея да преодолея разочарованието си.

— Ти не беше ли мъртъв? — попитах го.

— Официално съм мъртъв. Всъщност се чувствам чудесно.

— Сигурно ще мога да реша тоя проблем.

Той не отговори, но хвърли цигарата си и се заизкачва по пясъчния склон към мен. Когато се приближи, видях, че е по дънки, тъмна тениска и яке, под което сигурно бе скрит пистолетът му.

Наш се насочваше към мен под кос ъгъл, за да не мога да го ритна в лицето или да забия пета между очите му.

Стигна на три метра от мен и спря.

Застанахме един срещу друг и започнахме играта на кой пръв ще извърне очи.

Тед Наш от Централното разузнавателно управление беше висок мъж, горе-долу мой ръст, обаче не толкова мускулест. Даже на лунна светлина виждах идеално подстриганата му прошарена коса и лицето му, което жените, кой знае защо, намираха за привлекателно. Често се чудех дали счупеният нос ще го направи по-красив, или по-грозен.

Още откакто бяхме работили по случая на Плъм Айлънд, с него изпитвахме непосредствена и силна неприязън един към друг, отчасти заради неговата арогантност, но главно защото сваляше една детективка, което аз намирах за неуместно и непрофесионално, да не споменавам, че пречеше на личния ми интерес към въпросната дама. По-късно пък бяха отношенията му с Кейт, което можех да му простя, защото беше мъртъв. Сега като че ли изчезваше единствената причина да го търпя.

Освен че имахме еднакъв вкус за жени, ние бяхме на различни позиции за всичко останало.

Той ме измери с поглед от глава до пети и попита:

— Да не прекъсвам отпуската ти?

Не отговорих. Продължих да го зяпам и мислено изброявах всички причини да не го харесвам. Защо го мразех ли? Например заради вечно нахакания му глас. И задето като че ли постоянно се подсмихваше.

Наш си погледна часовника.

— Срещата ни не беше ли в осем часа при протока?

— Престани с глупостите.

— Басирах се с един човек, че ще дойдеш. Само идиот може да отиде невъоръжен в пущинаците на нощна среща с непознат.

— Само идиот може да се срещне с мен сам. Надявам се, че имаш подкрепление.

— Как беше в Йемен? — без да ми отговори, попита той.

И аз не отговорих.

— Чух, че Кейт добре си прекарва в Танзания — отбеляза Наш. Пак не отговорих. Струваше ми се, че съм достатъчно близо, за да го фрасна, преди да извади пистолета си, и той сигурно прочете мислите ми, защото отстъпи две крачки и се огледа.

— Красива нощ. Страхотно е да си жив. — Тед се засмя.

— Гледай да не свикнеш много.

Той ме погледна.

— Изобщо ли не си изненадан, че съм жив?

— Повече съм ядосан, отколкото изненадан.

Наш се усмихна.

— Тъкмо затова викат на агентите „призраци“.

— Откога чакаш да произнесеш тая реплика?

Той като че ли се поразстрои, че не оценявам заучените му реплики, обаче продължи със сценария.

— Така и не успях да те поздравя за сватбата.

— Ти беше умрял. Забрави ли?

— Щеше ли да ме поканиш?

— Щях, ако знаех къде си погребан.

Тед се нацупи, обърна се и се спусна към океана, като ми даде знак да го последвам.

— Ела, искам да се поразходя по брега.

Опитах се да скъся разстоянието помежду ни, обаче той извика през рамо:

— Не се приближавай на повече от десет крачки.

Задник. Тръгнах след него по плажа. Вървяхме на запад, към протока. Той си събу мокасините и нагази във водата.

— Това нещо е мокро — отбеляза Наш.

Което на жаргона на ЦРУ означава, че някой е бил очистен.

— Уф, моля ти се, недей да остроумничиш.

— Никога не си ценил остроумията ми. За разлика от Кейт.

— Майната ти.

— Може ли да водим интелигентен разговор, без да ме пращаш на майната ми?

— Майната ти, извинявай.

— Дразниш ме.

— Ти ме дразниш. Не виждаш ли колко съм ядосан, че изобщо си жив?

— И аз изпитвам същото към теб.

Вървяхме по брега на десет крачки един от друг и аз се отклоних наляво, за да скъся разстоянието. Той забеляза.

— Приближаваш се.

— Не те чувам от прибоя.

— Още една стъпка, Кори, и ще видиш какъв е пистолетът ми.

— И без това рано или късно ще го видя.

Той спря и се обърна към мен, с гръб към океана.

— Хайде да изясним нещата. Аз съм въоръжен, ти не си. Дошъл си тук, за да получиш отговори на някои въпроси. Аз ще ти ги дам.

Какво ще се случи после отчасти зависи от теб. Дотогава аз командвам парада.

Започвах да губя самообладание.

— Ти не командваш парада, Теди. Нямаше да го командваш, даже да имаше узи, по дяволите. Ти си арогантен, надменен, егоистичен, нарцистичен…

— Погледни водата, Кори. Какво виждаш?

— До края на нощта ще те видя да плуваш по очи.

— Това няма да се случи. Поне не с мен.

Стояхме на плажа на пет крачки един от друг. Прибоят се усилваше и вълните с мощен плисък се разбиваха в пясъка.

— Мислиш си, че съм спал с Кейт — надвика рева им той. — Само че не смееш да ме попиташ, защото не искаш да чуеш отговора.

Дълбоко си поех дъх, но не отговорих. Всъщност ми се искаше да му разбия ухилената уста, обаче се овладях.