Полет 800

Усмихнах се на нашата политически некоректна шега и предложих:

— Защо не му кажете, че в квартала има обир? Че се е задействала нечия алармена система.

— Добре…

Той набра номера.

— Включете колоните да чувам разговора.

Робъртс натисна бутона и от колоните се разнесе звън. На четвъртото иззвъняване отговори мъжки глас. — Ало?

— Господин Уинслоу? — попита сержантът.

— Да?

— Господин Уинслоу, обажда се сержант Робъртс от бруквилската полиция. Извинявайте, че ви безпокоя по това време, но имаме съобщение за обир и алармата на един ваш съсед се задейства. Дали сте видели или чули нещо?

Марк Уинслоу се прокашля.

— Не… прибрахме се… преди около два часа…

— Добре. Не се тревожете. Ще пратим кола в квартала. Погрижете се вратите и прозорците да са заключени и алармата ви да е включена. И ни се обадете, ако видите или чуете нещо.

— Добре… да, непременно…

Стори ми се, че гласът на господин Уинслоу звучи като на господин Роузънтал в един през нощта. Дадох знак на сержант Робъртс да ми даде слушалката.

— Хм… — заекна той.

— Окръжната полиция — подсказах му аз.

— Един полицай от окръжното управление иска да разговаря с вас.

— Извинявайте, че ви безпокоя, но разследваме няколко обира в къщи от вашия район. — Трябваше да премина на въпроса, преди той да се е разсънил и всичко това да му се е сторило малко шантаво. — Ще си бъдете ли вкъщи утре сутрин, ако се отбия?

— Хм… не… на голф съм…

— В колко започвате?

— В осем. — И прибави: — Закуската е в седем. В клуба.

— Ясно. Жена ви ще си бъде ли вкъщи?

— Тя ходи на черква в десет.

— А децата?

— На училище са. Има ли причина за безпокойство?

— Не, просто трябва да огледам квартала и дворовете на светло, затова, моля ви, предупредете жена си да не се плаши, ако намина. Ето ви сержант Робъртс.

— Прощавайте, че ви се обадих толкова късно, но исках да се уверя, че всичко при вас е наред — каза той.

— Няма нужда да се извинявате. Благодаря, че се обадихте. Сержант Робъртс прекъсна връзката и ми съобщи, в случай че не бях обърнал внимание:

— Е, утре той е на голф.

— Да. Обадете му се в шест и половина сутринта и му кажете, че сте заловили крадеца и окръжната полиция ще търси следи по светло.

Сержантът си записа, после попита:

— Ще отидете ли да разговаряте с нея?

— Да.

— Ще я арестувате ли?

— Не. Само ще я разпитам като свидетелка.

— Струва ми се, че не е само това.

Наведох се към него.

— Ще споделя нещо с вас, но не бива да напуска тая стая.

Робъртс кимна и зачака да продължа.

— Възможно е Джил Уинслоу да се намира в опасност заради онова, което е видяла.

— Наистина ли?

— Наистина. Тая нощ ще наблюдавам къщата им. Кажете на патрулките да не се безпокоят за сив форд „Таурус“, паркиран на Куейл Холоу Лейн. С вас ще поддържаме връзка през нощта, в случай че имам нужда от подкрепление. Имате ли свободна радиостанция?

— Да.

Искаше ми се да го попитам дали не му се намира и свободен пистолет, обаче това щеше да е прекалено за неговото гостоприемство.

— В колко часа свършва смяната ви?

— В осем. От полунощ до осем.

— Добре. Ще ви се обадя преди осем, ако господин Уинслоу не излезе за закуска в клуба. Тогава ще се наложи някак си да го изкарате от къщата. Става ли?

— Става… Изправих се.

— Как да стигна до Куейл Холоу Лейн номер дванайсет?

Сержант Робъртс извади от бюрото си карта на Олд Бруквил и с маркер начерта пътя. После ми даде радиостанция.

— Честотата е настроена. Аз съм Център, а вие ще сте Кола нула. — Той се усмихна.

— Ясно. Ако ви се обадят или дойдат други федерални агенти, съобщете ми по радиостанцията.

— Непременно.

Стиснахме си ръцете.

— Ще се погрижа да получите съответната благодарност за съдействието.

Излязох от малкото олдбруквилско полицейско управление. Господи, адски ме бива да баламосвам хората. Сигурно можех даже да накарам сержант Робъртс да арестува Тед Наш, ако се появеше наоколо.

Нощта бе хладна и ясна, виждаха се звездите и нямаше никакви черни хеликоптери. По шосе 25А сегиз-тогиз профучаваха коли, но иначе беше съвсем тихо, ако не се брояха крякащите дървесни жаби.

Качих се на колата, потеглих обратно към Сидър Суомп Роуд и се насочих на север според упътванията на сержант Робъртс.

Ако допуснех, че Тед Наш още не е разговарял с господин Роузънтал и не знае, че съм се добрал до името на Джил Уинслоу, и че това е истинската Джил Уинслоу, някъде след осем сутринта, когато господин Уинслоу започнеше играта си на голф, щях да получа отговорите на въпросите, за чието съществуване изобщо не подозирах, преди Кейт да прояви любезността да ги сподели с мен. Оттогава бях възнаграден с екскурзията до Йемен, възкръсването на Тед Наш и Евангелието от Тед. Супер, нали?

Когато в понеделник посрещнех Кейт на летището — ако не ме пратеха обратно в Йемен, в затвора или на оня свят — можех да й кажа: „Добре дошла. Имам една добра и една лоша новина за теб. Добрата е, че открих жената от плажа. Лошата е, че Тед Наш е жив и иска да ме убие“.

44