Полет 800

Двамата с Кейт стояхме в безмълвния хангар и прощалните думи на господин Сайбън продължаваха да отекват в ума ми. Искам да кажа, тоя тип почти ме беше убедил, после на тръгване се изплю на всичко и сега пак бях в изходна позиция.

Кейт тръгна към самолета.

— Хайде да го разгледаме отвътре.

Възстановеният боинг беше подпрян върху дървени магарета и на няколко места имаше стъпала, които водеха към отворените му врати. Качих се в задната част на корпуса.

— Вътрешността беше възстановена като следствен инструмент за сравнение с повредите на корпуса — осведоми ме Кейт.

Отправих поглед към предната част, където трябваше да се намира пилотската кабина, обаче тя се намираше в друг край на хангара и през огромния отвор се виждаше отсрещната стена.

Помислих си, че в момента на откъсването на носа пътниците са видели небето, последвано от виещ вятър, който сигурно беше разпердушинил всичко в самолета.

А в пилотската кабина капитанът, щурманът и бордовият инженер бяха продължили да седят на пултовете на самолет, който вече не е бил свързан с кабината им. Какво си бяха мислили? Какво бяха направили? Сърцето ми се разтуптя.

Намирах се в някакво кошмарно подобие на вътрешност на боинг 747 — напукани тавани и лампи, провиснали багажни отделения, зеещи илюминатори, сглобени от отделни парчета вътрешни стени, разбити тоалетни и кухненски боксове, разкъсани и обгорени разделителни завеси, редове от наклонени и раздрани седалки, закърпени килими по пода. Всичко се крепеше благодарение на дъсчените скелета и телените мрежи. Във въздуха все още миришеше на нещо противно.

— Докато вадеха останките от океана, хората от „Боинг“ и Националната служба за безопасност на транспорта ръководеха възстановяването на самолета — тихо каза Кейт. — Сред доброволците, които пожелаха да вършат самата работа, имаше пилоти, стюарди и механици — хора от авиоиндустрията, които отблизо познават вътрешността на боинг седемстотин четирийсет и седем. Всяко нещо от самолета си има фабричен номер и колкото и трудно да беше, не беше невъзможно.

— Изисквало е много търпение — отбелязах.

— Много всеотдайност и любов. Четирийсетина от пътниците са били служители на ТУЕ.

Кимнах.

— От схемата на местата имахме добра представа къде е седял всеки пътник — продължи тя. — На тази основа патолозите създадоха компютърна база данни с дигитализирани снимки и сравниха получените от всеки пътник травми с повредите на седалките им, за да определят дали се дължат на бомба или ракета.

— Удивително.

— Наистина. Никой не може да обвини нито една от групите, участвали в проекта. Те надхвърлиха всичко известно дотогава и написаха нов учебник за разследване на самолетни катастрофи. Единственото хубаво нещо, което излезе от тази трагедия. Никой не откри димящ пистолет, но доказаха много факти, най-важният от които беше отсъствието на следи от експлозив на борда.

— Струва ми се, че са открили химически следи от експлозивно вещество. Спомням си, че това вдигна голям шум.

— Имаше няколко фалшиви следи като лепилото, използвано в седалките и килимите — химическият му състав беше близък до състава на пластичния експлозив. Освен това откриха някои неща в самолета, но се оказа, че месец преди катастрофата в Сейнт Луис са го използвали за дресировка на кучета за надушване на бомби.

— Сигурни ли сме в това?

— Да. ФБР разпита дресьора и той заяви, че е възможно да са останали следи от СЕМТЕКС.

Тръгнахме по дясната пътека между обгорените и раздрани седалки. По някои от тях имаше петна, за които не попитах. Тук-там бяха оставени карамфили и рози.

— Някои от хората, които видя на панихидата — поясни Кейт, — сутринта са идвали тук, на последното място, където са седели близките им… Веднъж дойдох и аз… Хората коленичеха до седалките и говореха на…

Поставих ръка на рамото й и известно време двамата помълчахме, после продължихме по пътеката.

Спряхме в средата на пътеката точно над главния резервоар между двете крила. Корпусът около тая централна част под резервоара беше пострадал най-много, обаче всички седалки бяха възстановени, както и по-голямата част от килима.

— Ако оттук беше минала ракета с или без експлозивна бойна глава, би трябвало да има някакви следи, но няма — каза Кейт. — Нито тук, нито по външната страна на корпуса, нито в главния резервоар, нито в климатиците под него.

Погледнах пода, после седалките, тавана и багажните отделения.

— Въпреки това има много липсващи части.

— Има… но е логично ракетата на капитан Спрък да остави някакви следи от влизането и излизането си през всичко това. — Кейт безмълвно обходи с поглед разкривените останки от вътрешността на самолета. — Но все пак е възможно да е минала оттук и всички свидетелства от преминаването й да са унищожени при експлозията и падането от четири хиляди метра височина. — Тя се обърна към мен.

Замислих се за момент.

— Тъкмо затова сме тук.