Полет 800

Следователят ме изгледа.

— Деветдесетина процента.

— Възможно ли е, господин Сайбън, входният или изходният отвор да се намира в десетте процента, които не сте възстановили?

— Каква е вероятността за това?

— Десет процента.

— Реално и статистически вероятността два отделни отвора, входен и изходен, разположени един срещу друг, да не присъстват в деветдесетпроцентово възстановения резервоар е много по-малка от десет процента.

— Добре, един процент. Това все пак оставя открита възможност.

— Не и за мен. Добре, търсихме входни и изходни отвори и по корпуса… — той кимна към сглобения самолет — и не установихме специфични дупки с разцъфване навътре или навън.

— Най-важните части на тоя самолет явно липсват — отбелязах. — Частта, където е била експлозията.

— Не липсват всички. Вътрешността на корпуса, която по-късно може да разгледате, ако искате, е възстановена. Подът, килимите, седалките, таванът, тоалетните, кухненските боксове и всичко останало. Не можете да ме убедите, че кинетичната ракета ще премине през централната част на самолета и няма да остави входни или изходни следи.

Господин Сайбън сигурно беше прав, естествено. Та значи тук имахме класически случай на безупречен очевидец — капитан Спрък — и безупречни криминалистични доказателства, представени от господин Сайбън. Свидетелствата бяха абсолютно противоречиви и честно казано, аз клонях към Сидни Сайбън.

Погледнах Кейт. Стори ми се замислена или може би също разкъсвана от противоречия. Явно стотици пъти бе обсъждала тия въпроси и кой знае защо, лично клонеше към теорията за кинетичната ракета.

Опитах се да си спомня информацията на Спрък за криминалистичните свидетелства.

— Ами климатиците до главния резервоар? — попитах.

— Какво по-точно?

— Къде са?

Той посочи вдясно от главния резервоар.

— Там. Възстановени са.

— И?

— Няма следи от експлозив, нито пробив от кинетична ракета. Искате ли да ги разгледате?

— Каква част от тях липсва?

— Пак толкова, десетина процента.

— Е, липсващите части може да съдържат важни следи, господин Сайбън. И ако си падах по теорията за заговорите, може би щях да кажа, че нещо всъщност е било открито и потулено.

— Всички останки от самолета, които бяха открити от водолази от флота и ФБР, местни риболовни кораби и драги, са подробно каталогизирани, фотографирани и доставени тук за проучване — сприхаво възрази той. — В това участваха стотици хора и никой освен идиотите, дето само измислят всевъзможни заговори, не е намеквал, че нещо е потулено. Предметите, които са пратени за лабораторен анализ, се водят на отчет. — Следователят ме погледна и прибави: — Единствените липсващи останки все още са на дъното на океана. Операцията беше удивително успешна, като се има предвид, че дълбочината достигаше трийсет и пет метра. Липсващите части не крият никакви изненади.

— И все пак, ако това беше разследване на убийство, патоанатомът нямаше да направи извода, че се е случила злополука, и да изключи извършването на престъпление — възразих аз.

— Нима?

— Да, точно така.

— Какво повече ви е нужно?

— Да знам защо смятате, че е било злополука, а не престъпление. Отсъствието на доказателства за извършване на престъпление не доказва, че е било злополука. Имате ли доказателство за това?

— Няма друго доказателство, освен факта, че взривът е избухнал там, където е най-вероятно — в пълния с пари главен резервоар. Ако искате аналогии, представете си горяща къща. Умишлен палеж или злополука? Умишленият палеж се случва рядко, злополуки се случват постоянно. Пожарният инспектор бързо заключава, че пожарът е започнал в мазето. Той направо отива в сервизното помещение, където започват повечето пожари — пещ, климатична инсталация, елтабло или запалими материали. Не търси коктейл Молотов, хвърлен през прозореца. Следствието му се съсредоточава върху най-вероятната причина въз основа на обстоятелствата, дългогодишния му опит и голямата вероятност злополуката да се случи там, където обикновено се случва.

Погледна ме така, като че ли можех да искам друга аналогия, обаче аз не исках, защото си имах своя.

— Спокойният квартал се промени, господин Сайбън. Кварталът вече е опасен и хвърлените през прозореца коктейли Молотов не са изключение.

— Като криминалист, вие търсите и очаквате да откриете престъпление — отвърна Сайбън. — Като инженер, специалист по безопасността, аз търся и очаквам да открия — и винаги съм откривал, — че причините за самолетните катастрофи са проблеми с техниката или пилотски грешки. Наясно съм с възможността за престъпление. В следствието обаче участваха стотици криминални следователи и нито един от тях не откри нито едно конкретно криминалистично или дори косвено доказателство за каквото и да било престъпление — нито за вражеска, нито за заблудена наша ракета, нито за бомба на борда. Тогава защо хората още вярват, че не е злополука? И кой би могъл да прикрива нещо по-страшно? И защо? Ето какво не разбирам.