Полет 800

— Половин година тук миришеше на реактивно гориво, водорасли, умряла риба и… Както и да е.

Бях сигурен, че все още усеща вонята.

Мълчаливо постояхме пред белия, почти призрачен самолет. Взирах се в пустите илюминатори и си мислех за двеста и трийсетимата пътници за Париж. Опитах се да си представя последните няколко секунди преди експлозията, момента на експлозията и последните няколко секунди след експлозията, докато боингът се е разпадал във въздуха. Дали след първото огнено кълбо бяха останали живи хора?

— Понякога ми се струва, че никога няма да узнаем какво се е случило — въздъхна Кейт. — Друг път си мисля, че нещо ще изникне само.

Не отговорих.

— Виждаш ли липсващите части от средата на корпуса? — попита тя. — ФБР, Националната служба за безопасност на транспорта, „Боинг“, ТУЕ и външни експерти се опитваха да открият входен и изходен отвор или свидетелства за друга експлозия, освен горивно-въздушна. Но не успяха. Затова стигнаха до извода, че не е било ракетен удар. Ти можеш ли да направиш такъв извод?

— Не. Липсват прекалено много части. Освен това господинът, с когото приказвах, е направил свое проучване, както, сигурен съм, знаеш, и като изхожда от абсолютното си убеждение, че е видял ракета, е стигнал до заключението, че ракетата не е имала експлозивна бойна глава.

— Не е имало никаква ракета — обади се един глас зад нас. Обърнах се и видях, че от мрака се приближава мъж. Носеше костюм и вратовръзка и крачеше решително към нас.

— Не е имало никаква ракета — повтори той.

Погледнах Кейт и казах:

— Май ни пипнаха.

9

Е, оказа се, че не сме заловени на местопрестъплението от федералната полиция на мисълта.

Господинът се казваше Сидни Р. Сайбън, следовател от Националната служба за безопасност на транспорта, и не приличаше на човек, дето ще ти прочете правата и ще ти закопчае белезниците, ако изобщо носеше белезници.

Всъщност отблизо не беше толкова млад, за какъвто го бях помислил по наперената му походка. Имаше интелигентен вид, носеше хубави дрехи и изглеждаше може би малко арогантен или поне самоуверен. Мой тип.

Кейт ме осведоми, че със Сид се били запознали по време на следствието.

— Може би сте били наблизо и просто сте минали през хангара, а? — попитах го.

Той въпросително погледна Кейт и тя му обясни:

— Ти подрани и нямах възможност да кажа на Джон, че ще дойдеш.

— Нито пък защо — прибавих.

— Исках да чуеш официалната версия от един от авторите на окончателния доклад — отвърна Кейт.

— Искате ли да чуете какво всъщност се е случило? — попита ме Сидни. — Или сте готов да вярвате на теории за заговори?

— Въпросът е подвеждащ.

— Не е.

— От кой отбор е тоя човек? — попитах Кейт.

— Няма отбори, Джон — напрегнато отвърна тя. „Какви ги приказваш, скъпи“ — подсказваше интонацията й. — Има само искрени разлики в мненията. Сид се съгласи да поговори с теб за твоите безпокойства и съмнения.

Повечето ми безпокойства и съмнения около тоя случай съвсем наскоро бяха породени в ума ми от самата госпожа Мейфилд, която явно беше казала на господин Сайбън, че имам нужда да си прочистя мозъка от подозрения и теории за заговори. За съжаление бе забравила да осведоми мен. Обаче реших да играя по нейната свирка.

— Хм, знаете ли, винаги съм си мислил, че в официалната версия нещо не е наред — казах на Сидни. — Нали разбирате, има седем основни теории за причината за експлозията — ракета, метанов мехур, плазмен лъч на смъртта… и… така нататък. Виж, Кейт твърдо вярва в официалната версия и аз…

— Нека ви разкажа нещата по-подробно, господин Кори.

— Добре.

Той посочи нещо в отсрещния ъгъл. Погледнах и видях на пода грамаден жълтеникавозелен предмет.

— Това е главен резервоар на боинг седемстотин четирийсет и седем — информира ме господин Сайбън. — Не резервоарът на този самолет, който закарахме в лабораторията, а друг — взехме го, за да завършим възстановката.

Вторачих се в резервоара. Бях си представял нещо, голямо колкото резервоар на камион, но това нещо имаше размерите на гараж.

— Парчетата от истинския резервоар бяха закарани в лаборатория, където грижливо бяха проучени — продължи господин Сайбън, като ме наблюдаваше втренчено. — Първо, не са открити абсолютно никакви химически следи от друга експлозия, освен горивно-въздушна.

— Не са открити абсолютно никакви химически следи от друга експлозия освен горивно-въздушна — повторих послушно.

— Точно така. Второ, по металната повърхност на резервоара не е имало никакви следи от високоскоростна експлозия — огъване или вдлъбнатини по метала. Следите ли мисълта ми?

— Не е имало следи от…

— Трето, по резервоара не е имало следи от пробив — входен или изходен отвор, който ние наричаме „разцъфване“, от кинетична ракета. — Той ме погледна. — Разбирам, че според вас става въпрос за кинетична ракета.

Преди да разговарям с капитан Спрък изобщо не бях чувал за кинетична ракета, обаче Кейт беше написала тазвечерния сценарий, преди да установя, че играя в представлението.

— Къде е сега истинският резервоар? — попитах господин Сайбън.

— В един склад на лабораторията във Вирджиния.

— Каква част от него е възстановена?