Полет 800

Живеем на източна Седемдесет и втора улица в Манхатън, в същия апартамент, в който бях живял с първата си съпруга Робин. Също като нея, Кейт е правистка и това би могло да накара някой друг мъж и неговия психиатър да анализират тая работа с любовта и омразата, които изпитвам към правистките и закона изобщо с всичките му сложни прояви. Аз му викам съвпадение. Моите приятели твърдят, че съм обичал да еба адвокати. Както и да е.

— Благодаря, че идваш с мен — каза Кейт. — Няма да е много приятно.

— Няма проблем. — Пътувахме към плажа в тоя топъл слънчев юлски ден, обаче нямаше да се печем, нито да плуваме. Всъщност отивахме на панихида за жертвите от полет 800. Тя се отслужва всяка година на 17 юли, годишнината от катастрофата, и това беше петият път. Никога не бях ходил на тая панихида и нямах основания за това. Обаче, както казах, Кейт беше участвала в разследването и според нея затова присъстваше всяка година. Хрумна ми, че в следствието са участвали над петстотин служители на закона, и бях убеден, че те не присъстват на всяка панихида, ако изобщо бяха ходили на някоя. Но добрите съпрузи слушат жените си. Сериозно.

— В какво се изразяваше участието ти в онова следствие? — попитах я.

— Главно разпитвах очевидци.

— Колко?

— Не помня. Много.

— Колко души са видели катастрофата?

— Над шестстотин.

— Без майтап? Според теб каква е истинската причина?

— Нямам право да обсъждам следствието.

— Защо? То официално е приключено и официалната причина е механична повреда, в резултат на която резервоарът е избухнал. Е?

Тя не отговори, затова й напомних:

— Имам право на достъп до свръхсекретна информация.

— Сведения получават само лицата, които се нуждаят от тях. Защо питаш?

— Любопитен съм.

Кейт погледна през предното стъкло.

— Трябва да отбиеш на шейсет и осми изход. Отбих и се насочих на юг по Уилям Флойд Паркуей.

— Уилям Флойд е рок звезда, нали?

— Той е един от подписалите Декларацията за независимостта.

— Сигурна ли си?

— Бъркаш се с Пинк Флойд — отбеляза тя.

— Да бе. Имаш страхотна памет.

— Тогава защо не си спомням причината да се омъжа за теб?

— Забавен съм. И секси. И умен. Секси съм, защото съм умен. Ти го каза.

— Не си спомням да съм го казвала.

— И ме обичаш.

— Обичам те. Много. — И прибави: — Само че си голяма досада.

— И с теб не е лесно да се живее, скъпа.

Кейт се усмихна.

Госпожа Мейфилд беше четиринайсет години по-млада от мен и малката разлика в поколенията понякога ми се струваше интересна, обаче друг път — не толкова.

Тук трябва да спомена, че Кейт Мейфилд е доста хубава, въпреки че първо ме привлече интелигентността й естествено. После забелязах русата й коса, тъмносините й очи и гладката й кожа. И невероятното й тяло. Тя редовно се поти в местната фитнес зала и ходи на курсове по йога, степ и кикбокс, които понякога упражнява вкъщи, като насочи ритниците си към моите слабини, без контакт, обаче човек никога не знае. Изглежда побъркана на тема физическа форма, докато аз постоянно вися на стрелбището и се упражнявам с деветмилиметровия си глок. Мога да напиша дълъг списък с нещата, по които се различаваме — музика, храна, пиене, отношение към службата, поза върху тоалетната чиния и прочее — обаче, кой знае защо, се обичаме.

Върнах се на предишната тема.

— Колкото повече ми разкажеш за полет осемстотин, толкова повече вътрешен мир ще намериш.

— Казах ти всичко, което знам. Смени темата, ако обичаш.

— Не мога да свидетелствам срещу теб. Нали съм ти съпруг. Такъв е законът.

— Не е вярно. По-късно ще поговорим. Колата може да се подслушва.

— Точно тая кола не се подслушва.

— Може да носиш жица — заяви Кейт. — По-късно ще трябва да те накарам да се съблечеш гол, за да се уверя.

— Добре.

Засмяхме се. Ха-ха. Край на дискусията.

Не проявявах нито личен, нито служебен интерес към случая с полет 800, освен че като всеки нормален човек бях проследил тази ужасна трагедия по новините. Още отначало имаше проблеми и несъответствия и тъкмо затова пет години по-късно темата продължаваше да е гореща.

Всъщност преди два дни Кейт беше превключила няколко информационни канала, за да проследи репортажите за група, наречена ОНРП — Организация за независимо разследване на полет 800, — която тъкмо бе публикувала някои свои нови открития, противоречащи на официалното заключение на властите.

Тази организация се състоеше главно от почтени хора, участвали в следствието от страна на различни граждански институции, както и от приятели и роднини на загиналите пътници и членове на екипажа. И естествено от обичайните маниаци на тема заговори.

ОНРП яко притискаше властите, което адски ми допадаше.

Освен това много ги биваше да установяват контакт с медиите и по случай тая пета годишнина от катастрофата бяха записали разговори с осем очевидци, някои от които гледах по телевизията преди две вечери, докато жена ми сърфираше из каналите. Свидетелите категорично твърдяха, че самолетът на ТУЕ е бил свален с ракета. Властите не коментираха нищо, само напомняха, че случаят е приключен. Механична повреда. Точка.