Полет 800

Продължих на юг към Атлантическия океан. Минаваше седем вечерта, а според Кейт панихидата започваше в седем и половина и свършваше в осем трийсет и една, часът на катастрофата.

— Познаваш ли някои от жертвите? — попитах я.

— Не. — И след малко прибави: — Запознах се с някои от роднините.

— Ясно. — Доколкото мога да кажа след една година семеен живот, Кейт Мейфилд не смесва служебните си задължения и личните си чувства. Затова не бях съвсем наясно защо си е взела половин ден от годишната отпуска, за да присъства на панихида за хора, които не познава.

Кейт схвана насоката на въпросите и мълчанието ми.

— Понякога изпитвам потребност да се почувствам човек. Тази професия… понякога е успокоително да установиш, че нещо, което си смятала за злодеяние, всъщност е просто трагична злополука.

— Ясно.

Тук няма да кажа, че любопитството все повече ме гризеше, обаче след като през по-голямата част от живота си съм си изкарвал прехраната с надушване на разни неща, мислено си отбелязах да се обадя на един човек — Дик Карнс.

С Дик бяхме колеги в отдел „Убийства“ на нюйоркската полиция дълги години преди да се пенсионира и да се прехвърли в Контратерористичната спецчаст като нещатен агент, какъвто съм аз. Също като Кейт, Дик участва в разследването на полет 800 и разпитва очевидци.

ФБР създаде тая смесена спецчаст през 1980 година в отговор на атентатите на пуерториканската групировка ФАЛН1 в Ню Йорк. Светът се промени и сега сигурно деветдесет процента от КТС се занимават с тероризма в Близкия изток и Средна Азия. Тъкмо там се развива действието, там сме и ние с Кейт. Ако доживеех дотогава, очакваше ме страхотна втора кариера.

Ето как работи тая смесена спецчаст. ФБР използва човешките ресурси на НЙПУ и привлича пенсионирани или действащи ченгета за голяма част от подготовката, наблюдението и рутинните задачи, докато техните високоплатени и високообразовани агенти са свободни да вършат по-тънките неща.

Комбинацията от тия две съвсем различни култури отначало не действаше, обаче с годините се установиха нещо като работни взаимоотношения. Искам да кажа, вижте ни нас с Кейт, ние се влюбихме и оженихме. Направо сме рекламната двойка на КТС.

Въпросът е, че когато феберейците оставят ченгетата да вършат черната работа, ченгетата получават достъп до купища информация, по-рано известна само на ФБР. Та затова и Дик Карнс, моят брат в синя униформа, с удоволствие щеше да сподели с мен повече сведения, отколкото феберейската ми жена.

А защо ми е тая информация, ще попита някой. Естествено не си мислех, че ще разгадая тайната на полет 800. Петстотин души бяха участвали в следствието години наред, случаят беше отпреди пет години, бяха го приключили и официалното заключение наистина изглеждаше най-логично: оголена или скъсана електрическа жица в горивния индикатор, намиращ се в главния резервоар, дала искра и възпламенила изпаренията, резервоарът експлодирал и унищожил самолета. Всички криминалистични свидетелства навеждаха на това заключение.

Почти всички.

Обаче после идваше оная стрелнала се нагоре светлина, която бяха видели адски много хора.

Минахме по късия мост, свързващ Лонг Айлънд с Файър Айлънд, дълъг остров, който привличаше интересни летни туристи.

Пътят навлизаше в окръжния парк „Смит Пойнт“, район с нискорасли борове и дъбове, обрасли с треволяк пясъчни дюни и може би малко диви зверове, което не ми допада. Аз съм си градско момче.

Стигнахме до мястото, където мостът пресичаше крайбрежен път, успореден на океана. На пясъка имаше голяма палатка, чиито странични стени бяха отворени за морския бриз. В и около палатката се бяха събрали неколкостотин души.

Завих към малкия паркинг, задръстен докрай със служебни наглед коли, продължих по тесен пясъчен път и паркирах, като смачках някакво смехотворно нискорасло борче.

— Прегази дървото — посочи Кейт.

— Какво дърво? — Поставих пропуска с надпис „По служба — полиция“ на предното стъкло, слязох и двамата тръгнахме обратно към паркинга. Колите или бяха с шофьори, или имаха различни пропуски на предните стъкла.

Продължихме към палатката, която се очертаваше на фона на океана.

С Кейт носехме тъмнозелени дрехи и според нея аз носех хубави обувки.

— Може да се натъкнем на други агенти, които са участвали в следствието — осведоми ме тя, докато се приближавахме към палатката.

Престъпниците може и да се връщат на местопрестъплението, обаче знам със сигурност, че ченгетата често ходят на места, свързани с неуспешните си разследвания. Понякога маниакално. Но това не беше престъпление, както трябваше да си напомня, а трагична злополука.

Слънцето се спускаше ниско на югозападния хоризонт, небето бе ясно, от океана повяваше прохладен ветрец. Понякога природата си я бива.

Стигнахме до палатката, където се бяха събрали тристатина души. В професионалния си живот съм бил на прекалено много панихиди и погребения и не проявявам желание да ходя, когато не е задължително. Обаче сега бях там.