Полукрал. Първа част от трилогията "Разбито море"

– Така, значи? – Майка му продължаваше да се взира изпитателно в Сюмаел, която в този момент старателно изучаваше пода. – В такъв случай е и мое семейство.

В интерес на истината Ярви не беше сигурен нито каква му е на него Сюмаел, нито той на нея, но не гореше от нетърпение да се впуска в разискване по въпроса пред майка си.

– Нещата са се променили тук – каза и кимна към прозореца, откъдето призивите на проповедника от храма на Единствен бог долитаха приглушени.

– Нещата тук лежат в руини. – Майка му извърна отново поглед към него и Ярви видя в него гняв, какъвто не беше виждал преди. – Тъкмо бях свалила черните дрехи след смъртта ти и пристигна орел от баба Вексен. Покана за сватбата на върховния крал в Скекенхаус.

– Отиде ли?

– Хм – изсумтя тя. – Не бях, не съм и никога няма да бъда склонна да присъствам на тази сватба.

– Защо?

– Защото баба Вексен отправи поканата до мен не като гост, а като булка, Ярви.

– Ооо – Ярви се облещи от изненада.

– Точно така. Ооо. Мислят си, че могат да ме оковат за веригата с ключа на онази съсухрена древна останка, за да им преда злато от слама. А междувременно онази змия, чичо ти, и онзи червей, дъщеря му, се изпречват на пътя ми при всяка крачка, зарекли са се да унищожат всичко, което съм изградила тук.

– Изриун? – промърмори пресипнало Ярви.

Тъкмо щеше да добави „годеницата ми“, но един бегъл поглед към Сюмаел му подсказа, че е по-добре да спре дотук.

– Знам името й – изръмжа майка му. – Предпочитам да не го изричам. Разрушиха съюзи, градени от мен с години, за миг обърнаха спечелени с труд и мъка приятели във врагове, заприщят стоките на чуждоземни търгов­ци и ги прокуждат от пазара. Ако целта им е да съсипят Гетланд, справят се великолепно. Дадоха монетния ми двор за храм на фалшивия бог на върховния крал, видя ли това?

– Досетих се...

– Един бог над всички останали, точно както един крал е над всички останали. – Тя избухна в дрезгав горчив смях, който накара Ярви да подскочи. – Боря се с тях, но губя позиции. Те не познават като мен бойното поле, но имат Черния трон. У тях е ключът от хазната. Боря се с тях всеки ден, с всяко оръжие и стратегия...

– Освен меч – изръмжа Нищо, без да вдига очи от пода.

Майката на Ярви извърна към него остър поглед:

– Това ще е следващата ми крачка. Но Одем не рискува със сигурността си и има всичките воини на Гетланд зад гърба си. А аз имам не повече от две дузини мъже на служба в домакинството ми. Разбира се, Хюрик...

– Не – прекъсна я Ярви. – Хюрик е човек на Одем. Опита се да ме убие.

– Хюрик е мой избран щит – ококори невярващо очи тя. – Никога не би ме предал...

– Мен предаде с лекота. – Ярви си спомни как кръвта на Киймдал пръсна в лицето му. – Повярвай ми. Беше момент, който няма да забравя лесно.

Тя оголи зъби и постави треперещ от ярост юмрук на масата:

– Ще се погрижа да бъде удавен в тресавището. Но за да победя Одем, имам нужда от армия.

Ярви прокара език по устните си:

– Аз имам такава на път за насам.

– Нима загубих син, а си върнах магьосник? Откъде?

– Ванстерланд – отвърна Нищо.

Майка му посрещна вестта с каменно изражение на лицето.

– Разбирам – каза след известно мълчание и извърна леден поглед към сестра Ауд, която се усмихна половинчато, покашля се и сведе поглед към пода. Малцина бяха онези, които можеха да си позволят да гледат другаде в присъствието на майката на Ярви. – Сключил си съюз с Гром-гил-Горм? Човекът, който уби баща ти и те продаде в робство?

– Не той уби баща ми. Убеден съм в това. – Не напълно, помисли си Ярви, но да кажем три четвърти. – Одем уби съпруга ти и сина ти, собствените си брат и племенник. А и в момента трябва да сграбчим за съюзник, когото ветровете изберат да довеят на пътя ни.

– Каква е цената на Горм?

Ярви прокара език из пресъхналата си уста. Трябваше да се досети, че Златната кралица няма да пропусне тази подробност от сделката.

– Да коленича пред него като негов васал.

От ъгъла на стаята Нищо изръмжа сърдито.

Очите на майка му трепнаха:

– Кралят им коленичи пред най-върлия им враг? Какво ще си кажат хората ни за тази сделка с дявола?

– Стига Одем да свърши на бунището, да мислят каквото си искат. По-добре крал на колене, отколкото просяк с високо вдигната глава. Пък и после винаги мога да се изправя отново.

Крайчетата на устните й се повдигнаха в загадъчна усмивка:

– Ти си много повече мой син, отколкото син на баща си.

– И се гордея с това.

– При все това. Нима ще отвържеш ръцете на този дивак в Торлби? Нима ще превърнеш града ни в касапница?

– Ролята му е просто да послужи за примамка на отбраната на града – отвърна Ярви. – Да ги примами към стените, за да остане крепостта леко охранявана. Тогава ние ще влезем през тайните проходи, ще затворим зад тях Пищящата порта и ще нападнем Одем, когато най-малко очаква. Можеш ли да намериш достатъчно добри хора за това?

– Вероятно. Така мисля. Но чичо ти не е глупак. Ами ако не падне в капана ти? Ами ако остави воините в крепостта и зачака първата стъпка на Горм?