Полунощ

— Сега можете да приближите до Техни Справедливости. И — добави с глас, мек като докосването на крилото на водно конче — те са много, много впечатлени. Това не се случва често. Говорете почтително и смирено, дръжте главите си сведени и мисля, че най-съкровените ви желания ще бъдат удовлетворени.

Нещо сякаш избухна вътре в Елена и едва не я накара да подскочи и да се вкопчи в робата на отдалечаващата се прислужница, но за щастие Стефан я държеше здраво в прегръдката си. Главата на Бони се надигна рязко от рамото на Елена и на свой ред тя трябваше да усмири приятелката си.

Те запристъпваха, истински образец на покорството и смирението, към четирите алени възглавници, приличащи на лумнали пламъци върху златистата тъкан, постлана на пода. Преди време Елена никога нямаше да се съгласи да се унижи. Сега бе благодарна за меките възглавнички, върху които да отпусне коленете си.

Толкова отблизо тя, можеше да види, че всяка една от владетелките носи върху главата си диадема от някакъв метал, от която висеше един–единствен скъпоценен камък, лежащ върху челото й.

— Ние обсъдихме вашата молба — рече тъмнокосата с диадема от бяло злато с диамантена висулка, която заслепяваше Елена с искрящите си отблясъци в лилаво, червено и тъмносиньо. — О, да — додаде тя и се засмя. — Ние знаем какво искате. Дори един уличен пазител трябва да е много некадърен в работата си, за да не знае. Искате градът ви… възстановен. Изгорелите сгради да бъдат построени наново. Жертвите, заразени със смъртоносния малах, да се съживят, душите им отново да се обвият в плът, а спомените им…

— Но първо — прекъсна я русокосата и махна с ръка — не трябва ли да свършим една работа? Това момиче — Елена Гилбърт — може да не е приемлива като говорител за групата си. Ако стане пазител, няма да принадлежи към молителите.

Червенокосата отметна глава като нетърпелива кобила, като при това движение диадемата й от розово злато припламна, а рубинът й заискри.

— О, продължавай тогава, Райънен. След като критериите ти за набиране на новобранци са толкова ниски…

Русокосата и деловата пренебрегна думите й, но се наведе напред. Част от косата й се придържаше от диадемата й от жълто злато със сапфирена висулка.

— Какво ще кажеш за това, Елена? Признавам, че нашата първа среща беше… несполучлива. Повярвай ми, че искрено съжалявам за това. Но ти беше на път да станеш истински пазител, когато получихме заповеди Свише да ти сътворим ново тяло, за да продължиш отново живота си като човек.

— Направили сте това? Разбира се, че сте го направили. — Гласът на Елена беше мек, нисък и ласкателен. — Вие можете всичко. Но… нашата първа среща? Не си спомням…

— Ти беше прекалено малка и видя само проблясък от въздушната ни кола, когато минаваше покрай превозното средство на родителите ти. Трябваше да бъде малък инцидент само с една привидна жертва — ти. Но вместо това…

Ръцете на Бони се стрелнаха към устата й. Тя определено бе разбрала нещо, което Елена още не можеше да осъзнае. „Превозното средство“ на родителите й…? Последният път, когато пътуваше заедно с баща си, майка си — и малката Маргарет — беше в деня на автомобилната злополука. Денят, в който тя бе разсеяла баща си, който шофираше…

Виж, татко! Погледни тази хубава…

И тогава последва ударът.

Елена забрави да бъде смирена и да държи главата си ниско сведена. Всъщност тя я изправи рязко и срещна тъмносините очи със златисти точици, същите като нейните. Знаеше, че нейният поглед е пронизващ и суров.

— Ти… си убила родителите ми? — прошепна тя.

— Не, не! — извика тъмнокосата. — Просто операцията се провали. Трябваше да пресечем Земното измерение само за няколко минути. Но доста неочаквано, талантът ти се прояви. Ти видя нашата кола. Вместо катастрофа само с една привидна жертва: ти, баща ти се обърна да погледне и… — Гласът й бавно заглъхна и Елена извърна невярващите си очи към нея.

Бони се взираше с празен поглед в далечината, сякаш бе изпаднала в транс.

— Шиничи — отрони тя. — Онази странна негова загадка — или каквото и да беше. Че един от нас е убил и това няма нищо общо с това, да бъдеш вампир или да убиеш от състрадание…

— Винаги съм смятал, че съм аз — рече Стефан тихо. — Моята майка така и не се е възстановила след раждането ми. Починала е.

— Но това не те прави убиец! — избухна Елена. — За разлика от мен. За разлика от мен!

— Е, тъкмо заради това сега те попитах — намеси се русокосата делова жена. — Беше провалена мисия, но ти разбираш, че ние просто се опитвахме да те вербуваме, нали? Това е традиционният метод. Благодарение на гените ни ние се справяме отлично със силни, безразсъдни демони, които не се поддават на традиционната сила, а изискват мигновено преосмисляне…