Полунощ

Елена преглътна надигналия се в гърлото й писък. Писък на ярост — мъка — отказ да повярва — вина — тя не знаеше какво точно. Нейните Планове. Нейните интриги. Начинът, по който се справяше с бурните и нахакани момчета в старите лудешки дни — всичко е било генетично обусловено. И… родителите й… заради какво бяха умрели те?

Стефан се изправи. Устните му бяха сурово стиснати, пламъкът на зелените му очи можеше да прогори и стомана. По лицето му нямаше и следа от нежност. Стисна ръката на Елена и тя чу: Ако искаш да се бориш, аз съм с теб.

Mais, non26. Елена се обърна и видя Сейдж. Телепатичният му глас не можеше да се сбърка. Той й въздействаше, за да я накара да го изслуша. Не можем да се борим с тях на тяхна територия и да спечелим. Дори и аз не мога. Можем единствено да ги накараме да си платят! Елена, мое смело момиче, душите на родителите ти несъмнено са намерили своя нов дом. Би било жестоко да се връщат. Но нека да поискаме от пазителите всичко друго, което желаеш. За всяка година и ден от миналото, настоявай да ти дадат каквото искаш! Мисля, че всички ще те подкрепим.

Елена се замисли. Погледна към пазителите, после към съкровищата. Накрая отмести поглед към Бони и Стефан, които чакаха. В очите им се четеше, че й дават разрешение да говори.

Извърна се бавно към пазителите.

— Това наистина ще ви струва скъпо. И не искам да чуя, че което и да е от исканията ми е невъзможно. За всички върнати съкровища, както и за специалния ключ… искам стария си живот. Не, искам нов живот, но моят стар живот да е зад мен. Искам да съм Елена Гилбърт, която се е дипломирала от гимназията, и искам да отида в колежа Далкрест. Искам на сутринта да се събудя в къщата на леля Джудит и никой да не си спомня, че десет месеца ме е нямало. И искам да имам отлични оценки по всички предмети — за всеки случай. Искам Стефан да си е живял мирно и спокойно през цялото време в пансиона и всички да го възприемат като мое гадже. Настоявам всяко нещо, сторено от Шиничи и Мисао, по тяхна воля или по поръчка на този, за когото и да са работили, да бъде отменено и забравено. Искам мъртъв този, на когото са служили. Също така искам да бъде отменено и всичко, сторено от Клаус във Фелс Чърч. Искам Сю Карсън обратно! Искам Вики Бенет обратно! Искам всички да се върнат!

— Дори и господин Танър ли? — попита Бони плахо.

Елена я разбра. Ако господин Танър не беше умрял — с мистериозно източена кръв, — тогава Аларик Залцман никога нямаше да дойде във Фелс Чърч. Елена си припомни Аларик от извънтелесното си преживяване: пясъчноруса коса, смеещи се лешникови очи. Помисли си за Мередит и за това, че двамата бяха нещо като сгодени.

Но коя бе тя, че да се прави на Господ? Да казва, да, този човек може да умре, защото беше несимпатичен и необичан, а тази трябва да живее, защото е моя приятелка.

42

— Това не е проблем — заяви неочаквано русокосата владетелка Райънен. — Можем да направим така, че вашият господин Танър да е отблъснал вампирска атака и от училището са се обадили на Аларик Залцман, за да заеме мястото му и да разследва. Съгласна ли си, Идола? — обърна се към червенокосата, а след това и към тъмнокосата: — Съгласна ли си, Сюсюре?

Елена не се чувстваше добре. Въпреки примера за светкавична промяна в планирането, който току-що й бе даден, тя почти не слушаше. Знаеше само, че гласът й е прегракнал, а сълзи замъгляваха очите й.

— А… в замяна на специалния ключ… аз искам… Стефан стисна ръката й. Елена внезапно осъзна, че всички са се изправили, и тримата, до нея. И по лицата им бе изписано едно и също изражение. Твърда решителност.

— Искам Деймън обратно. — Елена не бе чувала тази нотка в гласа си от деня, когато й съобщиха, че и двамата й родители са мъртви. Ако пред нея имаше маса, щеше да опре стиснатите си юмруци върху нея, да се наведе заплашително над жените. Вместо това се наклони към тях и заговори с нисък, стържещ глас:

— Ако го направите — върнете го обратно, точно какъвто беше, преди да престъпи през Входа на крепостта — тогава ще получите специалния ключ и съкровищата. Ако откажете — ще изгубите всичко. Всичко. И това не подлежи на обсъждане, ясно ли е?

Не откъсваше поглед от зелените очи на Идола. Не поглеждаше към тъмнокосата Сюсюре, която отпусна чело върху трите си пръста и започна да го разтрива с малки кръгообразни движения. Не искаше да удостои с поглед и русокосата Райънен, която я гледаше твърдо и бе добила изцяло деловия вид на непреклонен шеф. Елена се взираше право в онези зелени очи под упорито сключените вежди. Идола изсумтя леко и поклати великолепната си глава.