Последна саможертва

Бяха общо дванадесет, а Лиса трябваше на всяка да отго-

воря с „Ще го направя“, по три пъти за всеки въпрос: на ан-

глийски, на руски и на румънски. Все още ми беше странно, че

не можех да проверя през връзката какви чувства изпитваше

Лиса, но по лицето ѝ виждах, че възприема съвсем сериозно

всяка дума, която изричаше. Щом тази част от церемонията

приключи, Екатерина подкани Джил да излезе напред. След

последния път, когато гледах към нея, някой бе връчил коро-

ната на момичето, за да я поднесе на сестра си. Беше израбо-

тена специално по мярка за Лиса, истински шедьовър от бяло

и жълто злато, инкрустирана с изумруди и диаманти. Допъл-

ваше красиво тоалета ѝ и изведнъж забелязах, че Джил също

се вписваше идеално.

Според друга традиция монархът трябваше да бъде короня-

сан от член на царстващата фамилия и точно това бе ролята,

запазена за Джил. Видях, че ръцете ѝ трепереха, докато по-

ставяше това чудо на бижутерийното изкуство върху главата

на сестра си. За кратко погледите им се преплетоха. Лек про-

блясък на смущение се появи още веднъж в очите на Лиса, но

бързо угасна, щом Джил отстъпи назад. След това церемони-

ята продължи.

Екатерина протегна ръка към Лиса.

– Стани! – каза ѝ. – Вече пред никого никога няма да ко-

леничиш. – Екатерина хвана ръката на Лиса и я обърна така,

че двете да застанат с лице към залата. С глас, изненадващо

силен за дребното ѝ тяло, Екатерина обяви:

 503 

р и ш е л м и й д

– Кралица Василиса Сабина Рия Драгомир ще царува с

първото от имената си.

Всички в залата – с изключение само на Екатерина – ко-

леничиха със сведени глави. Изтекоха само няколко секунди,

преди Лиса да изрече:

– Станете! – Бяха ми обяснили, че продължителността била

по лична преценка на всеки монарх. Някои току-що короняса-

ни крале и кралици се наслаждавали да държат поданиците си

коленичили за по-дълго.

Последва попълването на документите – процедура, която

всички покорно наблюдавахме. В най-общи линии с подпи-

са си Лиса се утвърждаваше като кралица, докато Екатерина

и още двама свидетели потвърждаваха с подписите си, че са

присъствали на ритуала. Бяха приготвени по три копия върху

пищно украсена хартия, която придворната аристокрация на

мороите толкова обожаваше. Допълнително бе предвидено и

едно служебно копие върху обикновена хартия, което трябва-

ше да бъде изпратено на алхимиците.

След приключване на подписването Лиса вече имаше пра-

во да седне на трона. Сцената с изкачването по стъпалата до

трона беше изумителна. До края на живота си ще помня тази

гледка. Залата изригна в приветствия и ръкопляскания, когато

тя се настани в богато украсения трон. Дори и пазителите, ко-

ито обикновено стояха строго изправени, с ужасно сериозни

физиономии, се присъединиха към аплодисментите и поздрав-

ленията. Лиса се усмихваше на всички и по лицето ѝ не може-

ше да се отгатне тревогата, която навярно изпитваше.

Огледа залата и усмивката ѝ се разшири, когато видя Крис-

тиан. После потърси и мен с очи. Усмивката ѝ към него беше

изпълнена с обич, а към мен – леко насмешлива. Аз също ѝ се

усмихнах, докато се питах какво ли би ми казала, ако можеше.

– Какво е толкова смешно? – попита Дмитрий, като сведе

развеселен поглед към мен.

– Просто се чудех какво би казала Лиса, ако още имахме

връзка.

Макар да бе недопустимо нарушение на протокола на пази-

телите, Дмитрий ме улови за ръката и ме притегли към себе си.

– И? – попита.

 504 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

– Мисля, че щеше да каже: „В каква каша се забъркахме?“

– И какъв е отговорът? – Топлината му ме обгръщаше отвся-

къде, както и любовта му. Отново се почувствах цялостна. Бях

си върнала липсващото парче в моя свят. Моят партньор. Мо-

ята половинка. Моят избраник. И не само това – върнах си об-

ратно живота – моя собствен живот. Щях да защитавам Лиса, щях да ѝ служа, но най-после можех да бъда самата себе си.

– Не зная – казах, като се облегнах на гърдите му. – Но

мисля, че ще е за добро.

____________

 505 

БЛАГОДАРНОСТИ

Първо и преди всичко благодаря на всичките си лоялни и

ентусиазирани читатели от целия свят, които бяха с Роуз и мен

в цялата поредица. Нямаше да мога да направя това пътува-

не без вас и се надявам да продължите да се наслаждавате на

предстоящите многобройни приключения с морои и дампири.

Благодаря също на всичките си приятели и на семейството

ми, които ме подкрепяха – особено на моя съпруг, който не-

прекъснато ме удивляваше с търпението си, любовта си и спо-

собността да живее с всеки подем и спад, характерни за една

творческа личност. Специална признателност заслужава Джеси

Макгейта за измислянето на гатанката в гората, която никога

нямаше да измисля без нея, да не говорим да успея да я реша.

Както винаги съм много благодарна на приятелите си от

издателството, които неуморно работеха, за да бъдат издаде-

ни тези книги: на Джим Маккарти – моя агент, понякога и те-

рапевт, както и неуморим адвокат; на Лорен Ейбрамоу, която

продължава да открива все повече страни, за които аз никога

не съм чувала, за да изпрати там Роуз; на Джесика Ротънбърг

и Бен Шранк, изключителни редактори, които сигурно съм ли-