Последна саможертва

К Н И ГА ш Е с ТА

Последна саможертва

Убийство. любов. ревност. Последна саможертва.

разтърсващият финал на завладяващата поредица.

Целуната от сянката

К Н И ГА ТРЕТА

една саможертва

Последна саможертва

Посл

Кръвно обещание

Духовна връзка

Последна саможертва

К Н И ГА Ч ЕТ ВЪРТА

К Н И ГА П ЕТА

К Н И ГА ш ЕсТА

Бестселър № 1

на „Ню Йорк таймс“, „Ю ес ей тудей“

и „Уолстрийт Джърнъл“

К Н И ГА

ш Е с ТА

К Н И ГА ш Е с ТА

www.ibis-press.eu

Цена 15,90 лв.

__________________________

Книгите от поредицата

АКАДЕМИЯ ЗА ВАМПИРИ

„Академия за вампири“

„Ледено ухапване“

„Целуната от сянката“

„Кръвно обещание“

„Духовна връзка“

„Последна саможертва“

__________________________

Ришел Мийд

Последна

саможертва

АКАДЕМИЯ ЗА ВАМПИРИ

книга шеста

Превод

Диана Кутева

Издателство ИБИС

София

Richelle Mead

LAST SACRIFICE

Copyright © 2010 by Richelle Mead

© Диана Кутева, превод, 2011

© Антония Мечкуева, оформление на корицата, 2011

© Издателство „Ибис“, 2012

ISBN 978-954-9321-84-5

Всички права са запазени. Публикуването на тази книга в интернет, както и възпроиз-

веждането ѝ под каквато и да било друга форма, без писменото съгласие на издателя, е

нарушение на авторските права и се наказва от закона.

Посвещава се на Рич Бейли и Алан Доти,

учителите, които най-много повлияха на моето

писане, както и на всички мои учители

и приятели, които помагат на писателите.

Продължавайте, всички вие, все така.

Г л а в а 1

Не обичам клетки.

Дори не обичам да ходя в зоологически градини.

Първия път, когато посетих една, едва не изпаднах в

пристъп на клаустрофобия, докато гледах онези бедни живот-

ни. Не можех да си представя някое същество да живее по този

начин. Понякога дори ми е жал за престъпниците, осъдени да

прекарат остатъка от живота си в затворническата килия. И

определено никога не съм очаквала да прекарам своя в килия.

Ала изглежда напоследък животът ми поднася всякакви не-

очаквани неща, защото ето ме сега – заключена в килия.

– Хей! – изкрещях, стиснала стоманените решетки, които ме

отделяха от света. – Колко дълго ще остана тук? Кога ще е про-

цесът ми? Не можете да ме държите завинаги в тази тъмница!

Е, не беше точно тъмница, не бях в мрачна килия, окована с

ръждясали вериги. Намирах се в малко помещение с голи стени,

гол под и... ами, всичко беше голо. Безупречно чисто. Стерилно.

Студено. Всъщност беше много по-потискащо от всяка влажна

тъмница. Решетките на вратата под дланите ми бяха студени,

твърди, непоклатими. От флуоресцентното осветление металът

блестеше по онзи дразнещ начин, от който очите те болят. Виж-

дах рамото на мъжа, застанал неподвижно от едната страна на

входа на килията, и навярно в коридора имаше още четирима

пазители, които не виждах. Освен това знаех, че никой от тях

няма да ми отговори, ала това не ме спираше през последните

два дни постоянно да настоявам за отговори.

 7 

р и ш е л м и й д

След последвалата тишина въздъхнах и се отпуснах върху

походното легло в ъгъла на килията. Както всичко останало

в новия ми дом, и леглото беше безцветно и голо. Да. Наис-

тина започвах да си мечтая за истинска тъмница. Плъховете

и паяжините поне щяха да представляват нещо, което да на-

блюдавам. Втренчих се пред себе си и незабавно ме обзе вече

познатото объркващо чувство: че таванът и стените се затва-

рят около мен. Сякаш не можех да дишам. Все едно стените

на килията се приближават към мен, докато не остане никакво

място, изтласквайки целия въздух.

Изправих се рязко и поех дълбоко дъх. Не се взирай в та-

вана и стените, Роуз, напомних си. Сведох поглед към склю-

чените си ръце и се опитах да си обясня как се бях озовала в

тази каша.

Незабавният отговор беше очевиден: някой ме беше нато-

пил за престъпление, което не бях извършила. Имаха наглост-

та да ме обвинят в най-страшното престъпление, което някой

морой или дампир би могъл да извърши. Е, не искам да кажа,

че не съм убивала и преди. Правила съм го. Освен това имам

голям принос в престъпването на правилата (и дори на зако-

ните). Обаче хладнокръвните убийства не бяха част от репер-

тоара ми. Особено убийство на кралица.

Не мога да отрека, че кралица Татяна не беше сред моите

любимци. Тя беше студена и пресметлива владетелка на моро-

ите – раса от живи вампири, които владееха магията и никога

не убиваха, за да изпият кръвта на жертвата си. Отношения-

та ни с Татяна бяха доста трудни поради множество причини.

Една от тях беше връзката ми с праплеменника ѝ Ейдриън.

Друга бе неодобрението ми на политиката ѝ как да се бием със

стригоите – зли, неживи вампири, които ни преследват. Татяна