Последна саможертва

- Ти нямаш нужда от мен, за да поумнееш, Роуз. Справяш се отлично и сама. Да, отчасти и заради това. Навярно биха ме приели обратно, но съществува риск това да не стане. След като... след като бях стригой... - Заекна леко, докато изговаряше думите. - Започнах да гледам на живота по нов начин. Отне ми известно време. И все още не съм се отърсил от старите представи. Говорим, че трябва да се съсредоточим върху настоящето, не върху бъдещето, но миналото е това, което ме преследва. Лица. Кошмари. Но колкото повече се отдалечавам от този свят на смърт, с толкова по-голямо желание искам да прегърна живота. Мириса на тези книги, уханието на парфюма ти. Начина, по който светлината струи през прозореца. Дори вкуса на закуската в дома на Съхранителите.

- Ето че си станал поет.

- Не, просто започнах да осъзнавам истината. Уважавам закона и правилата, по които се ръководи нашето общество, но няма начин да рискувам да погубя живота си, затворен в някоя килия точно когато отново съм го открил. И аз исках да избягам. Заради това ти помагам. Заради това и...

- Какво? - Вгледах се напрегнато в него. Отчаяно ми се искаше да не бе такъв майстор в прикриването на чувствата. Познавах го добре, разбирах го. Но той все още умееше да крие някои неща от мен.

Дмитрий се надигна и седна, като избягваше погледа ми.

- Няма значение. Да се връщаме при Сидни и да видим дали не е открила нещо... макар че, колкото и да ми е неприятно да го кажа, мисля, че не е много вероятно.

- Зная. - Изправих се с него, като не спирах да се чудя какво още щеше да каже. - Тя навярно вече се е отказала и сега играе някоя игра на компютъра.

Запътихме се обратно към кафенето, като спряхме за кратко в сладкарницата за сладолед. Да го ядем, докато вървим, си беше истинско предизвикателство. Слънцето наближаваше хоризонта, багрейки всичко наоколо в оранжево и червено, но горещината не бе намаляла. Радвай се на живота, Роуз, казах си аз. Цветовете. Вкуса на шоколада. Разбира се, винаги съм обичала шоколад. Не беше нужно животът ми да е в опасност, за да се насладя на един десерт.

Пристигнахме в кафенето и заварихме Сидни, надвесена над лаптопа. До лакътя и имаше чиния с едва наченат сладкиш и чаша с навярно четвъртото и кафе. Плъзнахме се на столовете до нея.

- Как... хей! Ама ти наистина си играеш! - Опитах се да се вгледам по-отблизо в екрана, но тя го завъртя на другата страна. - Предполагаше се, че трябва да намериш връзка с любовницата на Ерик.

- Вече я намерих - отвърна тя нехайно.

Двамата с Дмитрий си разменихме смаяни погледи.

- Но не зная доколко би могла да бъде от полза.

- Всичко може да е от полза - обявих. - Какво си открила?

- След като се опитах да проследя всички онези банкови сметки и транзакции - и ако може да вметна, изобщо не беше забавно, - накрая се добрах до интересна информация. Банковата сметка, с която разполагаме сега, е нова. Била е прехвърлена от друга банка преди пет години. Старата сметка е с неизвестен титуляр, но има посочен следващ титуляр, в случай че се случи нещо с настоящия.

Едва можех да дишам. Финансовите операции бяха пълна мъгла за мен, но ето че се бяхме добрали до нещо солидно.

- Знаем ли името?

Сидни кимна.

- Соня Карп.

ГЛАВА 12

Двамата с Дмитрий замръзнахме, поразени от шока, предизвикан от това име. Сидни, която местеше поглед от единия към другия, се усмихна сухо.

- Да разбирам ли, че познавате лицето?

- Разбира се! - възкликнах. - Тя е моя учителка. Полудя и стана стригой.

Сидни кимна.

- Зная.

Очите ми се разшириха.

- Тя не е... тя не е тази, която е имала връзка с бащата на Лиса, нали? - О, мили Боже! Това беше един от най-неочак-ваните завои, който правеше влакчето на ужасите, в каквото се бе превърнал животът ми. Дори още не можех да осъзная напълно последиците.

- Едва ли - поклати глава Сидни. - Сметката е открита няколко години преди тя да бъде добавена като бенефициент -което е станало точно когато е навършила осемнадесет. Така че, ако се предположи, че сметката е открита, когато бебето е било родено, по онова време тя е била твърде млада. Соня навярно е роднина.

Първоначалното ми изумление се превръщаше във възбуда. Виждах, че и Дмитрий изпитва същото.

- Вие трябва да имате архив за семейството и - каза той. -Или ако не, някои морои със сигурност имат. Кои са близките и? Кой би я посочил? Тя има ли сестра?

Сидни поклати глава.

- Не. Макар че това би бил очевидният избор. За нещастие, тя има роднини - при това ужасно много. И двамата и родители произхождат от многобройни фамилии, така че тя има доста братовчеди. Дори някои от лелите и са на подходящата възраст.

- Можем да ги проверим, нали? - включих се и аз. Цялата треперех от обзелото ме вълнение. Честно, не очаквах толкова много информация. Е, всъщност не беше кой знае какво, но пак беше нещо. Ако Соня Карп е била роднина на любовницата на Ерик, трябваше да има някаква връзка, която бихме могли да проследим.