Poslednata imperatrica

Сега Рандъл беше обкръжен от отчаяните жители на Шандун. Хора, които едва смогваха да нахранят семей­ствата си. Обхваналата района анархия означаваше, че групи като тази са единственият начин за запазването на закона и реда.

-      Къде е Ли Тан? - остро попита Рандъл.

Накрая един гол до кръста мъж изсумтя, заби върха на меча си в снега и излезе напред. Погледът му се плъз­на по хората по порутената стена на укреплението и в отговор те махнаха, че всичко е чисто. Мъжът се изхрачи с отвращение към Рандъл и храчката се лепна само на десет стъпки пред неканения гост.

-      Не си добре дошъл тук, чужденецо - изръмжа той.

-      Ще получа клетвата ти за вярност - каза Рандъл.

Ли Тан се разсмя, като продължаваше да оглежда ру­ините за някакъв знак за засада.

-      Не съм ничий слуга - отвърна той и погледът му най-сетне се спря върху скъпоценностите на пояса на чужденеца.

-      Аз ще стана твой господар - заяви Рандъл.

Всеки мускул в тялото на Тан заигра и той внезап­но се втурна напред. Имперският натрапник щеше да послужи за пример - синеоката му глава щеше да стане негов трофей, а - което беше по-важно - поясът със скъ­поценностите щеше да осигури храна за цялото му село през следващата година.

Рандъл Чен не помръдна, докато воинът се носеше към него. Ли Тан бе талантлив боец - Рандъл го знаеше, преди да дойде тук. Но това далеч не беше достатъчно. В последния момент краката на Рандъл се свиха, цен­търът на тежестта му се спусна надолу, а раменете му се извъртяха странично - всяко движение бе техниче­ски съвършено. С невероятна скорост лявата му ръка се сви, а десният му юмрук полетя напред. Ударът не беше смъртоносен, но бе достатъчен да просне с трясък вода­ча на „Големия меч“ на земята.

-      Нямаш представа с кого си имаш работа - прошеп­на Рандъл.

Решил, че е бил повален по чиста случайност, Ли Тан скочи на крака, за да бъде проснат отново от въртелив заден ритник.

В настъпилата тишина Рандъл наведе глава и отстъпи две крачки назад. Той опря десния си юмрук в лявата си длан - символа на дзен - и се поклони в знак на уважение.

Паднал на колене в снега, Ли Тан беше вбесен от тази арогантна демонстрация на бойно майсторство. Нададе яростен вик и заповяда на стрелците да стрелят.

Шест тетиви избръмчаха и стрелите се понесоха към натрапника.

Рандъл зае шаолинската поза на богомолка, с отворе­ни към смъртоносните стрели длани. Всичко се разви­ваше като на забавен кадър.

Изви тялото си и три стрели профучаха от лявата му страна, а раздвиженият въздух леко развя фината коп­рина на робата му. Наклони глава и други две стрели прелетяха на милиметри от дясната му буза. Шестата стрела се носеше право към него. С рязко, почти неуло­вимо за човешкото око движение, той улови стрелата с лявата си ръка точно зад острието и я вдигна над глава­та си като трофей. След това я прекърши с пръсти като клечка и захвърли парчетата на земята.

-      Мога да ви науча на това - извика Рандъл на втре­щената тълпа. - Аз съм обладан от бога Дракон! Неуяз­вим съм за вашите мечове, стрели и куршуми. Не мо­жете да ме нараните. - Той отново направи официалния дзен знак и се поклони почтително. - Елате с мен и ще ви разкрия тайните на безсмъртието.

Ли Тан се изправи на крака. Снегът бързо се топеше по сгорещената му кожа.

-      Не знам кой си, чужденецо, но ти си от двора - от­върна той и изправи гръб. - Продажен и жаден за удо­волствия. Именно такива като теб изоставиха Шандун през последните десет лета. Откакто бях дете, сушата съсипва реколтата ни. Реката наводни много пъти ниви­те ни. Мор и беззаконие вилнеят в селата ни. А вие не направихте нищо, докато гледахме как децата и жените ни измират от глад и болести.

-      Белите варвари са виновни за несгодите на тази държава - каза Рандъл.

Ли Тан присви очи.

-      Синът на небето ги пусна в страната ни! — прене­брежително рече той. - И след пристигането им добру­ването ни свърши. Не биваше да ги пускате! Белите вар­вари донесоха със себе си дребната и едрата шарка. Вие ни сторихте това! Вие и вашата слабост към западните дяволи.

Рандъл остана в дзен позата си.

-      Прав си, Ли Тан. Абсолютно прав. Западняците и японските дяволи са виновни за злините, стоварили се върху всички ни. И точно затова съм тук. Вие ще бъдете моята армия. Всички вие. - Той обгърна с жест групата воини наоколо. - Засега убихте двама германски мисионе­ри. Това е само началото. Не съм дошъл да ви порицавам за постъпката ви. А за да ви благодаря. И от сега нататък заедно ще избием всеки бял човек и всеки японец в Китай. Всеки мисионер, всеки търговец, всяка западна курва.

Ли Тан неволно се разсмя.

-      Невъзможно.

- Имам способността да направя всички ви неуязвими! - извика Рандъл. - Мечове не ще съсекат плътта ви. Кур­шуми не ще пробият кожата ви. Заедно, с помощта на тази мистична и древна сила, ние можем да завладеем света!

Ли Тан обърна гръб на синеокия китаец в знак на не­уважение, но после рязко се завъртя.