Poslednata imperatrica

Макар и привлекателна, Цъ Си не беше най-красивата жена в дворцовия комплекс. Императорът имаше 3000 наложници и прислужници и като се изключат за­дължителните династични съюзи, всяка една беше из­брана единствено заради външността си. Цъ Си беше дошла в Забранения град шестнайсетгодишна, в качест­вото си на незначителна „наложница трета класа“. Но майсторското ѝ владеене на любовното изкуство, без­граничният ѝ чар, жизненост и безкрайният ѝ късмет, както шушукаха някои, я бяха направили не само лю­бима компаньонка на императора, но и единствената в харема му, която му бе дарила син и наследник - следва­щият, който щеше да заеме трона на Средното царство.

Беше чакала пет години в двореца, преди да бъде при­зована в спалнята на Сина на небето, император Сиен Фън. За една жена в Китай, особено между стените на Забранения град, спалнята често беше единственият път към властта и влиянието. Това бе свят, в който към жените се отнасяха предимно с презрение и ги виждаха като две неща - обекти за плътско удоволствие или утроби, раж­дащи наследници. Онази нощ. както беше обичаят, голото тяло на Цъ Си беше покрито с червен копринен чаршаф и тя бе положена в краката на императорското легло.

От онзи момент могъщото ѝ въздействие върху им­ператора щеше да промени съдбините на Китай. Влия­нието на Цъ Си върху Сиен Фън беше такова, че тя не прекарваше нито една нощ отделена от него, когато и двамата се намираха в Забранения град - нещо нечувано за всички две хилядолетия имперско владичество.

Това беше преди шест години.

Императрица Цъ Си се движеше с невероятна грация, чар и целенасоченост. Владееше идеално тялото си. Нико­га не се препъваше, не мърмореше и не изглеждаше обър­кана. Често даваше израз на предразположенията си, без да се налага да говори, а когато говореше, думите ѝ винаги бяха стегнати и точни. Мнозина смятаха, че тя е най-до­брата любовница в цял Китай, способна да дава такива невъобразими чувствени удоволствия, че в замяна на тях да ѝ бъде изпълнено всяко желание - слух, който тя под­държаше с удоволствие. Отличен познавач на дворцовата политика, Цъ Си беше развила неутолима страст към власт­та - и което бе по-важното, имаше таланта да я получи.

Ли Лиен беше облечен в традиционното облекло на дворцов евнух - подобна на кафтан роба с много дълги ръкави. Горната половина представляваше бъркотия от злато и пурпур, а долната бе покрита с оранжеви, жълти, зелени и сини щампи. Гледката беше крещящ сблъсък на шарки и цветове, почти болезнена за окото. Евнусите носеха и кръгли островръхи шапки от бамбук, а около кръста си имаха кожен колан; Ли Лиен носеше и златната тока на велик евнух отдясно на катарамата на колана.

Всеки в Пекин познаваше характерното облекло на евнусите и беше добре известно, че те имат значително влияние в двореца. Извън стените ги наричаха „гарвани“ заради ви­соките им гласове и опортюнистичната им природа.

Пет струйки благовонен дим се извиваха към тавана, когато пискливият глас на Ли Лиен наруши тишината.

-      Шпионите ни идентифицираха предателя до лорд Елгин. Той не е обикновен човек и лесно може да се различи от пръв поглед.

-      Това пък защо? - поинтересува се Цъ Си и се запи­та дали не е обезобразен или с белези.

-      Защото предателят е синеок - обяви Ли Лиен.

Цъ Си впери изгарящ поглед в евнуха си.

-      Какъв?

-      Потвърдено е, Ваше Височество. Той е китаец със сини очи.

-      Сигурен ли си?

- Да, Ваше Височество. Абсолютно сигурен.

Китаец със сини очи беше нещо, което Цъ Си дори не можеше да си представи.

-      Никога не съм чувала за подобно нещо - с почуда рече тя. Нямаше съмнение, че Ли Лиен казва истина­та - една грешка относно такъв важен детайл щеше да бъде причина да се прости с главата си. - Да не би да е някакъв албинос?

-      Не, Ваше Височество. Цветът на кожата му е нор­мален, а телосложението му е здраво.

Цъ Си се загледа към високия украсен таван на дво­реца на императрицата.

-      Всичко около този синеок дявол е много интригу­ващо. Появил се е от нищото. Познанията му за наши­те сили и стратегия са впечатляващи. Още по-пълни са знанията му за най-уважаваните ни генерали. Сякаш може да чете бъдещето - твърдо каза тя. - Все едно виж­да какъв ще бъде следващият ни ход. Трябва да знам името на този човек! - извика тя. - Печелехме войната, докато неговото зло се появи от мрака!