Poslednata imperatrica

Ако Сенге Ринчен желаеше завоевание, то самата тя щеше да бъде наградата - императрицата с нейните про­чути умения да доставя чувствени удоволствия. Това и Манджурският протокол трябваше да са достатъчни при­чини за него да поведе армиите си в защита на Средното царство и най-големите твърдини по югоизточното край­брежие - крепостите Дагу. Те бяха единствената прегра­да между западните нашественици и Пекин. Силите на Ринчен, подкрепяни от тежката руска артилерия, щяха да направят шансовете за защита на Китай значително по-големи. И ако във военните редици на Цин наистина има­ше шпионин, издигането на Сенге Ринчен със сигурност щеше да елиминира тази заплаха.

А докато монголските орди се притичват на помощ на Средното царство в момент на нужда, Цъ Си щеше да про­дължи да гради своята собствена армия. Щеше да се нуж­дае от значителна военна сила, ако се наложи да унищожи монголския владетел, след като той осигури историческо­то спасение и съответно стане ненужен. Едно беше сигурно - генералите на Цин знаеха как да се справят с монголите. Единствено британците и онзи загадъчен китайски предател се бяха оказали костелив орех за тях.

Планът наистина беше перфектен.

Британците нямаше да очакват подобен съюз. Могъ­щите монголи не бяха заставали на страната на всемо­гъщите Цин от 1644 г., преди повече от две столетия, при свалянето на династията Мин, когато славните манджурски армии и техните съюзници се изсипали от го­рите на север в равнините на Китай, за да вземат със сила Драконовия трон.

Колкото и отблъскващ да бе за Цъ Си, Сенге Ринчен беше основен елемент в плана ѝ за осигуряване на защитата на Средното царство. Императрицата реши, че ще изпълни своята част - на всяка цена.

Цъ Си се обърна към Ли Лиен.

-      Веднага ми донеси перо и императорска хартия. - Думите ѝ бяха забързани. - Намери ми най-бързите коне и конници евнуси в Китай - пет коня и петима ездачи. После иди при наложниците на съпруга ми и намери най-красивата и елегантната от тях. Ще бъде дадена като подарък на Сенге Ринчен заедно с писмото ми, кол­кото да вкуси китайските удоволствия.

-      Както заповядате, Ваше Височество.

-      След това кажи на съветниците си да съставят споразу­мение за руснаците. Наречете го Айгунски договор, на име­то на сладката ми пралеля. Побързай, Ли Лиен, времето е от значение. Ако искаме да спасим Средното царство от на­шествениците, трябва да действаме бързо и проницателно.

Великият евнух сведе глава в кратък поклон и забър­зано излезе от помещението, следван по петите от два­мата си помощници.

3.

Жълто море

40 морски мили западно от Таку, Китай

31 юли 1860 г.

14:02 ч. местно време

Мисия Ездра- ден 150

Бойна флотилия от 173 кораба, над сто от които под британски флаг, беше отплавала от Хонконг с една-единствена цел - да разбие крепостите Дагу, охраняващи ус­тието на река Хай непосредствено до Таку. След това англо-френските сили щяха да установят плацдарм и да се приготвят за стоварване на войски за дългия 130 км марш до Пекин. Армадата беше най-голямата военно­морска сила, появявала се някога в Жълто море, и кара­ше повече от 11 000 британски и 6700 френски войници.

Рандъл Чен стоеше на носа на флагмана „Свирепи”. Това беше най-големият кораб в Тихоокеанския флот - дълъг 30 метра и с водоизместимост 240 тона. Винто­вият параход се обслужваше от екипаж от четиресет и пет души. Корабът беше тежък заради дебелата защитна броня, прикована към корпуса и бордовете. Бе въоръ­жен с четири 32-фунтови гаубици, две отпред и по една на двата борда. Поради колосалната тежест „Свирепи“ не беше бърз, нито представляваше приятна гледка. Рандъл обаче и не беше очаквал друго. Китайците няма­ха истински флот, за който да си заслужава да се гово­ри, и кораби като този, наред с всичко останало, всяваха страх. Те кръстосваха китайските води от Хонконг до Япония и нагоре до Корея, така че всяка държава в ра­йона да е наясно, че Великобритания владее моретата.

Освен наличните двайсет и един бойни кораба има­ше и двайсет плитко газещи колесни параходи и товар­ни кораби, пълни с въглища. Следобедът бе в разгара си и армадата представляваше доста внушителна глед­ка, докато се носеше на изток по вятъра към хълмис­тия бряг в далечината. Цветът на океана около Китай е характерно изумруденозелен, за разлика от иридесцентното синьо на Пасифика или тъмносиньото на Атлантика. Днес вятърът образуваше бели гребени и пяна по вълните и комбинацията на изумрудено и бяло беше прекрасна гледка.

Рандъл се обърна наляво и се загледа назад към Тихо­океанския флот, който се бе разгърнал като триъгълник зад флагмана. Сърцето му внезапно натежа. Повече от 17 000 войници под негово командване щяха да донесат унищожение на крепостите Дагу, както го бяха направи­ли в Далиен две седмици по-рано.

Хенри Лox приближи до китайския си пътник и за­стана изпънат на силния вятър с ръце отстрани.

-      Извинете, сър. - По гласа му личеше, че изобщо не му е привично да се обръща към китаец със „сър“.

Рандъл се обърна към пълния британски секретар.