Poslednata imperatrica

-      Ще плаваме направо към брега и ще хвърлим котва тук към четири и трийсет днес. Ще прекараме нощта на това място. Войниците трябва да бъдат готови за де­сант рано сутринта. Плитко газещите баржи ще бъдат натоварени с толкова хора, муниции и припаси, колкото могат да поберат. След това ще продължат напред към сушата, на тринайсет километра северно от Дагу. Там ще установите щабквартирата си. Ще изпратите крал­ските инженери, които да премахнат колкото се може повече препятствия между Пей Тан и Дагу.

-      Какви препятствия? - попита лорд Елгин.

-      Трябва да прехвърлят мостове през най-малко шей­сет укрепителни канала и рова. Екипът ви ще срещне слаба съпротива, но ще напредва трудно в калта. Раз­чистването на пътя е нужно, за да улесни придвижва­нето на войниците с мунициите и припасите. И което е най-важното, трябва да транспортирате най-големите си оръдия. - Рандъл отново посочи картата. - Това ще отнеме най-малко седмица.

Сър Хоуп изсумтя презрително и вдигна ръце във въздуха.

-      Мога да превзема тези укрепления за два дни! - заяви той.

Рандъл продължи:

-      След това ще атакувате най-източното от големите укрепления с тежката си артилерия - отзад, с всичко, с което разполагате. Първата крепост ще бъде трудна за превземане. Когато пратите войниците си напред, Цин ще се сражават до последния човек.

-      Нужно ли е да атакуваме крепостите отзад? - със съмнение попита лорд Елгин. - През калта и тинята?

Рандъл кимна.

-      Ако искате да ги превземете с минимални жертви, това е начинът. Зная, че смятате подобен подход за не­почтен, но целта ни е да спечелим битката. Когато Цин видят с каква лекота сте превзели най-източното укре­пление, ще изпратите старши офицери като сър Хоуп с преводачи, за да уговорят условията по предаване. Няма да се налага да превземате със сила повече от две кре­пости. Останалите ще се предадат напълно невредими.

-      Планът му е абсурден, лорд Елгин - изстена сър Хоуп. - Настоявам да обсъдим това насаме. Този човек може да е шпионин. Може да ни води в капан.

Лорд Елгин повдигна черна вежда към Рандъл.

-      Защо трябва да сме хвърлили котва в четири и трийсет? - попита той. Тази част от плана му изглежда­ше безсмислена.

-      Приближава буря - уверено отвърна Рандъл. - Трябва да сме хвърлили котва, в противен случай ще изгубим корабите.

Всички осем мъже на мостика, без да се брои Ран­дъл, погледнаха към западния хоризонт. Високият ку­пол на азиатското небе беше лазурносин с изключение на някой и друг перест облак високо горе.

-      Това е нелепо! - промърмори под нос сър Хоуп.

-      Отивам в каютата си да си почина - каза Рандъл. - Довечера няма да е лесно да се заспи. - Той се обърна към капитана на „Свирепи”. - Съветвам ви да увеличите скоростта, капитане. Наистина приближава буря. - След това се обърна към лорд Елгин. - Войниците ви ще де- баркират утре сутринта при проливен дъжд. Погрижете се да са подготвени.

Без да каже нито дума повече, той излезе през плъз­гащата се врата. Вятърът нахлу на мостика, после врата­та се затвори и въздухът отново стана неподвижен.

-      Не приближава никаква буря! - изтърси сър Хоуп. - Вижте небето! Онзи кули е долен измамник, няма друг начин. А вие му позволявате да ни вкара в капан.

Елгин потупа с показалец долната си устна.

-      Оказа се прав за Далиен, нали?

-      Явно има някакви вътрешни източници, които са му докладвали разположението на отбраната на Цин. Това е обяснимо. Но това... това... положение е абсурдно! Силите на кралица Виктория да бъдат водени от някакъв си китаец! Не биваше да позволявате подобна обида. Британската империя владее света, лорд Елгин. И ще продължава да го прави още хиляда години!

Лох извади бинокъл и се загледа в ясния хоризонт.

-      Сър Хоуп е прав. Как е възможно да предсказва времето?

Лорд Елгин не отстъпи.

-      Капитане, увеличете скоростта и изведете флота в по-плитки води. Ако господин Чен е прав, бурята ще ни настигне скоро. Ако не, значи е лъжец и самохвалко. Окаже ли се така, ще изпита с пълна сила гнева на Ней­но Величество. Но дотогава ще правим онова, което ни казва. Разбрахте ли ме? И от сега нататък всички ще го наричате „господин Чен“, а не кули или китаец.