Poslednata imperatrica

На мостика на „Свирепи“ имаше други шестима мъже - капитанът на кораба Джон Уедърол, Хенри Лох и четирима моряци от по-нисш ранг, които тихомълком се занимаваха със задачите си.

-      Флотът трябва да се движи по-бързо - направо каза Рандъл. - В противен случай плановете ни ще се про­валят.

Лорд Елгин поведе Рандъл към масата с картите.

-      Да, тъкмо това обсъждахме - замислено каза той. - Сър Хоуп предлагаше алтернативен план за действие.

Сър Хоуп прочисти гърлото си, откъсна поглед от си­ните очи на Рандъл и посочи документа.

-      Имаме късмет и трябва да се възползваме от пълно­лунието. Ще предприемем фронтална атака срещу три­те укрепления на северния бряг на реката, като влезем в устието по време на прилива утре по пладне. С артиле­рийското си преимущество ще пометем външната защи­та на Цин. След залез слънце ще атакуваме под прикри­тието на тъмнината. - Британската му самоувереност беше непоклатима. - До сутринта ще сме пропъдили мерзавците по хълмовете и ще сме избили онези, които са останали да се съпротивяват. Когато видят внушител­ния ни флот, направо ще се напикаят от страх.

Лорд Елгин внимателно наблюдаваше китайския си съветник.

-      Какво мислите за плана? - попита той.

Рандъл поклати глава.

-      Ще бъде пълна катастрофа.

Настъпи напрегната тишина. Когато сър Хоуп заго­вори отново, яростта открито преливаше през съвърше­ния му английски акцент.

-      Имаме огнево превъзходство. Това е най-могъщата бойна сила, мобилизирана някога в тази част на света. Не можем да бъдем спрени и потопени, каквото и да става.

-      След като приливът свърши - отвърна Рандъл, - ко­рабите ще се окажат в капан от другата страна на тинята и ще бъдат елиминирани един по един, без да могат да се измъкнат. Сега крепостите Дагу се командват от Сенге Ринчен, генерале. Той е блокирал горното течение на реката с огромни кнехти и плаващи бамбукови баражи, свързани с дълги вериги. Ринчен ви е приготвил капан и вие плавате право към него.

- Дори да е така, оръдията им не са достатъчно мощ­ни, за да потопят брониран боен кораб като този - каза сър Хоуп.

-      Те разполагат с трийсет и две фунтови руски оръ­дия, способни да потопят корабите ви - дори този - с лекота. - Рандъл знаеше, че трябва да бъде по-тактичен, но абсолютната арогантност на тези хора го бе изкарала от търпение. С познаването на бъдещето - стига тези британски глупаци да се вслушваха - англо-френската флотилия наистина беше най-несломимата сила във все­лената. - Не бъдете толкова арогантен, сър Хоуп. Цената на самоувереността ви може да се окаже твърде висока.

Лицето на сър Хоуп почервеня от гняв.

-      Как смеете да ми противоречите... - Оскърбителна­та дума кули¹¹ едва не изскочи от устните му, но вечният дипломат лорд Елгин се намеси навреме.

-      Успокойте се, сър Хоуп. - Той се обърна отново към Рандъл. - Откъде сте толкова сигурен в това, господин Чен?

Рандъл запази пълно самообладание.

-      Нима досега да не съм бил прав за всичко, лорд Ел­гин? Нима не бях прав за разположението и броя на вой­ските при Далиен?- Той погледна Елгин право в очите. - Тук съм просто, за да ви попреча да правите грешки. Брат ви Фредерик Брус и адмирал Дженингс вече подце­ниха тези крепости. Прав съм, нали? Преди по-малко от година, с ужасни последици за британския флот. Опи­таха фронтална атака, в резултат на която четиристотин трийсет и четирима ваши войници бяха убити и изгуби­хте четири кораба. Десантната част бе избита до крак. Ако не беше навременната намеса на комодор Тантал и американците, жертвите щяха да бъдат още повече.

-      Сега флотът ни е много по-мощен - пренебрежи­телно се обади сър Хоуп. - И с много по-добре брони­рани кораби.

-      Без напътствията ми ще дадете безброй жертви и ще бъдат потопени още съдове - отвърна Рандъл. - Да­вам си сметка, че войската ви вече е била тук, лорд Ел­гин. Преди четири години. Цин няма да вдигнат бяло знаме и да се предадат, както направиха тогава. Ще се бият, както сториха и когато брат ви така глупаво подце­ни силата им. Цин вкусиха победата и няма да я забра­вят лесно, независимо колко голяма е армадата ви.

Лорд Елгин скръсти ръце на гърдите си и се загледа в невъзмутимия си китайски съветник. Мразеше някой да говори лошо за по-младия му брат Фредерик, но въпре­ки това не отвърна. Фредерик наистина беше действал арогантно и кариерата и репутацията му завинаги щяха да носят белезите на онова поражение.

-      Настоявам да обсъдим въпроса насаме! - настоя сър Хоуп с все така зачервено лице.

Лорд Елгин продължи да гледа Чен.

-      Какво предлагате да направим? - попита той и пре­хапа език, за да е сигурен, че изражението му не е изда­ло нищо.

Рандъл пристъпи към масата и избута сър Хоуп на­страни. Той взе шлема на генерала и небрежно го пода­де на Лох, без дори да го погледне. После заби показа­лец в хартията.