Poslednata imperatrica

Монголският господар Сенге Ринчен търпеливо из­чакваше основната част от британските сили да дебаркира, преди да направи първия си ход. Пряк потомък на Чингис хан, Сенге Ринчен беше роден воин, който почти не знаеше какво е страх. Давайки си сметка, че първото впечатление на противника от армията му ще бъде клю­чово за успеха, той бе събрал най-добрите си хора и сега чакаше лорд Елгин да направи първата си грешка.

По молба на Цъ Си Ринчен беше тръгнал на юг от Сайншанд в Южна Монголия с 4000 елитни хоркински воини. Под командването му имаше още 10 000 мандарински татари, въоръжени с мускети - доста ненадеждно оръжие, освен ако не се използва от близко разстояние. Монголският господар предпочиташе честта на умелия стрелец с лък и скоростга на добре обучения меченосец.

В джоба на гърдите си Ринчен носеше писмо, напи­сано лично от Цъ Си. Тя обещаваше да изпълни всяка негова прищявка. А най-вълнуващото бе, че императри­цата обещаваше да му отдаде изцяло тялото си в леглото на самия Сиен Фън, между стените на Западния дворец. Монголският господар неволно се усмихна при мисълта как обладава императрицата в ложето на Сина на небе­то. Това щеше да е неговият момент на триумф, когато пълни със семето си отново и отново любимата жена на императора. Тя му бе обещала от тук нататък винаги да удовлетворява желанията на Ринчен - и той възнамеря­ваше да се възползва от това.

Ринчен седеше в огромната си копринена шатра пред отрупана с храна маса, облечен в бляскава синя памучна ка­валерийска униформа с торбести панталони. На нагръдника му с червен конец бе бродиран Черният флаг на хоркините, символът на Вътрешна Монголия. Главата му бе плешива и блестяща, малките му уши бяха прилепнали към черепа. Дългите тънки мустаци се спускаха до ключиците му и той ги усукваше с пръсти, когато бе отегчен. Тялото му беше на­бито и мускулесто, подобно на повечето монголи, а челюст­та му бе по-четвъртита, отколкото на китайците. Беше обут в черни ботуши за езда; на кръста си носеше черен кожен колан с остра като бръснач кавалерийска сабя, принадлежа­ла някога на могъщия Чингис хан.

На всеки половин час съветниците му се втурваха в шатрата и се просваха на килима пред стола му, за да докладват за движението и разположението на британ­ските и френските войници.

Ринчен скочи радостно на крака.

-      Най-сетне! - възкликна той. - Червените варвари надцениха силата си! - Току-що му бяха съобщили, че сър Хоуп Грант е събрал Втора дивизия на Нейпиър и се готви да потегли към Дагу на разузнавателна мисия.

„С тази победа ще бъда една крачка по-близо до цел­та си.“ Ринчен се усмихна. Бръкна в джоба си и извади писмото от Цъ Си. Отвори внимателно розовата оризова хартия и вдиша примамливия ѝ аромат. Цъ Си беше дала на господаря Ринчен да вкуси от насладата на плътта ѝ; беше потъркала хартията между краката си, така че бла­гоуханните ѝ сокове да украсят писмото. Съблазнител­ните ѝ думи го накараха да си представи как дланите ѝ се плъзгат по кожата му. Как устните ѝ докосват тялото му. Как стегнатите ѝ гърди се полюшват, когато го възсяда, а същият този аромат на женствеността ѝ се носи навсякъде около тях.

Ринчен внимателно сгъна листа и го прибра в кожена чантичка, която подаде на консула си да я пази.

Навън дъждът продължаваше да вали напоително, когато Ринчен повика осемте си генерали.

-      Съберете татарската конница - направо каза той. - Настъпи идеалният момент да оставим своя белег върху тази война. Британските страхливци смятат да атакуват крепостите Дагу отзад. Те нямат чест. И това само ще ни направи още по-внимателни спрямо тях. Преди смятах, че арогантността им ще ги накара да щурмуват направо крепостите на река Хай. А ето че те действат предпазли­во. Много нехарактерно за британци.

Никой от генералите - седем мандарински благородници и един от императорския двор - не казаха нито дума, докато монголският господар Сенге Ринчен изла­гаше плана си.

- Днес червените варвари сгрешиха. Тръгнаха в дъж­да с пехотата си и само с един кавалерийски ескадрон. - Той посочи голямата карта на стената на шатрата. - Мускетите им няма да стрелят в това време, което оз­начава, че ще бъдат принудени да разчитат единствено на сабите и щиковете си. Няма да могат да се сравняват с нашите стрелци. Това ще ги принуди да отстъпят и психологическата победа ще бъде за нас. Днес трябва да се сражаваме по-храбро от всеки друг път. В края на деня те трябва да знаят, че татарската армия не се бои от смъртта, а я приема с отворени обятия. Че сме силни и твърдо решени да защитим Средното царство. Трябва да знаят, че могъщият монголски господар Сенге Ринчен е най-великият военачалник на нашето време.

Ринчен нахлупи на главата си тъмносиня шапка. Тя беше кръгла, обшита с кожа и закичена с триоко пауно­во перо, гледащо надолу отзад - най-високото военно отличие в империята Цин.

-      Действайте бързо и устремно, генерали мои. Трябва да изненадаме варварите на открито, в калните равнини. Така ще могат да видят напълно бляскавата ни войска.

Ринчен посочи присъстващите един по един.