Poslednata imperatrica

Писъци на хора и животни изпълниха въздуха от всички страни, примесени със звън на метал в метал. Коне цвилеха, докато се нанизваха върху стоманата, тежките им тела смазваха мъжете под себе си подобно на гигантски юмруци, стоварващи се от небето.

Кръв се лееше от безброй рани, дъждът я отмиваше и я събираше на червени локви в калта. Въпреки това британските войници удържаха строя срещу свирепата атака.

Изведнъж някъде в далечината проехтя тръба и тата­рите се оттеглиха.

Целта на Сенге Ринчен беше пълно надмощие над британската Втора дивизия и той я беше постигнал. Кол­кото повече хора останеха живи, за да разкажат за пора­жението от могъщите татарски сили, толкова по-добре.

Само за две минути конниците на Сенге Ринчен из­чезнаха във високите тръстики като сенки в нощта. Това бе съвършената засада - търпението му се беше изпла­тило предостатъчно.

Сър Хоуп Грант се качи на коня си и огледа ужасните сцени на клане около себе си. Повече от сто от хората му бяха ранени, а други сто никога вече нямаше да ви­дят семействата си или Великобритания. Дори конят му беше одраскан от стрела непосредствено под гривата. Той се вгледа в лицата на хората си - бледи и с пречупен дух. В този момент кавалеристите на Пробин най-сетне успяха да се върнат абсолютно невредими през калта до основната част. Конете им бяха останали без сили, на устата и кожата им беше избила пяна. Сякаш за да доба­вят и оскърбление към раните, татарите бяха изчезнали в блатата, преди да успеят да стигнат до тях.

Като се изключат ездачите и конете, хвърлили се сре­щу стената от щикове, противниците не бяха дали нито една жертва. Това бе най-лошото поражение, което може­ше да се случи. Всеки британски войник в калта вече беше видял с очите си храбростта и решимостта на Цин.

Сър Хоуп беше влязъл в капан и вината за това бе изцяло негова. Не беше оправдал надеждите на лорд Ел­гин и кралица Виктория. Заради действията му бойният дух на армията му щеше да пострада. В крайна сметка тази битка щеше да струва много повече животи от из­губените в този ден. Британското превъзходство сякаш се беше стопило, а заедно с него и самоувереността на войската.

6.

Крайбрежието на Пей Тан

13 км северно от крепостите Дагу,

Китай

7 август 1860 г.

18:30 ч. местно време

Мисия Ездра -ден 157

Дори два дни по-късно Рандъл Чен все още беше бесен, че сър Хоуп Грант не се бе подчинил на пряка заповед и бе повел Втора дивизия към Дагу. Разбира се, следваше да се очаква, че Сенге Ринчен ще издебне хората на сър Хоуп. Цялата ситуация обаче демонстри­ра пълната арогантност на британците. Те вярваха, че по-доброто им обучение, въоръжение и тактика ще им осигурят победата. И въпреки това се сблъскаха с гор­чивата истина. Сенге Ринчен беше роден воин и опитен генерал. Никой противник не биваше да го подценява, защото рискуваше да плати огромна цена. Монголският водач използваше терена и численото си превъзходство при всяка възможност и съдейки по победата му, той разбираше британските оръжия и тактика толкова до­бре, колкото и сър Хоуп.

Победата на Цин наистина се оказа решителен удар. Тя означаваше, че от тук нататък Рандъл трябва да над­зирава подготовката за битката още по-изкъсо. Планът му беше да изчака още най-малко десет дни, докато вре­мето се оправи. Така условията щяха да са идеални за артилерията. Още една тактическа грешка или непра­вилна преценка, и войната щеше да се проточи много месеци. Време бе да действа консервативно и да се по­грижи събитията да се върнат отново в релси. Въпреки неуспеха Рандъл знаеше, че трябва да запази увереност.

Сър Хоуп изкуцука през голямата каюта на лорд Елгин на борда на „Свирепи” и си наля още един коняк. Въпреки че вятърът беше спрял и изумруденото море бе абсолютно равно, проливният дъжд продължаваше да трополи по люковете.

-      Разбрах, че правя гадна грешка, веднага щом пратих Пробин срещу онази отделила се колона - замърмори сър Хоуп. - Мръсни татарски копелета!

-      Направихте най-голямата си грешка в момента, в който излязохте от лагера - отвърна Рандъл.

Лорд Елгин надигна тежкото си туловище от стола и се помъкна към двете кристални гарафи. Лицето му лъщеше от пот.

-      Трябва да си вземем поука от станалото - зами­слено рече той. Кристалът звънна, когато напълни три четвърти от обема на баварската си чаша и отпи голяма глътка.

За да скрие раздразнението си, Рандъл разкопча раираното си сако и извади джобния си часовник за вериж­ката. Отвори го, погледна колко е часът и рязко затвори капака.

-      Имате късмет, че Ринчен не ви е избил до крак - безцеремонно заяви той.

-      Не се страхувам да умра с хората си! - избухна сър Хоуп и стовари чашата си върху махагоновата маса. Кристалното столче се счупи. - Ако онези китайски бандити искат битка, дошли са на подходящото място! Ще се изправя лично срещу кучите синове със сабя в ръка, начело на войската си!

-      Никой не поставя под въпрос храбростта ви, сър Хоуп - обяви Елгин.