Poslednata imperatrica

-      Кралица Виктория ще бъде поласкана, че проявява­те подобна сурова доблест - рече Рандъл. - Но въпреки това си мисля, че в момента ясната мисъл ще ни бъде от по-голяма полза.

Сър Хоуп беше видимо покрусен и лицето му внезап­но пребледня. Никога досега китаец не му бе говорил толкова високомерно.

-      Кралицата докосна рамото ми със сабята си, сър, и ме направи рицар на Империята! Никога повече не спо­менавайте името ѝ пред мен. Нямате право. - Ръката му инстинктивно сграбчи дръжката на сабята в ножницата, сякаш щеше да изтегли оръжието и да съсече Рандъл.

-      Ще атакуваме крепостите Дагу на двайсет и първи ав­густ - авторитетно заяви Рандъл, без да обръща внимание на явното предизвикателство на сър Хоуп. - Сутрешно на­падение срещу най-голямата крепост, известна под името Уей. Намира се на северния бряг на реката, най-близо до морето. Ще разположите артилерията и хората си точно както ви кажа. Ще ви трябват най-малко двайсет гаубици. Външната източна стена трябва да бъде обсипвана с гюле­та и снаряди най-малко два дни. Оттам ще влязат хората ви - през отворите, направени от оръдията в защитата им.

-      Но укреплението Уей е най-голямото и най-добре защитеното - обади се Елгин.

-      Именно затова ще нападнем него. На мандарински „Уей“ означава „могъщ“ и Цин вярват точно в това. Трябва да превземем най-напред и най-решително него, за да на­караме другите укрепления да се предадат. Не искаме да побеждаваме всяка крепост със сила. Това ще отнеме вре­ме и живота на много хора. Както е казал великият Сун Дзъ, „да унищожиш противника в пряк сблъсък е по-неизгодно, отколкото да плениш ресурсите му непокътнати“.

-      Боже мой! - възкликна сър Хоуп. - А сега имате на­глостта да цитирате отдавна мъртви китайски генерали! Хората ми бяха клани в онези калища, господин Чен. От китайци!

-      Ако бяхте изпълнили заповедите ми, това изобщо нямаше да се случи! - не му остана длъжен Рандъл.

-      Не се подчинявам на вашите заповеди, сър!

-      Сгреших - рече Рандъл, осъзнавайки, че се е из­пуснал. - Заповедите на лорд Елгин. Но това не променя факта, че изрично ви беше казано да не напускате лаге­ра. Ринчен от самото начало се е опитвал да ви устрои капан. Ако се бяхте вслушали, сто двайсет и трима от хората ви все още щяха да са живи, а други сто нямаше да ближат раните си.

Сър Хоуп грабна нова чаша и си наля още един коняк.

-      Не мога да повярвам, че слушам това! - Той изгълта питието си и си сина ново.

-      Когато тръгнем срещу крепостта Уей, Втора ди­визия ще води атаката - продължи Рандъл. - Така ще изкупи поражението си. Ще се оплеска в кал, но ще по­беди. - Рандъл се вгледа в гневните кафяви очи на сър Хоуп. - И вие ще убедите тези мъже, че са способни да го направят. Вие ще осигурите храбростта им, сър Хоуп.

С притъпени от коняка сетива и объркан от внезап­ната демонстрация на увереност от страна на Рандъл в способностите му на водач, сър Хоуп вече не можеше да сдържа любопитството си.

-      Откъде идвате, господин Чен? - попита той и в гла­са му се прокрадна съмнение.

-      Не съм сигурен какво имате предвид.

-      Вие знаете бъдещето, господин Чен. Вече го дока­захте неведнъж. Как го правите? Откъде сте? Защо ни помагате срещу собствените си сънародници? Незави­симо от сините ви очи вие сте един от тях.

Лорд Елгин внимателно наблюдаваше изражението на китайския си съветник. Това беше въпрос, който са­мият той не бе събрал кураж да зададе.

Рандъл погледна сър Хоуп право в очите.

-      Достатъчно е да знаете, че съм тук, за да ви помогна да спечелите тази война. Приемете нещата така - тялото ми може и да е на китаец, но виждам света през очите на западняк. - Рандъл се обърна към лорд Елгин. - И е абсолютно задължително да не забравяте уговорката ни. Ще ви помогна да спечелите тази война и да наложите Тиендзинския договор. След това ще продължим победонос­но към Пекин. И както ви обещах, историята ще запомни само вашето командване заради умението и дързостта ви, сякаш никога не съм бил тук. Вашите армии ще раз­громят Сенге Ринчен и Китай ще бъде открит пред вас като гола жена с разтворени крака. Но както се разбрах­ме, стените на Забранения град не бива да бъдат проби­вани от хората ви. Императорът не бива да бъде свалян или пленяван. Искате да наложите договора от Тиендзин, нали? Чудесно. Но трябва да обещаете, че ще спазите уговорката ни, лорд Елгин. По-ясен от това не мога да бъда. Стените на Забранения град не бива да падат.

-      Да, да, приятелю. - Лорд Елгин се усмихна и вди­гна чашата си. - Стените на Забранения град няма да паднат. - Изражението му на политик изобщо не трепна. - Имате думата ми.

7.

Калните равнини

1,5 км северно от крепостта Уей, Китай

21 август 1860 г.

05:23 ч. местно време

Мисия Ездра -ден 171